Гражданско дело 18192/2011 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 18192/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 850

 

27.02.2014г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18192 по описа за 2011г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

            Ищците И.Г.Л., с ЕГН ********** и А.Г.Л., с ЕГН ********** чрез адв. Н.А. *** искат от съда да признае за установено спрямо ответника Е.А.К., починала в хода на процеса и заместена от своите законни наследници – Д.Х.К., с ЕГН **********, А.Д.К., с ЕГН ********** и К.Д.К. – Ш., с ЕГН **********, че наследодателят им Г.А.Л. е бил собственик на 1/3 ид.част въз основа на наследствено правоприемство и съдебна делба от 15.06.1939г. върху следните недвижими имоти към момента на обобществяването им в ТКЗС – а именно:

1.      зеленчукова градина с площ от 17.1 дка, намираща се в м. „Я.” до чифлика в с. К.***, а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № ***с графична площ от 19.372 дка, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор № ***** с площ от 19.564 дка, намиращ се в гр. П.*****;

2.      част от зеленчукова градина с площ от 11 дка, намираща се в с. К., местността „Я., а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № ***, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор *****, намиращ се в гр. П.*****, с площ от 10.881 дка;

3.      дворно място с постройки, цялото с площ от 4.5 дка, находящо се в местност „Я.”, с. К.***, а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № *** с графична площ от 6.288 дка, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. П.***** с площ от 6.402 дка.

Ангажира се доказателства. Претендират се разноски.

Ответниците Д.Х.К., А.Д.К. и К.Д.К. – Ш. оспорват предявения иск и молят съдът да го отхвърли като неоснователен. Евентуално искат прекратяване на производството като недопустимо, тъй като с решение № 895 от 13.04.2005г. по гр.д. № 1986 по описа за 2004г. на ВКС, ГО, IV – ти гр.с-в, с което е отхвърлен иска на ищците против покойната Е.А.К. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят им Г.А.Л. починал на 15.01.1982г. е бил собственик въз основа на давностно владение към момента на обобществяването на земите в ТКЗС през 1952г. на 1/3 ид.част от процесните имоти. Ангажират доказателства.

Съдът след преценка събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становището на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна.

На първо място, по възражението за недопустимост на настоящето производство с оглед на постановеното по делото  решение № 895 от 13.04.2005г. по гр.д. № 1986 по описа за 2004г. на ВКС, ГО, IV – ти гр.с-в с което се твърди от ответниците, че вече между страните е налице влязло в сила съдебно решение, чийто обективни и субективни предели на силата на пресъдено нещо не позволяват настоящата инстанция да разглежда повторно повдигнатия съдебен спор.

Възражението е неоснователно.

От една страна, по делото ищците твърдят, че техния наследодател е бил собственик на 1/3 ид.част върху процесните имоти пред обобществяването им в ТКЗС въз основа на съдебна делба от 1939г. – основание по отношение на което съдът не се е произнесъл в решение № 895/13.04.2005г. и от друга – този въпрос е вече решен с определение № 1938/25.06.2013г. по в.гр. д. №  1635 по описа за 2013г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което е отменено определение № 4310/28.03.2013г. на РС – Пловдив, X – ти гр.с-в с което е прекратено веднъж производство по делото.

Следователно, няма основание за прекратяване на производството по делото.

По отношение на наследственото правоприемство.

Не се спори, а и се установява от представените удостоверение за наследници, че общият наследодател на страните е А.М.Л. – починал през 1917г.  Същият е оставил за наследници четири деца – Г.А.Л. /починал 1982г./ Е.А.М./ починала 1972г./, И.А.Л. / починал 1973г./ и П.А.Л. / починал 1979г./ и преживяла съпруга Е. Л./ починала 1935г./ Съответно двамата ищци са наследници на своя баща Г.А.Л. /починал 1982г./, а починалата в хода на процеса Е.А.К., заместена от своите законни наследници – конституирани на нейно място е дъщеря на Е.А.М. /починала 1972г./.

По отношение идентитета на процесните имоти с тези съществували към момента на обобществяването.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че е налице идентичност между описаните земи в приложените по делото протоколи за съдебни спогодби по делбените дела със съответната скица по плана от 1945г. и тази отразена в кадастралната карта на СГКК – гр. П. Експертизата е приета без възражения от страните, изготвена е от вещо лице с необходимата квалификация, поради което няма основание същата да не бъде кредитирана.

