Гражданско дело 12106/2012 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 12106/2012г.

РЕШЕНИЕ № 874

гр. Пловдив, 27.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, ХХІ-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                     СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

При секретаря Малина Петрова., като разгледа докладваното от съдията гр. д. №12106/2012г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Т.Н.Я. против „БАНКА ДСК” ЕАД с правна квалификация – чл. 124, ал.5 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответната банка, че на 14.06.2004г. и 15.06.2004 г. в гр. Пловдив неизвестно лице, различно от Т.Н.Я., чрез използване на неистински официален документ– лична карта на името на Т.Н.Я., като е използвал неистински официален документ, /удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г./, съставен от другиго – от лицето А.И.В. и като е подписал документи от името на Т.Н.Я.: молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., съгласие за застраховка живот от 15.06.2004 г., два броя вносни бележки от 14.06.2004 г., един брой платежно нареждане от 15.06.2004 г. и договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г. с Банка ДСК” ЕАД, в качеството на „кредитополучател”, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Банка „ДСК” ЕАД в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои.

Излагат се твърдения, че на 04.05.2006 г. ищецът със съпругата си е посетил „Банка ДСК”, с цел да изтеглят малък потребителски кредит и двамата останали крайно изненадани, когато служителите ги уведомили, че той вече е теглил заем от същата банка в размер на 10 000 лева на 15.06.2004 г. Ищецът твърди, че никога до този момент не е искал заем от тази банка. След като поискал да се запознае с документите за този кредит, действително се установило, че от негово име, в качеството на кредитоискател, неизвестно лице е сключило договор за кредит в размер на 10 000 лева, който бил усвоен на 15.06.2004 г. и дори частично е бил погасяван известно време. Тогава си спомнил, че на 23.03.2004 г., му били откраднати документите за самоличност - лична карта, шофьорска книжка и др. На същата дата, той подал жалба във Второ РПУ гр. Пловдив и било образувано наказателно производство № 2435/2004 г. по описа на ПРС-ІV н.с., по което било осъдено лицето Т.Д. за извършената кражба. Така и документите не били открити и впоследствие се наложило да си извади нова лична карта. Когато се запознал с договора за кредит от 15.06.2004 г. установил, че в същия са вписани данните от старата му лична карта. Подал жалба в полицията, по която била образувана преписка ЗМ № РЗП-442/16.10.2006 г. на РЗ „Полиция”-Пловдив РП и с Постановление от 12.10.2006 г. било образувано досъдебно производство срещу А.И.В. за това, че на 15.06.2004 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у „Банка ДСК” ЕАД гр. Пловдив и с това й е причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 от НК, както и за това, че на същата дата в гр. Пловдив е съставил неистински частен документ и го е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Разследването било приключено с внесен обвинителен акт в РС гр. Асеновград, по който било образувано НОХД № 626/2007 г., приключило със споразумение на 28.11.2007 г., с което **** В. се е признал за виновен за престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.93 т.1 б.”б” вр. чл.26 ал.1 от НК.

Въпреки така проведеното наказателно производство, на 10.12.2008 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А. по изпълнително дело № 41/2007 г., като бил уведомен, че по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 8122/2006 г. на ПРС е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 8446,34 лв., от която сума 8036,03 лв. главница по дължима по договор за банков кредит от 15.06.2004 г., лихва върху тази главница в размер на 244,70 лв., за периода от 15.06.2004 г. до 22.11.2006 г., законната лихва върху същата главница за периода от 12.11.2006 г. до окончателното плащане и сумата от 404,54 лв. дължима за разноските по производството.

Ищецът твърди, че е предявил отрицателен установителен иск против „Банка ДСК” ЕАД, за да установи, че не дължи сумата от 10 000 лв. по договора за кредит от 15.06.2004 г, по който е образувано гр.д. № 3828/2009 г. на ПРС-ХІІІ гр.с., по което производство все още не е приключило. В течение на това производство се установило, че въпреки установяването на престъплението на лицето А.В.,  във връзка с тегленето на процесния кредит, РП - Пловдив не е изследвала въпроса кое лице противозаконно се е възползвало от личната карта на ищеца и е усвоило от негово име, отпуснатия от „Банка ДСК” ЕАД, кредит.

