Гражданско дело 12475/2011 - Решение - 18-05-2015

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1688                   18.05.2015  година                                    град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12475 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е частичен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД от Х.Н.С., ЕГН ********** против И.А.И., ЕГН **********.

            Ищецът твърди, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, като на 05.02.2011 г. предвид предоставена в заем сума е сключен писмен договор за паричен заем, съобразно който ищецът – в качеството му на заемодател предоставил на ответника сумата от 90 000 лева, която следвало да бъде върната в уговорения срок – до 30.03.2011 г. Договорът бил с нотариално заверени подписи, заведен под рег. № .. по описа на нотариус И. М., рег. №  на НК. Заемополучателят лично и многократно потвърдил пред нотариуса, че е получил сумата в пълен размер, като се задължил да я върне в срок. Уточнил, че е ипотекирал собствени недвижими имоти в полза на банка, с цел отпускане на кредит за погасяването й. Въпреки настъпването на падежа на задължението, ответникът не изпълнил, поради което се твърди изискуемостта да е настъпила. С оглед неизпълнението, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, въз основа на документ по т.3 – договор за паричен заем от 05.02.2011 г. с нотариална заверка на подписите, за сумата от 20 000 лева – част от общо дължимата по договора. По образуваното ч.гр.д. № 7953/11 г. на ПРС, XIV гр.с. в негова полза била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда- 02.05.2011 г. до окончателното погасяване и разноски в размер на 400 лева – платена държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост от ответника, за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото исково производство с предявяване на частичен установителен иск за присъдената със заповедта сума. Заявява се, че ответникът така и не е изпълнил поетото парично задължение, поради което моли претенцията да бъде уважена. Претендира разноските в заповедното и настоящото производство.

            В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че действително е подписал

 

 

 

процесния договор, но в разрез с волята си, тъй като бил принуждаван и заплашван от ищеца с насилие да стори това. Твърди ищецът, заедно с още 20 души, да са нахлули в жилището му в деня, преди подписване на договора, да са отправяни заплахи за убийство и закани за саморазправа както спрямо ответника, така и по отношение на семейството му. Заявява, че никога не е получавал сочената от ищеца сума. Твърди нищожност на договора, поради противоречието му със закона и морала. Излага подробни съображения за това, че в действителност ищецът имал неуредени имуществени взаимоотношения с трето лице И.Д. /з. на ответника/ по повод търговия със златни накити. Тъй като з. му се опасявал от саморазправа, същият се принудил да напусне страната, като ответникът се превърнал в „изкупителна жертва”. Описва в детайли начина на развитие на взаимоотношенията с ответника, като подчертава, че не е получавал в заем сумата от 90 000 лева, поради което счита, че не дължи заплащане на претендираната в настоящото производство част от нея. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото и приложено ч.гр.д. № 7953/11 г. на ПРС, XIV гр.с. се установява, че в полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5518/03.05.2011 г. за сумата от 20 000 лв., дължима по договор за паричен заем от 05.02.2011 г., ведно със законна лихва и разноски. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК /видно от връчената ПДИ/ длъжникът е подал възражение за недължимост, поради което за ищеца е възникнал правен интерес да предяви настоящия установителен иск. Исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

В издадената заповед за изпълнение не е посочено конкретно, че сумата от 20 000 лева – представлява част от общо задължение по договора от 05.02.2011 г. в размер на 90 000 лева, но това обстоятелство е изрично посочено в заявлението. Съдът намира, че предявеният иск е допустим и е налице пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. 

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което е предал на ответника в заем сумата от 90 000 лева, както и уговорения падеж за изпълнение.

Ответникът е въвел възражение за унищожаемост по чл. 27, вр. с чл. 30 ЗЗД, като в негова тежест е да установи основателността му – че е подписал договора при заплаха, принуден от ищеца или от трето лице, чрез възбуждане на основателен страх. При установяване на горното от ищеца, следва да установи връщане на заетата сума.

При така разпределената доказателствена тежест и предвид събраните и приложени по делото доказателства, съдът намира иска за неоснователен.

 

 

Във връзка с твърдяното правоотношение и по-конкретно по повод възраженията на ответника за унищожаемост на сделката, настоящото производство е било спряно на основание чл. 129, ал.1, т.5 ГПК /вж. протоколно определение от 12.12.2011 г.-л.43/, тъй като против ищеца е било образувано наказателно производство.

Установява се, че с влязла в сила присъда № 30/28.01.2014 г., постановена по НОХД № 1496/2012 г. по описа на ПРС, XXI нак.с., изцяло потвърдена с Решение № 317/09.12.2014 г. по ВНОХД № 1098/2014 г. на ПОС, ищецът е признат за невиновен в това, на 05.02.2011 г. в гр.П., в съучастие като извършител с трето лице С.Я, с цел да принуди И.А.И. да поеме имуществено задължение – да подпише договор за паричен заем от 05.02.2011 г. в размер на 90 000 лева, е заплашил същия с насилие, като му казал, че ще му запалят къщата и друго противоправно действие с  тежки последици за него и негови ближни, като му казал, че ще отвлекат децата му, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4, вр. с чл. 213а, ал.1 НК.

Съгласно чл. 300 ГПК – влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда последиците от деянието, относно това извършено ли е то, неговата противоправност и виновност на дееца. В този смисъл, възраженията на ответника за унищожаемост на договора на посочените основания, не следва да се обсъждат.

Видно е, че в хода на образуваното досъдебно производство № 18/2011 г. по описа на БОП Пловдив, приложено към НОХД № 1496/2012 г. ПРС, са извършвани редица процесуално-следствени действия във връзка с подадения сигнал до Прокуратурата от ответника за извършено престъпление. Снети са обяснения на редица лица, в това число и на ищеца Х.С. /л.26 и сл. том 1 ДП/. В посочените обяснения, ищецът сочи /след пространно излагане на отношенията му с трето за спора лице - И.Д./, че с ответника са постигнали договореност, последният да подпише документ, че му дължи 90 000 лева, като се уговорили да подпишат същия пред нотариус. Отишли пред нотариус и подписали договора за заем. Изрично на л.27 гръб, ищецът заявява, че реално не е давал пари на ответника по настоящото дело, тъй като длъжник му е И.. Взаимоотношенията с ответника се базирали на уговорка, ответникът да гарантира, че ако И. не плати дължимата сума от 90 000 лева, И. ще я плати. Следва да се посочи изрично, че обясненията на ищеца, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства. По своя характер документи от досъдебното наказателно производство – напр.обяснения, показания на пострадали и свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др./. Така, в Р № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснени, дадени в досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява

 

 

 

неизгодни за себе си факти. Възраженията на ищеца против тези изводи, наведени в писмената защита, са несъстоятелни и не се възприемат.

В конкретния случай, е налице именно извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт – че никога не е предавал в заем сумата от 90 000 лева на ответника. Доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на съответно уговорената сума, а по делото несъмнено се установява, че същата не е била предадена на ответника, то следва и, че не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем и ответникът не дължи на ищеца сумата от 20 000 лева, като част от общата такава в размер на 90 000 лева. Следва изрично да се подчертае, че съществува разлика между доказателствената стойност, с която се ползва посоченото извънсъдебно признание на неизгоден за самата страна факт и твърдяната от ищеца в писмената защита такава – досежно показанията на нотариуса, разпитан в хода на ДП, който сочел, че пред него ответникът многократно потвърдил, че е получил сумата, посочена в договора. Изявленията на нотариуса на практика представляват свидетелски показания в писмен вид, които обаче би следвало да бъдат приобщени в хода на настоящото производство по съответния ред, при условията на устност и непосредственост, тъй като дадени в досъдебното такова, не се ползват с доказателствена сила в настоящия процес, за разлика от извънсъдебното признание на страната по повод твърдяната сделка, на което законът признава изрична сила. Дори да се приеме, че е допустимо да бъдат ценени, то посредством тях не се достига до различни от изложените правни изводи, тъй като дори ответникът да е потвърдил получаване на сумата по заема, в която връзка да е положил подписа си под съответния нотариално заверен документ, това не означава несъмнено, че е получил същата. А както се посочи, договорът за заем е реален и след като се оспорва предаването й, то ищецът носи тежестта пълно и главно да докаже този факт. Ищецът обаче не го установява дори напротив, тъй като сам опровергава собствените си твърдения за сключен заем с ответника, признавайки, че общата сума от 90 000 лева всъщност никога не му е била предавана.

Предвид изложеното, като съобрази всички доказателства по делото, съдът намира, че предявеният частичен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят само в полза на ответника. Направено е съответно искане,  представени са доказателства за сторени такива в размер на 10 лева – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 500 лева – заплатено адв. възнаграждение, които следва да се присъдят на ответника.

Така мотивиран, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.С., ЕГН ********** против И.А.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И.А.И. дължи на Х.Н.С. сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди

 

 

лева/, част от общо дължима сума в размер на 90 000 лева, представляваща предадена в заем сума на ответника, съгласно сключен между страните договор за

паричен заем от 05.02.2011 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 419/05.02.2011 г. по описа на нотариус И. М., рег. № .. на НК, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 02.05.2011 г. до окончателното погасяване, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5518/03.05.2011 г. по ч.гр.д. № 7953/11 г. на ПРС, XIV гр.с. и изпълнителен лист от 04.05.2011 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.Н.С., ЕГН ********** да заплати на И.А.И., ЕГН ********** сумата от общо 510 лева /петстотин и десет лева/ - разноски за настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП