Гражданско дело 11921/2012 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 11921/2012г.

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 846

 

   Номер                                       27.02.2014 година                        град  Пловдив

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пловдивски Районен съд                                              ХІІ граждански  състав

    На   27.02.2014 година

    В публично заседание на 06.02.2014г. в следния състав:

 

                                        Председател: Стефка Михова

 

    Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело номер 11921 по описа на ПРС за 2012 година намери за установено следното:

 

       Предявени искове с правно основание  чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.240,ал.1 от  ЗЗД.

В исковата си молба против ответниците   И.Х.П., ЕГН:********** и П.П.П.,ЕГН:**********,*** ищцата С.Г.И., ЕГН:**********,*** твърди, че е наследник по закон на Р.Х.И., починал на ***г.С договор за заем  сключен на 12.08.2009г. , с нотариална заверка на подписите, наследодателят й предал в заем  на ответниците  сума в размер от 13920 щатски долара, срещу поето от съпрузите задължение за връщането  й на четири вноски в срок до 12.12.2009г. Ищцата твърди, че ответниците не изпълнили задължението си по договора и въпреки отправените покани за това, поради което за вземането си срещу тях се снадбила със заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3110/2012г. по описа на ПРС. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците подали възражение срещу заповедта, поради което ищцата предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците солидарно й дължат сумата от 13920 щатски долара,съставляваща невърнат заем по сключения на 12.08.2009г. договор, ведно със законната лихва считано от падежа на всяка вноска до окончателното изплащане.Претендира присъждане и на разноски.

         В писмените си отговори  ответникът П.П.,чрез пълномощника си адв. Д. и  ответницата   И.П.,чрез пълномощника си адв. Г., излагат твърдения за недопустимост на предявения иск,  тъй като ищцата не била активно  материалноправно легитимирана да го предяви, тъй като не установявала универсалното си правоприемство като наследник на починалия кредитор по заема. Наред с това, считат иска за неоснователен, защото сумата  по договора за заем била върната на заемодателя. Претендират присъждане на разноски.

  Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

От  приложеното ч.гр.д.№3110 по описа на ПРС за 2012г.,17 гр.с  се установява,че  в полза на ищеца е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу  солидарните длъжници П.П. и И.П. за вземане в размер на  13920 щатски долара,дължимо по договор за заем с нотарилна заверка на подписите от 12.08.2009г., ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда- 28.02.2012 г. до окончателното й изплащане. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжниците в срока по чл.414 ГПК. Горното установява правния интерес на ищеца от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

Искът за установяване съществуването на вземане за законна лихва начиная от падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението в съда-28.02.2012г. е недопустим и производството в тази част следва да се прекрати.Заповед за изпълнение за законна лихва за претедринания от ищцата период не е била издадена и установяване на подобно задължение в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК е недопустимо и  не може да бъде разгледано.

  По делото е представен  договор за заем, сключен в град Пловдив на 12.08.2009 год., между Р.И., от една страна като заемодател и  съпрузите П.П. и И.П., от друга като заемополучатели. Според уговореното в договора заемодателят  предоставя на заемополучателите в заем сумата от 13920 щатски долара, срещу поето от тях задължение за връщането й  в срок до 12.12.2009г., на четири вноски  първите три от които в размер от по 580 щатски долара  с падежи на 12.09.2009г.,12.10.2009г.,12.11.2009г. и четвъртата в размер от 12180 щатски долара с падеж на  12.12.2009г.В раздел  трети от договора страните изрично са декларирали , че предаването на сумата е извършено в брой. Подписите на страните са нотариално заверени в деня на сключването на договора, а получаването на сумата по договора не се оспорва от заемополучателите.

 От приложеното по заповедното производство удостоверение за наследници се установява, че заемодателят Р.И. е починал на 02.12.2011г. и негов единствен наследник по закон е ищцата С.И., която  е активно материалноправно легитимирана да предяви настоящия иск.

При така установеното от фактическа страна съда намира, че между наследодателят на ищцата и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен на 12.08.2009г. договор за заем за потребление по смисъла на чл.240,ал.1 от ЗЗД,който е реален договор и правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на парична сума. Съдържанието на процесната сделка и декларираното от страните в раздел трети от договора,че предаването на сумата е извършено  при неговото подписването  прави възможен извода, че заемодателят е изправна страна и е предал на ответниците заемната сума.  А с предаването й, договорът за заемкато реален, се счита за сключен. При това положение възниква задължение за   съпрузите да върнат  сумата от 13920  щатски долара  в  уговорения с договора   срок- до 12.12.2009г.

Ответниците настояват, че са изправна страна в правоотношението като са върнали  предадената по договора сума. В тази връзка представят разписка издадена от заемодателя Р.И. на 17.12.2009г., която обективира удостоверително му изявление ,че е получил от П.П. сумата от 13920 щатски долара  за погасяване на паричен заем в изпълнение на сключен между тях на 12.08.2009г. договор.