Поради това, ищецът подал нова жалба в РП-Пловдив, по която било образувано досъдебно производство – дознание № 836/2010 г. по описа на „ПИП” при ОД на МВР гр.Пловдив срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.212 ал.1 от НК, за това, че на 15.06.2004 г. в гр. Пловдив, чрез използване на неистински официален документ – лична карта на името на Т.Н.Я. ***, е получил без правно основание чуждо движимо имущество-пари в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои. Въпреки извършените по досъдебното производство следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, в срока на разследването, извършителят останал неоткрит, поради което с Постановление от 15.03.2012г., наказателното  производство по досъдебно производство – дознание № 836/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 от НК, било спряно. Поради това, ищецът обосновава допустимост и правен интерес от предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Излагат се съображения, както за недопустимост, така и за неоснователност на предявения иск. Във връзка с недопустимостта се твърди, че производството по гр. д. № 3828/2009 г. по описа на ПРС-ХІІ гр.с. е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлена исковата претенция на Т.Н.Я.. Отделно от това, се излагат съображения за неоснователността на предявения иск. В подадената молба от 15.04.2013 г., ищецът подържа изложените твърдения във връзка с предявения иск.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

По делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че на 15.06.2004 г., е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10000 лв, по който кредитор е „Банка ДСК”ЕАД, като кредитополучател по същия фигурира ищеца Т.Н.Я., че договорът е подписан за кредитополучателя Т.Н.Я..

Спорно е дали договорът за кредит действително е сключен и подписан от посочения за кредитополучател Т.Н.Я. или от неизвестно лице, което е използвало неистински официален документ – лична карта на името на Т.Н.Я., дали сумата от 10000 лв е изплатена на Т.Н.Я. или на друго лице. Твърденията на ищеца са, че на 23.03.2004г., му били откраднати документите за самоличност - лична карта, шофьорска книжка и др., че на същата дата, той подал жалба във Второ РПУ гр. Пловдив, че след това било образувано наказателно производство № 2435/2004 г. по описа на ПРС-ІV н.с., по което било осъдено лицето Т.Д. за извършената кражба. Ищецът твърди и че на 14 и 15.06.2004 г., не той, а неизвестно лице, чрез използване на неистински официален документ– лична карта на името на Т.Н.Я., като е използвал неистински официален документ, /удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г./, съставен от другиго – от лицето А.И.В. и като е подписал документи от името на Т.Н.Я.: молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., съгласие за застраховка живот от 15.06.2004 г., два броя вносни бележки от 14.06.2004 г., един брой платежно нареждане от 15.06.2004 г. и договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г. с Банка ДСК” ЕАД, в качеството на „кредитополучател”, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Банка „ДСК” ЕАД в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои.

Установява се, в тази връзка, че по жалба на Т.Н.Я.,*** е образувано досъдебно производство - дознание № 836/2010 г. по описа на „ПИП” при ОД на МВР гр.Пловдив срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.212 ал.1 от НК, за това, че на 15.06.2004 г. в гр. Пловдив, чрез използване на неистински официален документ – лична карта на името на Т.Н.Я. ***, е получил без правно основание чуждо движимо имущество-пари в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои. Въпросното досъдебно производство е спряно с Постановление от 15.03.2012г., на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.2 НПК, тъй като, въпреки извършените по досъдебното производство следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, в срока на разследването, извършителят е останал неразкрит.

Предявеният иск е допустим, тъй като без съмнение, престъпните обстоятелства, съществуването на които се иска да се установи, са от значение за гражданското правоотношение между страните по делото във връзка с договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с кредитополучател Т.Н.Я.. Допустимостта на иска е налице, независимо от изхода на спора по гр.дело №3828/2009г. на РС-Пловдив, ХІІ-ти гр.с-в, вкл. и независимо дали решението по същия, с който е отхвърлен иска на Т.Н.Я. против „Банка ДСК” ЕАД, че същият не й дължи сумата от 8446,34 лв по договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г., е влязло в сила. Това е така, тъй като, дори решението да е влязло в сила, установяването на твърдените престъпни обстоятелства ще има значение за гражданското правоотношение между страните по делото във връзка с договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г. – сключването му, съществуването му, действителността му, задълженията по същия, тъй като би било основанието за отмяна на влязлото в сила решение, с което е разрешен със сила на пресъдено нещо спора между страните относно съществуването на договора и дължимостта на сумата по посочения договор, който по същество е обусловен от отговора на въпроса страна ли е ищецът по този договор, т.е. сключвал ли е такъв договор и получавал ли е сумата по същия. В случая, към датата на подаване на ИМ не е имало влязло в сила решение по спора по гр.дело №3828/2009г. на РС-Пловдив, ХІІ-ти гр.с-в, а дори впоследствие решението по делото да е влязло в сила, интересът не ищеца по настоящия иск не е отпаднал именно предвид възможността, при позитивно са него решение, да се иска отмяна на влязлото в сила решение по посоченото дело.

