Гражданско дело 12748/2012 - Решение - 30-09-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …..…..                  30.09.2013 година                            град Пловдив

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:          

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Диана Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 12748 по описа на съда за 2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 14 ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по жалба против мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие и гори”- гр. Пловдив във връзка с подадена молба от 14.05.2011 г. на наследниците на Ф. А.К. за възстановяване на останалата площ от 6, 210 дка от бившите имоти пл. № 72 и 72 а по кадастралния план на гр. Пловдив, кв. „***” от 1941 г., извън тези, възстановени на лицата с решения № 17791/ 24.03.1999 г. и № 17792/ 06.04.1999 г. на Поземлена комисия гр. Пловдив- Първенец.

В жалбата против мълчаливия отказ се твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 7701/ 1996 г. на ПРС, XVI гр. с-в, било признато за установено по отношение на Общинска поземлена комисия- Пловдив, че жалбоподателите като наследници на починалия на 09.08.1955 г. Ф. А.К., притежават правото на възстановяване на собственост в съществуващи стари реални граници върху земеделска земя с площ от 15 дка, представляваща нива в землището на гр. Пловдив, м. „***”, при съседи: чифлик, гробища, път и имот на Ф. К., съставляваща имоти, заснети под кадастрални № 72 и 72 а по КК на местността от 1941 г. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с решения № 17791/ 24.03.1999 г. и № 17792/ 06.04.1999 г. на ПК- Пловдив- Първенец било възстановено правото им на собственост само върху 8, 790 дка в съществуващи стари реални граници, като до момента липсвало решение за възстановяване на останалите 6, 210 дка от признатата за възстановяване земеделска земя. В съдебното решение, с което било признато правото на възстановяване на собствеността на лицата, спорната нива била индивидуализирана с кадастрални номера и граници. Жалбоподателите подали на 14.05.2011 г. молба до Общинска служба „Земеделие и гори”- Пловдив- Първенец за постановяване на решение за възстановяване и на останалите земи извън вече възстановените, но до момента липсвал изричен акт на административния орган, с който да се уважава или отхвърля искането им. В тази връзка молят за отмяна на мълчаливия отказ и уважаване на искането им по същество за възстановяване на останалите земи. В с.з. чрез пълномощника си поддържат жалбата. Претендират и разноски.

Ответникът по жалбата- Областна дирекция „Земеделие”- Пловдив взема становище за неоснователност на искането за възстановяване на разликата между площта на имота според актуалната кадастрална карта и тази по решението на поземлената комисия. Счита, че в случая нямало налице мълчалив отказ, защото били постановени две решения за възстановяване правото на собственост на жалбоподателите. Освен това един от наследниците дори вече бил стартирал процедура за придобиване на собствеността на имота чрез обстоятелствена проверка, при положение, че било недопустимо придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Молят за оставяне на жалбата без уважение. В с.з. не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Настоящото производство е образувано след постановяване на решение № 1955/ 09.08.2012 г. по к.а.х.дело № 1827/ 2012 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон решение № 1077/ 16.03.2012 г., постановено по адм. дело № 13305/ 2011 г. на ПРС, X гр. с-в.

От страна на административния орган са постъпили преписката по жалбата (съдържаща молбата за възстановяване на лицата), както и преписката по заявлението им (съдържаща скици, протоколи, декларации, решения), по която са издадени двете признавателни решения на поземлената комисия.

Приложено е и  гр. дело № 7701/ 1996 г. на ПРС, XVI гр. с-в.

От наличните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 7701/ 1996 г. на ПРС, XVI гр. с-в на наследниците на Ф.А.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на имот с площ от 15 дка от бившите имоти пл. № 72 и 72 а по кадастралния план на гр. Пловдив, кв. „***” от 1941 г. Поземлена комисия Пловдив- Първенец е издала две решения № 17791/ 24.03.1999 г. и № 17792/ 06.04.1999 г., с които е възстановила общо 8, 790 дка, като по отношение на останалата площ до пълния размер на призната за възстановяване такава по съдебното решение липсва произнасяне на административния орган.

Пред настоящата инстанция са приети заключения на две съдебно- технически експертизи, допълнени с по още едно заключение към всяка, по които две различни вещи лица вземат становище за възможността за извършване на процедура по възстановяване на имота според действащата кадастрална карта.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирани лица- заявители по образувано и неприключило административно производство по възстановяване право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. 

Непроизнасянето на поземлената комисия (по настоящем ОСЗ- Пловдив) по молбата на жалбоподателите с решение за възстановяване или за отказ от възстановяване правото на собственост, представлява мълчалив отказ на административния орган. Същият е длъжен да се произнесе по молбата, на която е адресат и съответно да възстанови на правоимащите собствеността, ако за това са налице законовите предпоставки. Правните последици на мълчаливия отказ са приравнени на тези на изричния такъв, т.е. и мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

По отношение за срока за произнасяне и съответно на срока за обжалване на това произнасяне (респективно липсата на произнасяне), касационната инстанция, върнала делото за повторно разглеждане, в мотивите си е обсъдила тези въпроси, като в обобщение следва да се посочи, че административният орган не се е произнесъл в срок, въпреки че е получил искането на жалбоподателите, а те чрез настоящата жалба редовно са упражнили правото си на защита по съдебен ред срещу мълчаливия отказ да се издаде съответният административен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява освен процесуално допустима и основателна, което е предпоставка за отмяна на мълчаливия отказ. Налице е съдебно решение за признаване правото на собственост на жалбоподателите във възстановими реални граници, като административният орган го е изпълнил частично, възстановявайки реално само част от площта от имотите. Допуснатите по указания на касационната инстанция съдебно- технически експертизи установяват, че по картата на възстановената собственост не е било извършено заснемане и индивидуализиране на парцелите от процесния имот, идентичен с този по актуалната кадастрална карта, но нямало пречки процедурата да се извърши по действащата КК на града. Още повече, че във второто заключение на вещото лице Й. графично се изобразява възможността за възстановяване на собствеността на лицата до пълния признат размер по съдебното решение, като се посочва и фактическото състояние на невъзстановената част от имотите- обслужващ ги черен път, празно дворно място и трафопост. Като не е изследвала въпроса за възможността за реално възстановяване, поземлената комисия не е изпълнила вменени й по закон задължения. В случая обаче съдът не може да постанови решение по съществото на спора, с което да възстанови процесния имот, защото липсата на изрично произнасяне на административния орган по въпроса за възстановяване на правото на собственост би довела до това надлежната индивидуализация на имота за пръв път да се разглежда в съдебното производство, което като процедура е недопустимо. Възстановяването на поземлената собственост е в изключителната компетентност на общинските служби по земеделие, съгласно нормата на чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ, а съдът упражнява единствено контрол върху законосъобразността на решенията на този административен орган.

Предвид изложеното, следва, че обжалваният мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за постановяване на изрично решение по въпроса за възстановяване на правото на собственост на жалбоподателите по отношение на останалата площ от имота, призната като тяхна собственост със съдебното решение и невъзстановена с решенията на поземлената комисия.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, на жалбоподателите се дължат претендираните от тях разноски, за които са налице доказателства, че са реално направени- депозити за вещи лица по двете основни и допълнителни СТЕ в общ размер на 450 лева (листове 10, 43 и 54 от делото), които следва да се възложат в тежест на ответника. Разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите не се претендират, а и не се установява такива да са направени, за да се присъдят.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

            ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие и гори”, гр. Пловдив- Първенец по молба от 14.05.2011 г., подадена от И.М.А., ЕГН: **********, П.А.К., ЕГН: **********, М.А.К., ЕГН: **********, И.А.К., ЕГН: **********, И.П.К., ЕГН: **********, Б.П.Т., ЕГН: **********, В.М.Х., ЕГН: **********, М.Ч.Р., ЕГН: **********, В.Ч.Д., ЕГН: **********, П.Ч.Б., ЕГН: **********, М.И.Б., ЕГН: ********** и Л.И.Б., ЕГН: **********, всички като наследници на Ф. А.К., починал на 09.08.1955 г., чрез пълномощника си адв. Н.Г., за възстановяване на площта от останалите 6, 210 дка от бившите имоти пл. № 72 и 72 а по кадастралния план на гр. Пловдив, кв. „***” от 1941 г., извън тези от 8, 790 дка, възстановени на лицата с решения № 17791/ 24.03.1999 г. и № 17792/ 06.04.1999 г. на Поземлена комисия гр. Пловдив- Първенец.

 

            ИЗПРАЩА преписката на Общинска служба „Земеделие”- Пловдив за постановяване на изрично решение за възстановяване на жалбоподателите на площта от останалите 6, 210 дка от бившите имоти пл. № 72 и 72 а по кадастралния план на гр. Пловдив, кв. „***” от 1941 г., извън тези от 8, 790 дка, възстановени на лицата с решения № 17791/ 24.03.1999 г. и № 17792/ 06.04.1999 г. на Поземлена комисия гр. Пловдив- Първенец.

 

            ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие”- Пловдив, да заплати на И.М.А., ЕГН: **********, П.А.К., ЕГН: **********, М.А.К., ЕГН: **********, И.А.К., ЕГН: **********, И.П.К., ЕГН: **********, Б.П.Т., ЕГН: **********, В.М.Х., ЕГН: **********, М.Ч.Р., ЕГН: **********, В.Ч.Д., ЕГН: **********, П.Ч.Б., ЕГН: **********, М.И.Б., ЕГН: ********** и Л.И.Б., ЕГН: **********, всички чрез пълномощника си адв. Н.Г.,***, разноските по делото в размер на сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева- депозити за вещи лица по допуснатите съдебно- технически експертизи.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД