Гражданско дело 14982/2010 - Решение - 27-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

 

          Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 Номер                                                     27.02.2014г.                              град Пловдив

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                                                           ХІІ граждански състав

 На 27.02.2014г.

 В публично заседание на 06.02.2014г. в състав

 

                                                                                   Председател:СТЕФКА МИХОВА

Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 14982 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422,ал.1  от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК във вр.с с чл.505,ал.1 ТЗ във вр.с чл.506,ал.1 от ТЗ във вр.с чл.537 от ТЗ.

Ищецът „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК: 175096193, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица,ж.к.“Гоце Делчев“,бл.22,вх.Б, чрез пълномощника си адв.И. К., е предявил против „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД,ЕИК:115104365,със седалище и адрес на управление: град Пловдив,р-н Южен,ул.“Акад.Петър Динеков“№24,представлявано от управителя Н.К., Н.Т.К., ЕГН: **********,*** и П.Х.Д.,ЕГН:**********,***, иск за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК , по частно гр. дело № 10120/ 2009 г. на ПРС, 18 гр. с-в, сума в размер на 3844,53 евро, произтичаща от запис на заповед, издаден на 14.10.2006г. за сумата от 5355,12 евро, с падеж на 01.11.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че в указания срок се предявявал иск за установяване на вземане на ищеца срещу ответниците, доколкото последните били подали възражение по частно гр. дело № 10120/ 2009 г. на ПРС, 18 гр. с-в, с което било спряно производството по изп. дело № 782/2009г. на ЧСИ С.Г., рег. №. Изискуемото парично вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение произтичало от запис на заповед, издаден на 14.10.2006 г., с който първият ответник като издател, а  останалите- като авалисти, неотменимо и безусловно обещали без протест и без разноски да заплатят на ищеца сумата от 5355,12 евро, на падежа на ценната книга на 01.11.2006г.  Предвид изискуемостта на вземането, било образувано заповедно производство, като с настоящото такова се целяло установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът Н.К.,чрез  назначения особен представител  адв.Б.,оспорва предявения иск с възражение за неговата недопустимост, поради непредявяването му в 1-месечния срок по чл.415,ал.1 ГПК.Инвокира възражение и за неоснователност,като твърди,че сумата е платена от издателя на ценната ннига.В хода на производството по делото прави възражение и за погасяване на исковата претенция по давност,като не ангажира доказателства, че пропускът да направи това в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Следователно ответникът е изгубил възможността да претендира отхвърляне на иска, поради изтичане на давностния срок за неговото предявяване, а като преклудирано това му възражение не може да се преценява по същество от решаващия съд.

Ответницата  П.Д.,чрез назначения й по делото особен представител адв.С., оспорва предявения иск, като твърди,че сумата е платена от издателя на ценната книга.Оспорва качеството си на поръчител и подписа положен в записа на заповед.

В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответникът „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД не е подал  писмен отговор  на исковата молба, не е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и не е ангажирал доказателства.

          Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В настоящият случай със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10120/2009 год., по описа на ПРС, 18 гр. състав, е разпоредено длъжниците „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД , Н.Т.К. и П.Х.Д. солидарно да заплатят на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД сумата от 3844,53 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 14.10.2006г., ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда-31.08.2009г. до окончателното й изплащане. На 05.08.2010г.,в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, солидарните длъжници са подали възражение срещу заповедта , поради което с  разпореждане от 11.08.2010 год. съдът е спрял изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителния лист изп.д.№782/2009г. и  е  указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането на съда е съобщено на заявителя на 30.08.2010г.,а на 29.09.2010г.,в срока по чл.415 ГПК, е предявил настоящия иск, което сочи ,че установителния иск е допустим,а инвокираните от ответниците в посочения смисъл възражения са неоснователни.

В  първото по делото съдебно заседание ищецът е въвел обстоятелства за наличие на каузално правоотношение с издателя на записа на заповед, произтичащо от сключен  с ответника „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД на  14.10.2006г. договор за финансов лизинг №02117000475-0340-2006.

Следователно в контекста на основанието, на което е издадена заповедта и при наведените твърдения за наличие на каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича вземането му – че е поемател по запис на заповед, издаден от ответника –„ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД и авалиран от Н.Т.К. и П.Х.Д., обезпечаващ задължения на последните по договор за лизинг, както и размера на вземането. В тежест на ответниците е да докажат, че са платили задължението по каузалното правоотношение, като по този начин ще докажат, че не дължат и по менителничното правоотношение.

От представената по делото в оригинал ценна книга, се установява, че между ищеца и „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД е възникнало валидно менителнично правоотношение по запис на заповед издаден на 14.10.2006 год., съдържащ предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити, с който издателят се е задължил да заплати на поемателя сумата от 5355,12 евро, с падеж на 01.11.2006г., на която дата е бил предявен за плащане на издателя. В съответствие с предвидената в чл. 484 ТЗ форма е учредено и поръчителството на ответниците Н.Т.К. и П.Х.Д. за обезпечаване плащането по ценната книга – върху лицевата страна на записа на заповед е обективирано волеизявлението им, че авалират поетото със записа на заповед задължение при условията, прие което е поето, удостоверявайки изявлението с подписите си.Във връзка с направено оспорване от  ответницата П.Д.  на подписа й положен в записа на заповед, е открито от съда производство по оспорване на истинността му на основание чл.193 ал.1 ГПК. Тежестта на доказване на неистинността, като частен документ, носи  ответника, като страна, която го е оспорила, и чийто подпис се съдържа в документа /чл. 154, ал. 3 ГПК/.В тази връзка от приетото по делото заключение на вещото лице Н.Г.,което като компетентно и обективно изготвено съдът кредитира,се установява, че подписа в документа е изпълнен от Д. , поради което  оспорването се  приема от съда за неуспешно проведено.

Въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от нейния фактически състав, издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора му. След като каузалното задължение е погасено чрез плащане, гаранционната функция на процесния запис на заповед е изпълнена. Изпълнението на длъжника по каузалното отношение го освобождава и от менителничното му задължение.

            В случая  ищецът е въвел твърдение за наличието на каузално отношение, което се обезпечава с процесния запис на заповед. Това твърдение е доказано с писмени доказателства- представеният договор за финансов лизинг №02117000475-0340-2006, сключен на 14.10.2006г. и погасителен план към него, а освен това  не се оспорва и от ответниците. Следователно в производството по делото следва да се разгледа и каузалната сделка между страните, по отношение на която като обезпечение е издаден процесния запис на заповед.

Установява се по делото, че договорът  за финансов лизинг №02117000475-0340-2006, е  сключен между ищеца,като лизингодател и лизингополучателя  „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД.С този договор лизингодателят е поел задължение да придобие лизинговата вещ – Х.Г., като я предостави за ползване на лизингополучателя при обща лизингова цена от 30336,65 евро , платима по погасителен план от 60 лизингови вноски, при първоначална вноска от 3033,67 евро. От приложение № 2 към договора се установява, че като обезпечение на задълженията на лизингополучателя по договора последният е поел задължение да издаден записи на заповеди, авалирани от Н.К. и П.Д..

От  представения приемо-предавателен протокол  от  18.10.2006г., се установява, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора и е предал на лизингополучателя уговорената вещ.

          На 15.04.2011г.  до ответното дружество е изпратено уведомително писмо,с което лизингодателят прекратява сключения между тях договор за лизинг  поради  неплащане на лизингови вноски и поканено да върне лизинговата вещ,което писмо няма данни да е било получено от лизингополучателя.  Независимо от горното по делото е установено от  представения приемо-предавателен протокол  от  08.04.2011г.,  че  лизинговата вещ е била  предадена обратно на лизингодателя. 

           Процесният записът на заповед е издаден на 14.10.2006 г. за сумата от 5355,12 евро, с падеж 01.11.2006 г. и доколкото се установи, че същият служи като гаранция за плащанията по лизинговия договор, е необходимо да се проследи дали въпросната сума е била погасена до датата на падежа. Според заключението на вещото лице С.К.,което като компетентно и обосновано изготвено съда кредитира , лизингополучателя  до 06.08.2009 г.  е заплатил всички уговорени и изискуеми по договора за лизинг погасителни вноски,  като до падежа на записа на заповед на 01.11.2006г. е погасил напълно дължимата до тази дата  първоначалната вноска в размер  от 7476, лева и първата  месечна вноска  в размер от 1246,73 лева. След 06.08.2009г. е преустановил изпълнението на задълженията по договора, като към датата на подаване на заявлението в съда дълга по договора възлиза в размер на сумата от  7385,70  лева,от която 6898,92 лева-неплатени вноски с падежни дати от 01.02.2009г. до 01.08.2009г.,416,37 лева-лихва за просрочие до  21.08.2009г.,70,41 лева-такса напомнително писмо.

Предвид данните от ССчЕ, следва, че до падежа на процесния запис на заповед-01.11.2006 г. е дължима сумата от 8722,73 лева с равностойност от  4459,86 евро, включваща първоначална вноска в размер от 7476 лева и първата месечна вноска в размер от 1246,73 лева. От същото заключение е установено, че лизингополучателят е изплатил напълно дължимото по договора към 01.11.2006 г. – падежа на полицата задължение .Следователно  представеният по делото запис на заповед, доколкото е действителен, е изпълнил гаранционната си функция и не може да служи като основание за повторно събиране в полза на ищеца на сумата по него, която вече е получена през м. ноември  2006 г. След като падежът е бил 01.11.2006 г. и задълженията на лизингополучателя към тази дата са изпълнени, няма основания гаранционната функция на полицата да се отнася до следващи периоди и следващи непогасени вноски. Изпълнението на договора през тези последващи периоди е извън предмета на настоящето дело,като изпълнението на задължението по тях ищецът може да претендира на основание сключения между страните договор за лизинг или въз основа на другите издадени като обезпечение на задължението по договора записи на заповед. А след като задълженията на първия ответник, който се явява лизингополучател по договора за финансов лизинг, към 01.11.2006 г. са изпълнени, то липсва  основания за търсене на отговорност и от авалистите, тъй като кредиторът е удовлетворен.В този смисъл е и Решение № 233 от 18.12.2013г. на ВКС,ІІ т.о. по т.д.№ 1036/2013г.

В заключение съдът намира  предявения иск за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска  предявен от „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК: 175096193, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица,ж.к.“Гоце Делчев“,бл.22,вх.Б, чрез пълномощника си адв.И. К., за признаване за установено по отношение на ответниците „ЕЛЕКТРИК ЛАЙТ“ООД,ЕИК:115104365,със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Южен, ул.“Акад.Петър Динеков“№24,представлявано от управителя Н.К., Н.Т.К., ЕГН: **********,*** и П.Х.Д.,ЕГН:**********,***, че му дължат солидарно  сумата от 3844,53 евро, произтичаща от запис на заповед, издаден на 14.10.2006г. за сумата от 5355,12 евро, с падеж на 01.11.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда-31.08.2009г.  до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл.417 ГПК по ч.гр. дело № 10120/ 2009 г. на ПРС, 18 гр. с-в, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване  пред Пловдивския окръжен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

     районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