По делото не е спорно, че на 23.03.2004 г., са били откраднати документите за самоличност на Т.Н.Я. - лична карта, шофьорска книжка и др. На същата дата, той подал жалба във Второ РПУ гр. Пловдив и било образувано наказателно производство № 2435/2004 г. по описа на ПРС-ІV н.с., по което било осъдено лицето Т.Д. за извършената кражба. Не е спорно и се установява и че по жалба на Т.Н.Я. била образувана преписка ЗМ № РЗП-442/16.10.2006 г. на РЗ „Полиция”-Пловдив РП и с Постановление от 12.10.2006 г. било образувано досъдебно производство срещу А.И.В. за това, че на 15.06.2004 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у „Банка ДСК” ЕАД гр. Пловдив и с това й е причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 от НК, както и за това, че на същата дата в гр. Пловдив е съставил неистински частен документ - удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г., издадено на лицето Т.Н.Я. ***, в което удостоверил неверни обстоятелства и го е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Разследването било приключено с внесен обвинителен акт в РС гр. Асеновград, по който било образувано НОХД № 626/2007 г., приключило със споразумение на 28.11.2007 г., с което *** В. се е признал за виновен за престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.93 т.1 б.”б” вр. чл.26 ал.1 от НК.

В рамките на настоящото производство са допуснати 2 единични експертизи, които стигат до категоричен извод, че подписите в молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., съгласие за застраховка живот от 15.06.2004 г., два броя вносни бележки от 14.06.2004 г., един брой платежно нареждане от 15.06.2004 г. и договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г. с Банка ДСК” ЕАД, поставени за Т.Н.Я., не са изпълнени от него. Съдът кредитира заключенията като компетентни и обосновани.

Като свидетел е разпитана Г.С.Ч., която е поръчител по процесния договор за кредит и на датата на сключването му, е подписала договор за поръчителство, с който се е задължила да отговаря за погасяването на задълженията по договора за кредит. Според показанията на същата в с.з. на 16-ти декември 2013г., тя не познава Т.Я.. Станала поръчител неин познат – А. В., който не можел да тегли кредит и друг негов познат теглил кредит за него. Договорът билготов. А. В. й казал в колко часа да отида в ДСК, било през 2004 г., сумата била 10 000 лв. А.В. не й казал кое е това лице, което ще тегли кредита за него. Посочва, че го видяла при подписването на договора. Договорът бил изготвен, бил подписан от получателя на кредита и трябвало тя да подпише. Срещата й с А.В. и приятеля му, който щял да тегли кредита, станала пред банката. А.В. и този човек я чакали, А.В. й го представил, че това е човекът, който ще тегли кредита. После тя влязла вътре, служителката от банката й показала къде да се подпише на договора. Свидетелката не разбрала как се казва непознатия човек. Бил по - висок от нея, по- скоро с бръсната глава, бил с бейзболна шапка. Видяла го за 2-3 мин. В договора не видяла името на кредитополучателя и не съм е интересувала кое е това лице. Посочва, че друг път не е ставала поръчител по молба на А.В.. Подписът си под договора за кредит свидетелката поставила в качеството й на поръчител.

Съдът кредитира показанията на св.Ч. като безпротиворечиви и обосновани, съответстващи на доказателствената съвкупност по делото. Между свидетелката й ищеца е извършена очна ставка, с оглед проверка на показанията й, при която, същата е посочила, че това не е лицето, което е видяла пред банката на 15.06.2004г. Ищецът, от своя страна, посочва, че никога не е виждал Г.Ч..

Във връзка с горното, съдът не кредитира показанията на св.В. З. В., че при нея се е явил Т.Я. и е подписал договора за кредит. Самата свидетелка, при разпита, посочва, че е приела за Т.Н.Я. лицето, което се е явило при нея, въз основа на проверка на документа му за самоличност, с който се е легитимирал, че не го и виждала друг път, тъй като молбата за подаване кредит и съпътстващите я документи били подавани при друг неин колега, получаването на парите също не било извършено при нея. Свидетелката посочва, че лицето, което се явило при нея, не й е направило никакво впечатление, било стандартен клиент, поредния клиент, дошъл в банката. Твърди, че кредитополучателя дошъл заедно с поръчителя. Показанията й обаче се опровергават от показанията на св.Ч., която посочва, че е влязла сама в банката в деня на подписване на договора за поръчителство, както и че неизвестното лице, кредитополучател по договора, е било с обръсната глава и бейзболна шапка, което описание не кореспондира с описанието, направено от св.В.. Освен това, явно свидетелката В. няма добри спомени за случилото се, тъй като, твърденията й, че не е виждала кредитополучателя преди датата на подписване на договора – 15.06.2004г., тъй като документите за кредита са подадени при неин колега, се опровергават от находящата се по делото в представеното кредитно досие молба за отпускане на кредит от 14.06.2004г., която е приета именно от св.В.В., която я е подписала като служител, сверил данните. Нещо повече, доколкото св.В. явно е била подведена от неизвестното лице, явило се при нея, легитимирайки се с откраднатата лична карта на Т.Я., същата несъмнено няма интерес да твърди, че не е разпознала, че различно от същия лице, се е явило при нея и е допуснала това лице да сключи договор за кредит от името на Т.Я..

