Гражданско дело 1060/2012 - Решение - 15-01-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …........                  15.01.2014 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

   

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1060 по описа на съда за 2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 76 от ЗС.

Ищецът Н.Т.П., ЕГН: **********,***, е предявил против Р.М.С., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му предаде отнетото насилствено или по скрит начин владение върху жилище, разположено на втори етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.525.1103.1, с административен адрес: ***, със застроена площ от около 90 кв.м., състоящо се от три спални, дневна, баня, тоалетна и антре, с отделен вход и самостоятелно стълбище към двора, ведно с прилежащите му помещения, разположени в подпокривното пространство на сградата.

В исковата молба се твърди, че от 1990 г. ищецът владеел необезпокоявано и непрекъснато като собственик следния недвижим имот- жилище, разположено на втори надпартерен етаж на жилищна сграда, построена в *** в дворно място, съставляващо УПИ III- 103, кв. 526, по плана на гр. Пловдив, Първа градска част, със застроена площ от около 90 кв.м., състоящо се от три спални, дневна, баня, тоалетна и антре, с отделен вход и самостоятелно стълбище към двора. Жилището представлявало надстройка на едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ III- 103, кв. 526, чийто собственик от 1975 г. бил ищецът. На 07.07.2009 г. не бил допуснат до жилището си от лица, които му се представили за наети от ответника охранители. В същия ден вещите на живущите в имота лица били изнесени по нареждане на ответника, за които действия били сигнализирани органите на Шесто РУП- Пловдив, но оттам отказали съдействие. Веднага била подадена жалба и в Районна прокуратура- Пловдив. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да се осъди да върне отнетото владение на имота. В съдебно заседание се явява лично и поддържа иска. Моли за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си депозира писмен отговор. Твърди, че не бил отнемал владението на имота по насилствен начин или чрез заплашване, нито пък скрито- по време или начин, неизвестни за ищеца. Ответникът бил въведен в имота по законен ред, чрез осъществен въвод от ЧСИ, след участие на лицето в търг по публична продан за ½ ид. част от ресторантски комплекс „***”, ведно с ½ ид. част от парцела, в който бил построен комплекса- УПИ III- 103, кв. 526- Източна индустриална зона, гр. Пловдив. Действията на ЧСИ по случая били атакувани от ищеца, но жалбите му били или неоснователни, или недопустими. На 18.06.2009 г. било сключено писмено споразумение между страните по делото и съдебния изпълнител за това кога да се състои въводът и той се извършил на уговорената дата- 29.06.2009 г. Бил съставен съответен протокол, като ищецът декларирал с подписа си, че е изнесъл личните си вещи и му е известна наказателната отговорност ако отново влезе в имота. Въводът бил осъществен от ЧСИ А., а не ответника, поради което той не бил и пасивно легитимиран да отговаря по иска, защото не той бил отнел фактическата власт. Макар след датата на въвода ищецът отново да влязъл в имота неправомерно, след предупреждение на органите на реда го напуснал. Въпросният обект- втори (първи надпартерен) етаж въобще не представлявал жилище, а приемна към ресторанта, склад към кухненския бокс, офиси и други, което се установявало от приложените строителни книжа, СТЕ и постановлението на ОСС- Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 108/ 2009 г. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощниците си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Настоящото производство е образувано след постановяване на решение № 260/ 22.11.2011 г. по В. гр .дело № 2539/ 2012 г. на Окръжен съд- Пловдив, 5 гр. състав, с което е обезсилено поради произнасяне на непредявен иск решение № 474/ 12.02.2010 г., постановено по гр. дело № 8140/ 2009 г. на ПРС, XVII гр. с-в.

При първоначалното разглеждане на делото е постъпило копие на изпълнителните дела № 809/ 2007 г. и № 810/ 2007 г. на ЧСИ А., рег. № ***, във връзка с образувано срещу ищеца принудително изпълнение по повод на което с постановление за възлагане от 07.05.2009 г. на ответника е възложен недвижим имот- ½ ид. част от парцел XII- 103 в кв. 526 по плана на ИИЗ на гр. Пловдив и ½ ид. част от Ресторантски комплекс „***”, построен в парцела.

