Гражданско дело 21893/2011 - Решение - 05-07-2013

Решение по Гражданско дело 21893/2011г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

Гр. Пловдив, 05.07.2013 година 

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21893 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правна квалификация  чл.124 ГПК, вр.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.63,ал.1 от ЗК, вр. чл.21 от ЗДФК.

 

Производството е образувано по искова молба на РКС “Пловдив-КООП” ЕООД ЕИК 16005****65 –гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе № 142, представляван от Л. Ф. - у. , срещу К.С. К. , ЕГН ********** ***. Предявен е  установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1564,88лв.- липси на стоково-материални ценности причинени на РКС “Пловдив-КООП” от материално-отчетническта дейност в магазина в с.Г  Ч  в периода 02.12.2010г.-05.05.2011г., както и сумата от 8,10лв.  законна лихва от откриване на липсите до изготвяне на Акта за начет №***/22.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски за настоящото производство.

Ищецът твърди, че е ответникът е работил при него въз основа на  Трудов договор №****/01.12.2010г. на длъжността “**** *****” в търговски обект в с.Г.Ч. , на пълно работно време от 8 часа и при ОТВ от 300лв.  ТД да се прекратява със срок за предизвестието от три месеца.  На 05.04.2011г. Въз основа на подадена от К.С. К.  молба под № 398/29.04.2011г. Трудовия договорът бил прекратен  на осн. чл.325, т.1 КТ -по взаимно съгласие на страните, считано от 09.05.2011г. Твърди трудовата функция на ответника да се изразявала в получаване, събиране, съхраняване, разходване и отчитане на доставените в магазина стоково-материални ценности. За движението на СМЦ ответника подписвал първични счетоводни документи- фактури и стокови разписки, след което собственоръчно сътавял едни и същи стоково-парични отчети. На 15 дни К.К.  собственоръчно изготвяла стоково-парични отчети, в които отразявала задълженията за доставяните стоки и амбалаж. Самите отчети били на принципа на двойното, като всички задължения били в стойности. Тези отчети ответника предоставял в счетоводството на дружеството. Със Заповед №88/26.05.2011г.  на Председателя на ЦКС гр.София Т. К. – ф. р. от дирекция “Финансов контрол”  при ЦКС гр.София извършил финансова ревизия. В резултат на нея бил изготвен Акт за начет на осн.чл.21 от ЗДФК, вр.чл.63 от Закона за Кооперациите за отчетническата дейност на К.С. К. . Самата ревизия обхващала периода от 02.12.2010г. до 05.05.2011г. В акта за начет финансови  р. констатирал нередовно водена отчетност на касови бонове през м.12.2011г. и различия между отчетност по каса и отчетени парични средства в дружеството. В резултата на ревизията бил съставен и Акт за начет, в който е отразено задължение на ответника към РКС “Пловдив-КООП” ЕООД за липси в размер на 1564,88лв., а изчислена била и законната лихва върху тази сума от момента на откриването на липсите до изготвяне на Акта за начет в размер на 8,10лв. С оглед прекратяването на ТД на К.  и по реда на чл.46, ал.2 от ППЗДФИ  на К.  били изпратени на два пъти покани с писма обратна разписка  да се запознае с Акта за начет №52/22.06.2011г. Тези покани получила лично на 16.06.2011г. и на 24.06.2011г. Не се явила обаче при финансовия  р. , поради което и последния счел Акта за начет за надлежно връчен и изготвил писменото си заключение за търсене на пълна имуществена отговорност от К. . Така на осн. чл.27, ал.4 ЗДФИ ищецът РКС “Пловдив-КООП” ЕООД потърсил правата си по съдебен ред, като депозирала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу К.С. К.  за следните суми: сумата от 1564,88лв.- липси на стоково-материални ценности причинени на РКС “Пловдив-КООП” от материално-отчетническта дейност в магазина в с.Г.Ч.  в периода 02.12.2010г.-05.05.2011г., както и сумата от 8,10лв.  законна лихва от откриване на липсите до изготвяне на Акта за начет, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. По заявлението било образувано ч.гр.д. №13691/2011г. на ПРС. Длъжникът възразил по реда на чл.414 ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение. И именно затова е предявен установителен иск с правно основание член 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищеца горните суми за които е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №13691/2011г. на ПРС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му адв.И  Д . Не оспорва между страните да е съществувало трудово правоотношение в периода от 02.12.10г. до 09.05.2011г., когато е прекратено по чл.325, т.1 КТ. Възразява по твърдението на ищеца изпълняваната от нея длъжност “**** *******” да е била отчетническа, по съображения, че не е връчвана длъжностна характеристика и копие от ТД, под които твърди да няма подпис от страна на работника. Твърди освен това при постъпването й на работа  и при прекратяване на ТД да е следвало да се изготви по надлежен ред инвентаризация, съпроводена с подписан от страните протокол. Настоява се на това, че за извършената ревизия в периода 02.12.10г. до 05.05.2011г. и съставения въз основа на нея Акт за начет е оспорен от нея по надлежен ред, като е оспорила констатациите по акта. Настоява се и на това, че с отговора отново оспорва изцяло размера на липсите, определен от ревизора  в Акта за начет. Твърди да са неправилно изчислени, по следните съображения: - не са проверени всички налични документи за търговския обект; не са съобразени и внесените от нея суми с ПКО; не са отразени и осчетоводени плащанията за продадени стоки направени от клиенти чрез наличния банков пост терминал; не са отразени продадени стоки чрез ваучери за храна по сключени с работодателя договори със съответните фирми; не са отразени и плащания посредством заместващо платежно средство- купони за хляб, съобразно договор между работодателя и производителя “Симид” ООД; не за взети предвид нормативно признатите загуби (естествени фири), както и стойността на бракувани по надлежен стоки, по дневници за бракувани хр.стоки одобрени и приети от представител на ищеца. По горните съображения намира искът за неоснователен и се иска отхвърлянето му. Ангажира доказателства.

