Гражданско дело 14118/2012 - Решение - 01-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

№ 2866                                               01.07.2013г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                     VIIІ граждански състав

 

На първи юли                                              две хиляди и тринадесета година

 

В  открито  заседание на шести юни 2013г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Димитрия Гаджева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14118 по описа за  2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК.

            Ищцовото дружество “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, гр. Пловдив, твърди в исковата си молба, че ответникът И.Д.Т., ЕГН **********, е собственик на имот, находящ се в гр. ..............., и клиент на топлопреносното дружество с абонатен № 1020000683. Твърди, че за периода 01.09.2009 г. – 31.07.2011 г. е доставил на ответника топлинна енергия в общ размер на сумата от 491лв., като върху същата е дължимо и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2009 г. до 22.05.2012 г. в размер на 56.07 лв. Ответникът не изпълнил поетите задължения да заплати дължимата за това цена. Ето защо ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8070/2012г. по описа на ПРС, ХIХ гр. състав, като със заявлението ищецът претендирал да му бъдат заплатени законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2012 г., и сумата от 125 лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявява, че в предвидения в разпоредбата на чл. 414 от ГПК срок, ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът предявил настоящите искове.

С оглед изложеното моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 491лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2009г. – 31.07.2011г., сумата от 56.07лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2009 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.05.2012г. до пълното изплащане на задължението, направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 125 лв., от които сумата от 25 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и сторените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е депозирал такъв, като заявява, че изцяло е погасил задълженията, предмет на установяване в настоящото производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

По силата на заповед № 5170 от 28.05.2012г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8070/2012 г. по описа на ХIХ гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 491лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2009г. – 31.07.2011г., сумата от 56.07лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2009 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.05.2012г. до пълното изплащане на задължението, направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 125 лв., от които сумата от 25 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта. В законоустановения срок ищцовото дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.

Ответникът заявява, че при получаване на съответната фактура заплащал процесните суми, като погасил чрез плащане всички свои задължения, включително и тези по последните фактури, издадени след преустановяване ползването на енергия за отопление и битово – гореща вода. Заявява, че ищцовото дружество му изпратило фактура № 4100730962 за сумата от 45.76лв., фактура № ТП 4500277342 от 31.08.2010г. за сумата от 28.74лв. и фактура № ТП 4500273301 от 30.06.2010г. на стойност 24.29лв. Общата сума по тези фактури в размер на 98.79лв. ответникът заплатил на 24.01.2011г. Заявява, че разпределителното дружество „Техем” го уведомило, че за периода 01.05.2011г. – 30.09.2011г. му е надвзета сумата от 93.20лв.

Ищцовото дружество заявява, че с процесните плащания, които не оспорва, са били погасявани задължения по предходни фактури, което погасяване ответникът оспорва. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и от разясненията на експерта в съдебно заседание, се установи, че топлофикационното дружество е отнасяло направените плащания към други фактури – плащането от 23.01.2011г. е отнесено към фактури №№ ТФ 4100101337, ТФ 4100131827, ТФ 4100160397, ТФ 4100065513. Експертът посочи, че това погасяване е по данни на ищцовото дружество, но не може да се установи какви задължения и за кой период са били погасявани. Съдът възприема заключението като обективно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните.

При така установените факти, съдът намира, че ответникът е погасил чрез плащане процесните задължения. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на предходни задължения на ответника, които дружеството е погасило с извършените плащания / с оглед направеното възражение в тази насока от ответника/, то ищецът не е сторил това. Ето защо исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, тъй като ответникът е погасил чрез плащане процесните суми преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК.

 Предвид изложеното, съдът намира, че вземанията, предмет на разглеждане в настоящото производство, са погасени изцяло, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени. Ще се отхвърли и искането за разноски в заповедното и исковото производство предвид отхвърляне на исковете. Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

       Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, представлявано от Й.З. и Й.П., против И.Д.Т.,***2, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 491лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2009г. – 31.07.2011г. в обект на потребление, находящ се в гр. ..............., сумата от 56.07лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2009 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.05.2012г., до пълното изплащане на задължението, направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 125 лв., от които сумата от 25 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 5170 от 28.05.2012г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8070/2012 г. по описа на ХIХ гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив, както и за присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователни.

             

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