С оглед горното, съдът намира за установено по несъмнен начин от доказателствата по делото, че на 14.06.2004г., в гр. Пловдив, неизвестно лице, различно от Т.Н.Я., като е използвало официален документ – лична карта на Т.Н.Я., както и неистински официален документ, /удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г./, съставен от лицето А.И.В., е подписало документи от името на Т.Н.Я.: молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., вносна бележка от 14.06.2004 г. за сумата от 50 лв, а на 15.06.2004г. е подписало от името на Т.Н.Я., в качеството на „кредитополучател”, договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г. в размер на 10000 лв с Банка ДСК” ЕАД, вносна бележка за сумата от 20 лв, един брой нареждане разписка за изтегляне на сумата от 10000 лв от сметка №11/1050/8177373, с титуляр Т.Н.Я. и съгласие за застраховка живот, като е получило без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Банка „ДСК” ЕАД в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои.

Не се установи по делото неизвестното лице да е използвало неистински официален документ - лична карта на името на Т.Н.Я.. От представените доказателства (фотокопие на личната карта в преписката по договора за кредит) е видно, че е използвана личната карта на Т.Н.Я., която следва да се приеме, че е същата, открадната му 23.04.2004г, от лицето Т.Д., доколкото нито се твърди, нито се установява тази лична карта да е подправена в определена част, така че да й е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Самият ищец дори посочва, че е констатирал, че в договор за кредит са вписани данните от тази карта, което кореспондира с извода, че именно тя е използвана от неизвестното лице, легитимирало се в банката като Т.Н.Я. . При това положение, се налага извод, че неизвестното лице е използвало не неистински, а чужд официален документ – лична карта на Т.Н.Я., открадната му 23.04.2004г, с намерение да заблуди служителя на банка ДСК, че е лицето, за което е издаден документа, в хипотезата на чл.318 НК.

Ето защо, следва да се признае за установено по отношение на „Банка ДСК”ЕАД, че на 14.06.2004г., в гр. Пловдив, неизвестно лице, различно от Т.Н.Я., ЕГН:**********, като е използвало официален документ – лична карта на Т.Н.Я., както и неистински официален документ - удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г., съставен от лицето А.И.В., е подписало от името на Т.Н.Я. молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., вносна бележка от 14.06.2004 г. за сумата от 50 лв, а на 15.06.2004г. е подписало от името на Т.Н.Я., в качеството на „кредитополучател”, договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г., в размер на 10000 лв, за срок от 84 месеца, с Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, вносна бележка за сумата от 20 лв, един брой нареждане разписка за изтегляне на сумата от 10000 лв от сметка №11/1050/8177373, с титуляр Т.Н.Я. и съгласие за застраховка живот от Т.Н.Я., като е получило без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Банка „ДСК” ЕАД в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои, КАТО ЩЕ СЕ ОТХВЪРЛИ иска в частта, да се признае за установено, че неизвестното лице, различно от Т.Н.Я., ЕГН:**********, е използвало неистински официален документ – лична карта на името на Т.Н.Я..

На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят разноските по делото от 50 лв за държавна такса, 120 лв за експертиза и 300 лв адвокатски хонорар.

 Мотивиран от горното, съдът

 

                                                     РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:121830616, че на 14.06.2004г., в гр. Пловдив, неизвестно лице, различно от Т.Н.Я., ЕГН:**********, като е използвало официален документ – лична карта на Т.Н.Я., както и неистински официален документ - удостоверение изх. № 11/14.06.2004 г., съставен от лицето А.И.В., е подписало от името на Т.Н.Я. молба за кредит за текущо потребление № 2266/14.06.2004 г., вносна бележка от 14.06.2004 г. за сумата от 50 лв, а на 15.06.2004г. е подписало от името на Т.Н.Я., в качеството на „кредитополучател”, договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2004 г., в размер на 10000 лв, за срок от 84 месеца, с Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, вносна бележка за сумата от 20 лв, един брой нареждане разписка за изтегляне на сумата от 10000 лв от сметка №11/1050/8177373, с титуляр Т.Н.Я. и съгласие за застраховка живот от Т.Н.Я., като е получило без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Банка „ДСК” ЕАД в размер на 10 000 лева, с намерение да ги присвои, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта, да се признае за установено, че неизвестното лице, различно от Т.Н.Я., ЕГН:**********, на 14.06.2004г. и на 15.06.2004г., при извършване на горните действия, е използвало неистински официален документ – лична карта на името на Т.Н.Я..

ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:121830616 да заплати на Т.Н.Я., ЕГН:********** разноските по делото от 50 лв за държавна такса, 120 лв за експертиза и 300 лв адвокатски хонорар.

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                           

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

АД