  

          От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХV гр.състав прие за установено следното:

          Страните по делото не спорят, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№ 13691 по описа на ПРС за 2011г., І бр.с. се установява, че в полза на ищеца да е издадена Заповед № 9491/26.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми: Сумата от 1564,88 лв. – дължима по Акт за начет от 20.06.2011г.; Сумата 8,10 лв. - представляващи лихва върху главницата за периода 05.05.2011г.- 20.06.2011г.; Сумата 14,17 лв. – представляваща законна лихва за периода 20.06.2011г.-22.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2011г. до окончателното им изплащане ,както и на сумата от 32,0 лева разноски по делото. Съобщението с ПДИ и издадената заповед са връчени на ответника от ЧСИ М.  13.10.2011г. В срока по чл.414, ал.2 от ответника е било подадено възражение срещу заповедта, а настоящата искова молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, които обстоятелства обосновават и допустимостта на предявените искове.

          Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че от 01.12.2010г. К.С. К.  е работил в ответното предприятие „РКС –Пловдив-КООП” ЕООД по трудов договор № ****/01.12.2010г., сключен на осн. чл.67,ал.1,т.1 от КТ за неопределено време, на длъжността „продавач консултант”, който е прекратен със Заповед № 19/09.05.2011г., считано от същата дата на осн.чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните. Безспорно се установява по делото в съответствие с твърденията на ищеца, че ответника К.  изпълнявала длъжност „продавач консултант” да е била МОЛ, а и същото се установява от длъжностна характеристика изготвена за тази длъжност и връчена на К.  срещу подпис на 11.11.2010г. (л.44), поред която организира процеса по приемане, съхраняване на стоки, осъществява реализация на стоките в търговския обект и отчита извършените продажби.

Напълно не основателни са възраженията на ответника, че не е била МОЛ, тъй  като не й е връчена длъжностно характеристика за длъжността „продавач консултант”. Така не само е връчена, но и в нея ясно е посочено продавачът в търговския обект на РКС “Пловдив-КООП” в с.Г  Ч , където не е спорно да е работила К.  да е с отговорности именно на МОЛ – работник на който е вменено като трудово задължение да съхранява, разходва и отчита стоково-материални ценности, а и същото следва от естеството на работа й на продавач в магазин.

Видно от приложения към ч.гр.д.№ 13691/11г. на ПРС с Акт за начет № 6104/21.06.2011г. след извършен финансов одит на отчетническата дейност на К.С. К.  за периода 02.12.2010г.-05.05.2011г., т.е. за времето в което е работил при ищеца, от финансовия ревизор Т. К. към Дирекция “Финансов контрол” при ЦКС, с него са установени липси в размер на 1564,88лв. за които е предписано търсене на имуществена отговорност, както и за полагащи се лихви на стойност 8,10лв. върху тази сума. За връчване на този Акт за начет от ревизора на ответника са изпратени две покани да се яви да го получи, които К.  е получила срещу подпис, но не се явила за връчването му. Вместо това от нейно име пълномощника й адв.Д  с писмена молба изпратена по пощата с писмо с обратна разписка, получено в РКС на 08.07.2011г. е поискала пълномощника да получи процесния Акта за начет , като е направено и изявление да възразява срещу същия.

Дори и да е мислимо, че К  е оспорила Акта за начет относно констатираните липси, то не само това не е направено своевременно но и никакви конкретни възражения срещу фактическите констатации от ответника не са били направени, за да е била налице причина за корекция в акта от страна на изготвилия го ревизор. Едва в настоящото производство ответникът излага конкретни възражения в отговора на искова молба.

От представените от ищеца писмени доказателства – стоково-парични отчети, отчети за дневни продажби, 1 бр. протокол за брак от 28.04.11г.(л.52 и 135), както и от показанията на св.В. Ф. – и.  в РКС, се установява следното: всички документи са изготвени и подписани от ответника Костадинка К. . На същата са правени две ревизии за различни периоди. На извършената ревизия отнасяща се за процесния по Акта за начет период 02.12.2010г.-05.05.2011г. е направена инвентаризация и е съставен Акт за наличности в присъствието на К.. При инвентаризацията са отчетени и купоните за хляб, като постъпление в каса на 35 ст. за брой - половината от цената му от общо 70ст. В последствие вече в счетоводството са отчетени плащанията извършени на посттерминал, според постъпилите банкови платежни нареждания. При тази инвентаризация и при съставяне на Акт за наличности, който К.  е подписала, не са били представени от нея документи за бракувани стоки. Всъщност видно от стоково-паричните отчети изготвени от К. , в тях има графа “размер на върнати и изписани стоки”, като именно в тези отчети е попълвано и преоценка на стоки. Според свидетелката К.К.  не и получила плащане на каса на стоки, като вместо това е водила тетрадка за дадени на версия такива. Именно тъй като записаните в тази тетрадка стоки не са били платени, стойността на същите е отчетена като липса.

По делото е приета ССЕ изготвена от в.л.Б В., която ответникът е оспорил по принципи и без да излага съображения за това. Според ССЕ, в чиято констативно-съобразителна част са подробно описани всички документи за получаване и отчитане на СМЦ изготвени от ответника по № на докувмент, количества и стойнос, както и дадените от вещото лице разяснения в о.с.з., размерът на установените липси на СМЦ за периода 02.12.2010г.-05.05.2011г. е на стойност 1564,88лв. При установяване размера на липсите са взети предвид всички безналични плащания – безкасови по посттерминал и с ваучери, които всъщност и ответника е описвал в своите отчети. Взети са предвид и всички корекции на цени (преоценки) правени в този период. Съдът кредитира с доверие заключението по ССЕ, тъй като намира същото за компетентно и безпристрастно, а и е подробно и основано на проверени първични счетоводни документи изготвени от самия ответник. Освен това резултатите от ССЕ съвпадат изцяло с констатациите на Акта за начет.

Що се отнася до възражението на ответника досежно неотчетени фири на стоки, то не само не е посочил кои са тези стоки за които счита, че е следвало да му се признаят фири, но и видно от описа на стоките в магазина касае се в голямата част за нехранителни стоки или пакетирани стоки или за такива които са бързо оборотни, а не за всички стоки е предвидено отчитане на естествени фири. При което и това възражение на ответника не само е неясно и бланкетно направено, но и е останало недоказано.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът намира, че ответникът не е успял да обори фактическите констатации на Акта за начет, с който са установени липси на СМЦ на стойност 1564,88лв. от патримониума на работодателя. Вместо това се установи, че именно в резултата на дейността на ответника К. , който е предавал на купувачи стоки без да получи реално плащане на същите, като вместо това ги е описвал в тетрадка като дадени “на версия”, а и в последствие не е намерил за нужно да събере тези суми и да ги отчете на работодателя, то и са настъпили ако не целите то поне част от установените липси. Видно от самия Акт за начет същия е основан именно на изготвените от нея на всеки 15 дни парични отчети, с приложени към тях документи, както и на два инвентаризационен опис съставен на 28.04.2011г. и на 05.05.2011г. подписани от К.К. , с установени в тях липси в размери съответно от 1303,56лв. и 261,32лв. или общо в размер на 1564,88лв. При което и следва да се приеме, че Акта за начет е верен и отразява действителния размер на констатираните липси на СМЦ настъпили в резултата на дейността на ответника изпълнявал задължения на МОЛ в периода 02.12.2010г.-05.05.2011г. .

Безспорно, съгласно чл.чл.63, ал.1 и 2 от Закона за кооперациите Финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи, които при дейността си прилагат раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната финансова инспекция. Съгласно чл.26 от ЗДФИ “отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата. Видно от Акта за начет денят на установяване на вредата съответно  28.04.2011г. и 05.05.2011г., или най-късната дата в която е установена вреда в размер на сумата от общо 1564,88лв. е 05.05.2011г. Според Акта за начет, а и според ССЕ размерът на лихвата е 8,10лв.  за периода от 05.05.2011г. до дата на изготвяне на Акта – в случая 20.06.2012г. Изчислена от съда с “епи” калкулатор съща е в по-голям размер. Изчислена от съда с “епи” калкулатор размерът на мораторната лихва върху същата сума от 1564,88лв. за периода от 20.06.2011г. до 22.07.2011г. е в размер на 14,62лв. Ищецът обаче е ограничил претенциите си за законовата лихва в размера от 14,17лв. за периода от 20.06.2011г. до 22.07.2011г. и за тази сума е издадена в него полза ЗНИ по инициираното заповедно производство, предмет на установяване на които задължения е настоящия иск. И до колкото при предявен иск по чл.422 ГПК съдът не може да излиза извън предметния обхват на задължението обективирано в издадената ЗНИ, то и в този размер ще се установи наличие на задължение на ответника за периода от съставяне на Акта за начет – 20.06.2011г. до депозиране на заявлението в съда – 22.07.2011г. Според разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК  искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на    заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, в настоящия случай на 22.07.2011г., поради което и от тази дата ответника дължи законна лихва върху горните сумите до окончателното им изплащане.

 

Предвид така установеното от правна и фактическа страна предявения иск е основателен и доказана по размер и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ищеца РКС “Пловдив-КООП” ЕООД има вземане спрямо ответника К.С. К. , ЕГН ********** от с.М  Ч  в следните размери:  Сумата от 1564,88 лв. – дължима по Акт за начет от 20.06.2011г.; Сумата 8,10 лв. - представляващи лихва върху главницата за периода 05.05.2011г.- 20.06.2011г.; Сумата 14,17 лв. – представляваща законна лихва за периода 20.06.2011г.-22.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2011г. до окончателното им изплащане ,както и на сумата от 32,0 лева разноски по делото

 

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 212,0 лева разноски по настоящето делото, при направени такива от общо 212,0лв., от които 32,0лв. за ДТ и 100лв. за юрискосултстско възнаграждение и 80лв. за ССЕ.

С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.

         По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХV гр. състав

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на К.С. К. , ЕГН ********** ***, че РКС “Пловдив -КООП” ЕООД ЕИК 16005****65 –гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе № 142, има  вземане спрямо К.С. К. , ЕГН **********, за следните суми: сумата от 1564,88 лв. (хиляда петстотин шестдесет и четири лева и 88ст.)– главница дължима по Акт за начет от 20.06.2011г.; Сумата 8,10 лв. (осем лева и 10ст.)- представляващи лихва върху главницата за периода 05.05.2011г.- 20.06.2011г.; Сумата 14,17 лв. (четиринадесет лева и 17ст.)– представляваща законна лихва за периода 20.06.2011г.-22.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2011г. до окончателното им изплащане ,както за сумата от 32,0 лева разноски по заповедното производството, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13961І2011г. по описа на ПРС, І-ви рр.с.

ОСЪЖДА К.С. К. , ЕГН ********** ***, да заплати на РКС “Пловдив -КООП” ЕООД ЕИК 16005****65 –гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе № 142,  сумата от 212,00 лева, разноски по делото.

 

 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