По отношение на правото на собственост към минал момент – обобществяването на процесните земи в ТКЗС.

След смъртта на общия наследодател А.Л. между преживялата съпруга и четирите деца е била извършена доброволна делба – протокол от 03.11.1926г. / л.7-11 от делото/, съгласно която всеки от тях е получил по 1/5 ид.част от процесните имоти.

След смъртта на съпругата  Е. Л. оставеното от нея наследство е поделено между четирите деца – по силата на съдебна спогодба по делбено дело за което е оформен Протокол от 07.07.1936г. по ч.гр.д. 19/1936 на Пловдивския околийски съд. / л.12-13 от делото/. Следователно, към този момент собственици на процесните земи са били четиримата наследници на А.Л., като всеки от тях притежава по ¼  идеална част.

Със съдебна спогодба оформена в протокол от 15.06.1939г. по делбено дело № 503/ 1938 на Пловдивския околийски съд се поставя в общ дял на Г.Л., И.Л. и П.Л. собствеността върху процесните три недвижими имота. Следователно към този момент всеки един от тях се легитимира като собственик на 1/3 ид.част от правото на собственост върху трите имота. С протокола в изключителен дял на Е.М. се поставя собствеността върху други имоти извън процесните, а дяловете между съделителите се уравняват с пари.

Следователно, към момента на обобществяването на процесните имоти в ТКЗС Е.М. не е разполагала с идеални части от правото на собственост върху тях.

Горното обстоятелство обаче не е било отчетено при провеждането на реституционната процедура, при което в полза на наследниците на Е.М. с решение №  К215c/25.01.1995 на поземлената комисия e възстановена собствеността върху ¼ ид.части от процесните три недвижими имота.

Доколкото обаче по делото е предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ единствено от наследниците на Г.Л. съдът може да признае за установено към минал момент – обобществяването на земите в ТКЗС, че наследодателят на същия е собственик на 1/3 ид.част от тях, но не и за останалите наследници в това производство. Обстоятелството, че с решение № К69с/06.01.1995г. поземлената комисия възстановява правото на собственост на ищците като наследници на Г.Л. върху ¼ ид.част означава, че комисията не признава ищците за собственици на още 1/12 ид.части от тези земи – аналогично и по отношение на наследниците на другите двама братя П. и И. Л., като за сметка на тези 3/12 ид.части за собственици са признати наследниците на Е.М., респ. наследниците на Е.А.К..

В тази връзка настоящото решение има характер на преюдициално по отношение процедурата по възстановяване на собствеността, която завършва с решение, което има конститутивен характер по отношение процесните 1/3 ид.части от собствеността върху земите.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на 1119 лева.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д.Х.К., с ЕГН **********, А.Д.К., с ЕГН ********** и К.Д.К. – Ш., с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. П.***, че наследодателят на ищците И.Г.Л., с ЕГН ********** и А.Г.Л., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П. – Г.А.Л. – бивш жител ***, починал на 15.01.1982г. е бил собственик на 1/3 ид.част от правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство от своя баща А.М.Л. – починал през 1917г. и съдебна спогодба оформена в протокол от 15.06.1939г. по делбено дело № 503/ 1938 на Пловдивския околийски съд върху следните недвижими имоти към момента на обобществяването им в ТКЗС – а именно:

1.      зеленчукова градина с площ от 17.1 дка, намираща се в м. „Я.” до чифлика в с. К.***, а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № ** с графична площ от 19.372 дка, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор № ***** с площ от 19.564 дка, намиращ се в гр. П.*****;

2.      част от зеленчукова градина с площ от 11 дка, намираща се в с. К., местността „Я., а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № ***, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор *****, намиращ се в гр. П.*****, с площ от 10.881 дка;

3.      дворно място с постройки, цялото с площ от 4.5 дка, находящо се в местност „Я.”, с. К.*****, а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № ** с графична площ от 6.288 дка, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. П.***** с площ от 6.402 дка.

 

ОСЪЖДА Д.Х.К., с ЕГН **********, А.Д.К., с ЕГН ********** и К.Д.К. – Ш., с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. П.***** да заплатят в полза на И.Г.Л., с ЕГН ********** и А.Г.Л., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.*****, ет.2 сумата от 1119 / хиляда сто и деветнадесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/

 

Вярно с оригинала

ВД