Гражданско дело 18502/2011 - Решение - 03-02-2014

Решение по Гражданско дело 18502/2011г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         №477                  03. 02.2014 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІI-ми гр. състав в открито съдебно заседание на  двадесети и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

                  при участието на секретаря Димитрия Гаджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18502  по описа на ПРС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “САРТЕН БЪЛГАРИЯ”ООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Вит” №1, ЕИК 115345067, представлявано от М. З. С., чрез пълномощника адв. В.И. против “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД, гр. Пловдив, ул.”Алеко Богориди” №12, ЕИК 115011509, с която е  предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.  249 ЗЗД  за признаване за установено по отношение ответника, че съществува задължение на същия към ищеца за предаване на движима вещ – автоматична затварачна машина “Темп” за кутии с размери 99х118, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 14704/2011г. по описа на ПРС, ХХ гр.с.

С Определение от 20.01.2012 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ – поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение ответника “Български плодове и зеленчуци 2010”ЕООД. Впоследствие поради непредявяване на вземането в предвидените от закона срокове в рамките на производството по несъстоятелност по аргумент от чл.739, ал.1 ТЗ производството е прекратено.

Определението за прекратяване на производството е обжалвано пред въззивния съд, който го е отменил, като е счел, че не са налице основания за прекратяване и съответно исковото производство следва да се продължи, като делото е върнато на първоинстанционния съд. Така постановеното от въззивния съд определение е влязло в сила на 29.11.2013 г., поради и което производството по делото е  възобновено.

В исковата молба се твърди, че на 24.11.2009 г. е съставен приемо – предавателен протокол между „Сартен България” ООД и „РУБИКОН ” ЕООД, чиито правоприемник е “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД, с който „Сартен България” ООД е предало на „РУБИКОН ” ЕООД, чиито правоприемник е “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД автоматична затварачна машина „ТЕМП” за кутии с размер 99х118 за срок от 15 работни дни. На 15.12.2009 г. е изтекъл срока, за който е предоставена затварачната машина и на 16.12.2009 г. същата е следвало да бъде върната обратно на „Сартен България” ООД.  С покана с изх. № 2308 от 17.06.2011 г., получена от ответника на 29.06.2011 г. , същият е поканен в седмодневен срок, считано от датата на получаване на поканата да върне предоставената му с протокола от 24.11.2009 г.  автоматична затварачна машина „ТЕМП”.  В дадения по поканата срок ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на вещта и въз основа на  подписания между страните приемо – предавателен направил искане пред Пловдивски районен съд, въз основа на което бе образувано частно гражданско дело № 14 704/2011 г. на ПРС. Тъй като ответникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, е предявен настоящия иск, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува задължение към ищеца за предаване на движима вещ, подробно описана по – горе.

С оглед изложеното се моли да се уважи предявеният иск и да се присъдят направените по делото разноски, включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба,  в който не взема становище по допустимостта и основателността на исковата молба, а единствено посочва, че дружеството е в несъстоятелност. В молба от 16.01.2014 г. адв. С. Б. в качеството на постоянен синдик на ответника е посочил, че няма информация относно настоящото местонахождение на процесната затварачна машина и че същата в момента не се владее от дружеството – ответник.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.  249 ЗЗД  следва да докаже валидното сключване на договор за заем за послужване на процесната вещ с ответника по делото в качеството му на заемател и  предаването на вещта, доколкото договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на фактическото предаване на вещта за послужване, както и че са налице предпоставките за връщане на вещта от заемополучателя. Договорът заем за послужване е едностранен договор и поражда задължение само за заемателя да върне вещта.

От приетия по делото, като доказателство Приемо – предавателен протокол от 24.11.2009 г. и от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е предоставил на ответника автоматична затварачна машина „ТЕМП” за кутии с размер 99х118 – технически изправна. В протокола е отразено, че затварачната машина е предоставена за срок от 15 дни след получаване на метални кутии с размер 99х118. От разпита на свидетеля И. М. се потвърждава удостовереното в приемо – предавателния протокол фактическо предаване на машината от ищеца на ответника по делото и се установява, че ведно с машината са предоставени и металните кутии, посочени по – горе за затварянето, на които е била използвана машината. Тъй като  е уговорено, че машината е предоставена в срок от 15 дни след получаване на металните кутии, то следва да се приеме, че след изтичане на този срок, машината е следвало да се върне на ищцовото дружество. Въпреки, че в случая е уговорен срок за връщането, който ищецът е посочил, че е изтекъл на 16.12.2009 г. , то е изпратена покана от ищеца до ответното дружество на 17.06.2011 г., с която ищецът е дал седмодневен срок за връщане на дадената за послужване вещ.  Поканата е получена от ответното дружество на 29.06.2011 г., като към настоящия момент липсват данни машината да е върната на ищцовото дружество. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля и предвид обстоятелството, че ответникът носи доказателствена тежест за установява факта на връщане на машината, следва да се приеме, че не се установява по делото същата да е върната на ищеца.

С оглед горното съдът счита, че е налице валидно сключен между ищеца в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател договор за заем за послужване на процесната вещ, която от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че е предадена на ответника на датата, на която е сключен приемо – предавателния протокол – 24.11.2009 г. Тъй като договорът за заем за послужване е едностранен договор, то същият поражда задължения единствено за заемателя – ответника по делото, който е длъжен след изтичане на уговорения срок или след покана от страна на ищеца да върне заетата вещ. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установи, ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на заетата вещ, поради и което искът за връщането й се явява основателен и доказан.  Не подлежи на разглеждане в настоящото производство обстоятелството дали вещта е във владение на трето по спора лице, доколкото ответникът дължи нейното връщане в качеството му на заемател по договор за заем за послужване, сключен между него и ищеца по делото.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат и направените в настоящото производство разноски.  Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разноски в заповедното производство, доколкото същите не са претендирани пред съда, издал заповедта за изпълнение и съответно липсва произнасяне.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил разноски в настоящото производство в общ размер от 701, 52 лв., от който сумата от 600 лв. – адвокатски хонорар и сумата от 101,52 лв. – държавна такса, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

            Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между  “САРТЕН БЪЛГАРИЯ”ООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Вит” №1, ЕИК 115345067, представлявано от М. З. С., чрез пълномощника адв. В.И. и  “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД, гр. Пловдив, ул.”Алеко Богориди” №12, ЕИК 115011509, че “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД, гр. Пловдив, ул.”Алеко Богориди” №12, ЕИК 115011509  има задължение към   “САРТЕН БЪЛГАРИЯ”ООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Вит” №1, ЕИК 115345067, представлявано от М. З. С., чрез пълномощника адв. В.И.  за предаване на движима вещ - автоматична затварачна машина “Темп” за кутии с размери 99х118, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 14704/2011г. по описа на ПРС, ХХ гр.с.

            ОСЪЖДА “Български плодове и зеленчуци 2010” ЕООД, гр. Пловдив, ул.”Алеко Богориди” №12, ЕИК 115011509 да заплати на “САРТЕН БЪЛГАРИЯ”ООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Вит” №1, ЕИК 115345067 сумата от 701,52 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                                                                                                                 /Дафина Арабаджиева/

Вярно с оригинала.

В.А.