Гражданско дело 10671/2012 - Решение - 05-06-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2386          05.06.2013 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10671 по описа на съда за 2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.

Ищецът С.С.В., ЕГН: **********,***, е предявил иск против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 000 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено и прекратено срещу него наказателно производство по следствено дело № 48/ 2002 г. на ОСС- Пловдив, ведно със мораторна лихва върху главницата в размер на 1 678, 79 лева за периода 30.06.2010 г.- 10.07.2012 г.

В исковата молба е посочено, че с постановление № 48/ 2002 г. на ОСС- Пловдив срещу ищеца било образувано следствено дело за това, че за периода 17.01.1999 г.- 06.01.2000 г. избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДС и ЗОДФЛ, като не подал нужните за това декларации- престъпление по чл. 257 ал. 1, предложение първо, вр. чл. 255 ал. 1 от НК. От разследването се установило, че ищецът като с. на ф. участвал в снабдяване на Министерство на отбраната и подразделенията на „Терем” ЕАД, завод ВРЗ „Летец”- София, ВРЗ „Георги Бенковски”- Пловдив. Стоките били получавани посредством договори с МО и заводите на Терем, със всички необходими документи, сертификати и паспорти, като частите били с производител страни от бившия СССР. В хода на следствието се установило, че вещите, предмет на договорите, имат единствен потребител- МО, което не попадало в кръга на забрана или ограничение. През месец ноември 2000 г. била проведена данъчна ревизия от ТДД- Пловдив, като от събраните допълнително фактури данъчният орган определил дължим данък по ЗДДС- 38 092 лева и по ЗОДФЛ- 124 915 лева. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура- Пловдив наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението. От този случай лицето било обект на непрекъснати досъдебни производства по различни обвинения, които били в пряка зависимост от въпросното, но всички били прекратявани поради липса на престъпление. Това продължило 11 години, като спрямо ищеца били вземани мерки за неотклонение „подписка” и „забрана за напускане на страната”. Наказателното производство направило невъзможна дейността му като т., сринало международните му договори със страните от ОНД, МО и подразделенията на Терем. Наложените мерки за неотклонение го лишили от правото на труд, да работи и да се грижи за семейството и родителите си. Всичко това довело до емоционален срив, болки, терзания, високо кръвно налягане, несигурност за бъдещето и непрекъснат страх от наказания по необосновано повдигнатото обвинение. В тази връзка моли за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди по реда на чл. 2 от ЗОДОВ в размер на 8 000 лева, като претендира и мораторна лихва в размер на 1 678, 79 лева за периода 30.06.2010 г.- 10.07.2012 г. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място счита, че претенцията за неимуществени вреди била погасена по давност, защото за исковете по ЗОДОВ важал 5- годишния давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба- 10.07.2012 г. бил изтекъл, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство било от 05.05.2006 г. На следващо място, претенцията се явявала неоснователна, защото ищецът не бил представил доказателства за действително претърпени от него вреди, които да са в причинна връзка с действия на прокуратурата. В исковата молба се твърдяло, че той търпял вреди от всички водени срещу него досъдебни производства, без обаче да ги конкретизира. Размерът на исканото обезщетение бил прекомерно завишен и не бил съобразен със случая и съдебната практика. Ищецът не бил представил доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, но от материалите по същото било видно, че то приключило в кратък срок, а спрямо ищеца била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка”. Нямало и доказателства за влошено здравословно състояние, както и за това, че обвиняемият узнал за прекратеното дело едва четири години след постановлението за прекратяването му. Липсвало основание и за така определения начален момент на претенцията за мораторна лихва. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено досъдебно производство № 48/ 2002 г. на ОСС- Пловдив, водено срещу ищеца за престъпление по по чл. 257 ал. 1, предложение второ, вр. чл. 256, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, приключило с постановление от 05.05.2006 г. на ОП- Пловдив за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 23.05.2013 г.). Св. К.В. Х.- к. на ищеца, посочва, че проблемите на ищеца започнали по повод на извършена данъчна ревизия на фирмата му, която търгувала със специализирани стоки от Р., предназначени за МО. Въпреки че бил оправдан, той постоянно се притеснявал, защото сметките на фирмата му били блокирани, поради което той не можел да извършва търговска дейност, от която иначе печелел добре. Заради проблемите с делата изгубил възможността да закупи и ведомственото жилище, което ползвал като в.. Св. Б.Г. К.- п. на ищеца, също потвърждава, че от извършената ревизия на фирмата на ищеца започнали проблемите му, довели до негативната му промяна като човек- не можел да търгува, започнал да взема кредити от приятели, вдигал кръвно, не можал да се закупи ведомственото жилище, като и до момента състоянието му още не било стабилизирано.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 257 ал. 1, предложение второ, вр. чл. 256, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като разследването по същото е приключило с постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства. Свидетелските показания обаче от една страна не са особено конкретни по отношение на начина, по който точно процесното обвинение се е отразило върху душевния мир на ищеца, а от друга- не установяват търпени от ищеца неимуществени вреди с особено голям интензитет. И двамата свидетели посочват, че проблемите на приятеля им възникнали по повод извършена финансова ревизия на управляваното от него търговско дружество, която довела до образуване на много дела против него. Тук обаче не се разграничава по кое от образуваните наказателни производства са търпени вредите и дали те не са последица именно от повдигнати обвинения по дела, различни от конкретното, което е било прекратено, защото по настоящото дело предмет на репариране следва да са само тези вреди, които са пряк и непосредствен резултат от процесното незаконно обвинение, а не изобщо от всички повдигнати такива от прокуратурата. Още повече, че видно от материалите по ДП не органите на прокуратурата са инициирали проверка на ищеца, а на управляваното от него дружество е била извършена данъчна проверка от съответната ТД на НАП. Също така свидетелите не установяват такова сериозно влошаване на здравето на лицето, извън случаи на вдигнато високо кръвно, а и липсва медицинска документация за състоянието на ищеца, за да се какво е точно то и каква е прецени връзката му с конкретното обвинение. Не се доказаха и толкова силни отрицателни изживявания или особено стресово състояние, явяващи се следствие от действията на прокуратурата, извън нормално обичайните при повдигане на обвинение. Отделно от това, проблемите на ищеца, свързани с блокиране на сметки на фирмата му и загуба на търговски партньори и международна репутация, касаят не личността на В., а имат отношение към него в качеството му на търговски субект. Това е от значение, доколкото и самото обвинение е било свързано именно с оглед дейността на ищеца като търговец, за когото се е считало, че е избегнал заплащане на данъчни задължения. В тази връзка твърденията за причинените му от разследването на фирмата неимуществени вреди не могат абсолютно да се приемат за пряко и непосредствено относими към действията на органите на прокуратурата, защото тя е проверявала търговската дейност, извършвана от ищеца и наказателното производство е било насочено към изследване на сключени договори, оборот, контрагенти, стоки, фактури, размери на данъчните задължения и т.н., все неща, които са относими към търговеца В. като собственик/ управител на фирма, снабдяваща МО, а не засягат личността му с конституционно гарантираните й права на чест, достойнство, добро име и свобода. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото, както вече беше посочено, изначално искът е основателен.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай ищецът е привлечен като обвиняем на 07.10.2004 г., а постановлението за прекратяване на ДП е от 05.05.2006 г., като по случая не е бил внесен обвинителен акт и делото е приключило още на досъдебна фаза. На лицето е била наложена само една мярка за неотклонение- „подписка”, като този период по отношение на същия не са прилагани други ограничения от страна на разследващите. Действително продължителността на ДП е била около две години и половина, но това се дължи и факта, че се е изисквало необходимото време за проверка на фирмената документация на търговеца за по- дълъг период назад и съответните експертизи в тази връзка, т.е. налице са и причини от чисто обективен характер, обусловили времетраенето на досъдебното производство. По отношение на ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение, която по никакъв начин не му се е отразила неблагоприятно, нито пък е препятствала възможността му за свободно придвижване, в която връзка твърденията в исковата молба в противна насока са неоснователни. Макар обвинението да е било за тежко умишлено престъпление, не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук чрез публикации в пресата, от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.

Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал пълно съдействие на разследващите, дал е подробни обяснения, като в нито един момент той не се е признал за виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.

Не се доказа и възражението в отговора за погасяване на вземането по давност, доколкото същото е в тежест на ответника, който го е релевирал в отговора. Липсата на данни за това кога е било връчено прекратителното постановление на ищеца, за да е видна точната дата, на която то е влязло в сила, не може да доведе до настъпване на неблагоприятните последици върху лицето, след като именно прокуратурата е органът, който е бил задължен да изпрати въпросния акт за запознаване на обвиняемия с него. В тази връзка следва да се приеме, че доколкото не се установява надлежно връчване на същия, то давностен срок въобще не е започвал да тече, а оттук- и възражението следва да се остави без уважение.   

Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживяното притеснение от продължителното разследване, несигурността от изхода на разследването и страха от евентуалното налагане на наказание по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетият критерий за справедливост и на база анализа на събраните доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500 лева, като искът до пълния предявен размер от 8 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Досежно втората претенция за мораторна лихва, следва да се посочи, че доколкото искът е с акцесорен характер и е поставен в пряка обусловеност от изхода на главния, с оглед частичното уважаване на претенцията за главница, и вторият иск следва да се уважи съразмерно. Лихвата се търси за периода 30.06.2010 г.- 10.07.2012 г., като размерът й спрямо този за уважената главница, изчислен посредством електронен калкулатор, възлиза на сумата от 314, 82 лева, до който съдът намира същият за доказан на основание чл. 162 от ГПК, като за разликата до пълния предявен размер от 1 678, 79 лева, претенцията следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на търсената сума, поради което тази законна последица от уважаване на иска не следва да се включва в диспозитива на решението.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. Внесената сума от 10 лева за държавна такса (лист 2 от делото) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, но доколкото в представения договор за правна защита и съдействие (л. 20 а) липсват данни за договорен или изплатен хонорар на а. М., суми в тази връзка въобще не следва да се присъждат.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на С.С.В., ЕГН: **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено и прекратено с постановление на ОП- Пловдив от 05.05.2006 г. наказателно производство по следствено дело № 48/ 2002 г. на ОСС- Пловдив, както и сумата в размер на 314, 82 (триста и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки) лева за периода 30.06.2010 г.- 10.07.2012 г.- лихва за забавено плащане върху главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва над уважения му размер от 314, 82 лева до пълния предявен от 1 678, 79 лева.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на С.С.В., ЕГН: **********,***, чрез а. Х.М. сумата от 10 (десет) лева- разноски по делото за внесена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

СЪДИЯ :/п/ Александър Точевски

 

            Вярно с оригинала

            РЦ