За обекта е представена и строителната документация относно узаконяването му като ресторантски комплекс.

При първото разглеждане на делото пред районния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на по двама свидетели, ангажирани от всяка страна (протокол от с.з. от 24.11.2009 г.) Св. Е. П. Ч. посочва, че обектът представлявал триетажна сграда- на първия етаж имало ресторант, а втория и трети били жилищни. Св. В. А. К. също потвърждава, че в дворното място имало жилищна сграда на три етажа, като ищецът живеел на втория. Св. Р. Г. П. заявява, че в имота въобще нямало жилище, ресторантът не работел, а над него имало надстройка за офисна част. Св. К. И. К. също потвърждава, че в ресторантския комплекс с надстройка от две нива нямало жилище.

При повторното разглеждане на делото пред настоящата инстанция е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, по което вещото лице е описало помещенията в ресторантския комплекс „***” и е посочило, че съгласно наличните в общината одобрени проекти за узаконяването му в него нямало обособени стаи за жилище.

В настоящото производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ответника (протокол от с.з. от 26.06.2012 г.). Св. Й. С. Й. заявява, че присъствал на датата на въвода в обекта, извършен от съдебния изпълнител, като ищецът напуснал сградата с две лица и след това ответникът сменил ключалките и заключил. Св. К. И. К. също присъствал на въвода, като посочва, че имотът бил доброволно напуснат от ищеца и двете други лица в него, които си изнесли багажа. В имота бил пълен безпорядък, като вътре нямало никакво жилищно обзавеждане.

С влязла в сила на 02.11.2012 г. присъда № 265/ 09.07.2012 г., постановена по н. о. х. дело № 3807/ 2011 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, св. Р. П. и св. К. К. са признати за невиновни в това, че при предходното производство по разглеждане на делото при разпита си на 24.11.2009 г. устно съзнателно са потвърдили неистина, за това, че процесният имот не представлявал жилище. Приложено е в цялост приключилото наказателно дело.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

            По смисъла на чл. 76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което му я е отнело. Следователно, за да е основателна претенцията в конкретния случай, трябва да се установи дали ищецът е владелец на имота до момента на завладяването му и дали ответникът е нарушил владението насилствено или скрито, т.е. чрез употреба на сила или заплашване или пък по време и начин, които не са могли да станат достояние до владелеца. Безспорно тук е спазен шестмесечния срок за предявяване на иска, доколкото се твърди, че владението е отнето на 07.07.2009 г., а исковата молба е депозирана в съда на 10.07.2009 г., поради което претенцията следва да се разгледа по същество.

От приложените материали по изпълнителното дело срещу ищеца в качеството му на длъжник, се установява, че след извършена процедура по публична продан с постановление за възлагане от 07.05.2009 г. на ответника е възложена ½ идеална част от ресторантски комплекс „***”, находящ се в ***. С протокол от 18.06.2009 г., изготвен от помощника на ЧСИ, ищецът и ответникът са постигнали споразумение въводът във владение да се извърши на 29.06.2009 г., както в последствие е и станало, видно от изготвения по случая протокол, подписан и от длъжника, който е изнесъл от обекта личните си вещи. При това положение не може да се приеме, че владението е било отнето под някаква форма на принуда или по неизвестен за лицето начин, след като липсва насилствено или тайно отнемане на фактическата власт. В случая това е станало след предварителна уговорка между длъжника по изпълнението и лицето, на което е възложен имотът, предмет на публичната продан, като ответникът е бил въведен в имота в изпълнение на разпореждане на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. Събраните гласни доказателства по делото също са в тази насока, че ищецът доброволно е напуснал имота, като новият собственик бил сменил ключалките. Действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан са били обект на проверка от различни съдебни инстанции по повод подавани от ищеца жалби в качеството му на длъжник в изпълнителния процес, но нарушения при провеждане на процедурата не са установени. С постановлението за възлагане, с което на купувача са прехвърлени правата върху вещта, ответникът е бил въведен в притежаваната от ищеца до тогава ½ идеална част от ресторантския комплекс, който е включвал обектът именно като цял комплекс- т.е. не само ресторантът на първия партерен етаж, но и офисите и обслужващите му помещения от надстройката на горните нива. Макар в обявлението за проданта да е липсвало описание на вещта с посочване на броя на етажите на сградата, това не означава, че ответникът е получил неправомерно фактическата власт върху втория етаж, чието връщане се иска, защото изпълнението, както вече се посочи, е било насочено спрямо обекта като цяло- ресторантски комплекс, включващ търговския обект, ведно с прилежащите му офиси на горното ниво, които са функционално свързани към него и нямат характер на жилище.

Безспорно по делото от събраните доказателства се установява, че във въпросната сграда липсва втори жилищен етаж. Първо от преписката по узаконяване на пристройката на ресторантския комплекс (скици и виза, одобрени проекти, акт за узаконяване, удостоверение от общината) е видно, че в сградата няма жилище, което да се намира на първия или на втория етаж, а обектът е ресторант, за каквато дейност му е издадено и съответното разрешително. Второ- от приетата пред настоящата инстанция СТЕ също се установява, че съгласно одобрените проекти за узаконяване на ресторанта в обекта няма отделени помещения за жилище на второто му ниво, в което се намирали приемна, три офиса, кухненски офис, открита и закрита тераса, санитарен възел и склад. Вещото лице изрично в допълнителната експертиза посочва, че в архива на общината нямало данни за смяна на предназначението на офис- помещенията в жилищни такива, а безспорно подобна промяна на предназначението следва да се извърши по съответния ред, което в случая не е направено. Дали някои от тези офиси, до които е имало и самостоятелен достъп от вътрешния двор, са били ползвани за живеене от ищеца, за процеса е ирелевантно, защото това не ги превръща в жилище, за да могат да се черпят права от лицето в тази връзка. Въпросните офиси са представлявали обслужваща част към ресторантския комплекс, били са нужни за управлението му и са свързани с предназначението на обекта да развива дейност като търговски такъв, а не като жилищен. Трето- от събраните гласни доказателства при повторното разглеждане на делото, както и от показанията на разпитаните свидетели на ответника при първоначалния процес, за които на същите дори са били повдигнати обвинения за лъжесвидетелстване, приключили с оправдателна присъда и по отношение на двете лица, се констатира, че присъствалите на въвода в имота лица изрично заявяват, че същият не е представлявал жилище, нито пък е имал подобно обзавеждане. При това положение, след като нито по проект, нито на място на втория етаж от сградата е имало реално обособено жилище, няма как ищецът да се върне във владение на несъществуващ жилищен обект или пък то да му се възстанови точно там. Още повече, че въобще не се установява спрямо него при отнемане на владението да е било упражнено насилие (психическо или физическо) или пък това да е станало по скрит от владелеца начин (да е бил поставен той в неизвестност или пък това да е осъществено в негово отсъствие), с оглед на което се налага единственият възможен в случая извод, че искът се оказва неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото- отхвърляне на иска и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски в процеса, които се претендират, като за същите е представен съответен списък- депозит за вещо лице по СТЕ в общ размер на 250 лева (листове 51 и 74 от делото), такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева (л. 54) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева (лист от 17 делото). Направените от ищеца разноски си остават на негова сметка.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т.П., ЕГН: **********,***, против Р.М.С., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да предаде отнетото насилствено или по скрит начин владение върху жилище, разположено на втори етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.525.1103.1, с административен адрес: ***, със застроена площ от около 90 кв.м., състоящо се от три спални, дневна, баня, тоалетна и антре, с отделен вход и самостоятелно стълбище към двора, ведно с прилежащите му помещения, разположени в подпокривното пространство на сградата.

 

ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН: **********,***, да заплати на Р.М.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощниците си адв. К.Т. и адв. З.Н., направените по делото разноски, както следва: сумата от 250 (двеста и петдесет) лева- държавна такса, сумата от 5 (пет) лева- такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата от 1 000 (хиляда) лева- адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

            СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

АД