 По повод направено оспорване от  ищцата  на подписа  положен в разписката от името на нейния наследодател, е открито от съда производство по оспорване на документа на основание чл.193 ал.1 ГПК, а по делото са приети единична и две тройни съдебно-графологически експертизи. Единичната експертиза, изпълнена от вещото лице М.С. е дала заключение , че подписа в разписката е изпълнен от Р.И. В заключението си вещото лице посочва,че изследваният подпис се характеризира със смесена безбуквена транскрипция, състояща се от „Р“-щрихи+“параф“,със средна степен на обработеност,със средна степен на структурна сложност, десен по наклон  и форма на движение смесени, среден по размер, средно свързан. При сравнителното изследване  от вещото лице са установени съвпадения по общи и частни признаци,сред които: форма на движение  при изпълнение на елементаР“,парафа,свързване на щрихите по между си и между щрихите с парафа;посока на движението при изпълнението на щрихите и парафа; продължителността на движението при изпълнение на началната част на щрихите,което мотивирало експерта да даде категорично заключение, че подписа в документа  е изпълнен от Р.И.  Първата тройна експертиза, изготвена от вещите лица  Е.Ч., С.С. и И.Ч. е дала заключение , че подписа не е изпълнен от заемодателя, като експертите обосновава извода си на различия  между изследвания подпис и този в сравнителните образци  по общи признаци/ наклон, натиск, темп, обработеност / и частни признаци,като конкретни различия са констатирали във формата на движението  при изписване/ свързване  на нач. част на „Р“,”И” и щрихите по между им; продължителността на движението при изписването на всеки щрих; относителното разположение/разместване  на движението при изписването . Втората тройна експертиза, изпълнена от вещите лица  К.С., Н.Б. и С.А., е категорично единодушна , че подписът в документа е изпълнен от Р. И., като при изследването вещите лица са установили  съвпадения по транскрипция, общи и следните частни признаци: форма на движението при изпълнение на парафа, първия елемент наР“,доп. щрих над щрихованата част, първия с втория елемент  наИ”,щрихите по между си; разтегнатост на движението при изпълнение на парафа  и втория елемент  наР“;относително разместване на движението при изпълнение .

Настоящият състав на  съда възприема и кредитира заключенията на единичната и втората тройна СГЕ  , според които  подписа в оспорения документ е изпълнен от Р.И. Заключенията на тези експерти са добре обосновани , логически издържани и базиращи се както на представения сравнителен материал така и на документите съдържащи се в секторДокументи за самоличност на български граждани”. Експертите са категорични в своя извод за наличието на съвпадения както в общите така и в частните признаци, а подписът на дадено лице се характеризира с общи и частни признаци , относими само за него и отличаващи го от тези на други лица , които са проява на приетия от него стеоретип на изписване на букви и знаци , който е индивидуален за всеки човек.От  седемте експерти-графолози изготвили експертизите по делото,  четирима са категорични , че подписа в разписката е изпълнен от Р.И., чиито заключени настоящият съд приема за правилни и няма основание да се съмнява в тяхната компетентност и безпристрастност.

С оглед на горното съдът намира оспорването направено от ищцата за неуспешно проведено, а разписката подписана от заемодателя Р.И. Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗЗД  разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението. Разписката представлява частен удостоверителен документ относно неблагоприятни за  заемодателя факти,  поради което има доказателствената сила по смисъла на чл. 180 от ГПК и е пълно, валидно и годно доказателство за отразените в нея обстоятелства, а именно, че заемополучателят е върнал на заемодателя на 17.12.2009г. дадената в заем сума в размер на 13920 щатски долара.

         Следователно, ответниците са изправни длъжници, по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД и за наследницата на заемодателя не е възниктало правото да иска връщане на дадената в заем сума. Поради изложените съображения  искът по чл.240,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като задължението на ответниците  не съществува към датата на постановяване на решението, поради връщане на заемната сума на заемодателя .

           При този изход на правни спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски и съответно на П.П. в размер от 2900 лева и на И.П. в размер от  2500 лева. Макар ищцата да е освободена от заплащане на държавна такса и  разноски , то това освобождаване е само относно задължението й към съда. Нито законът, нито съдът може да освободи ищцата от задължението към другата страна да плати обезщетение за вреди /направените разноски/ от неоснователна претенция.

              По изложените съображения Пловдивският районен съд,ХІІ   гр. с.

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯВА определението си от 06.02.2014г. по гр.д.№ 11921 по описа на ПРС за 2012г.  в частта, с която е даден ход на делото по същество по предявения от С.Г.И., ЕГН: **********,***  , иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено вземането й срещу И.Х.П., ЕГН:********** и П.П.П.,ЕГН:**********,***  за законна лихва върху главницата от 13920 щатски долара считано от падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението в съда-28.02.2012г. , за което вземане е издадена  на 06.03.2012г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3110 по описа на ПРС за 2012г. и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството  по гр.д.№11921  по описа на ПРС за 2012г.

ОТХВЪРЛЯ     иска предявен  от С.Г.И., ЕГН: **********,***  за признаване за установено по отношение на ответниците И.Х.П., ЕГН:********** и П.П.П.,ЕГН:**********,*** , че солидарно й дължат сумата от 13920 щатски долара,съставляваща невърнат заем по сключен на 12.08.2009г. с нотариална заверка на подписите договор за паричен заем , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.02.2012г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена  на 06.03.2012г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3110 по описа на ПРС за 2012г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  С.Г.И.,ЕГН:**********,***  да заплати на П.П.П., ЕГН:**********,***  сумата от 2900 лева,а на И.Х.П.,ЕГН:**********,***  сумата от 2500 лева-разноски по делото.

      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

            районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