Гражданско дело 1288/2009 - Решение - 27-12-2009

Решение по Гражданско дело 1288/2009г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 3473

Гр. Пловдив , 27.12.2009 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти Граждански състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и девета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ирина ТодорОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1288 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ,  чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.4 КТ.

 

Производството е образувано по искова молба на А.М.К. ЕГН ********** *** и молба -уточнение от 08.10.2009г., чрез назначения му процесуален представител, адв. П. против  ****, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр П. , ул.”Г.” №**, представляван от Т.Б.. Предявени са ОСИ за признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното дружество  като строителен работник -арматурист  от 06.11.2008г  до 07.12.2008г. Явил се по обява на работодателя и след проведено интервю, на което било договорено трудово възнаграждение от 800лв. и отпуски, а започнал работа на 06.11.08г., като трудовия му договор бил оформен и му бил предаден не в деня на постъпване на работа, а по-късно. Договорът бил сключен с уговорен срок за изпитване. Работодателят прекратил трудовото му правоотношение със своя Заповед на 08.12.2008г. Намира Заповедта за  незаконосъобразна и необоснована по следните съображения: трудовия договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, като страните са уговорили срок за изпитване. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя едностранно без предизвестие, като в Заповедта е посочено правно основание за прекратяването му – чл.71 от КТ. Счита, че работодателят не е имал право да прекрати договора на посоченото основание, тъй като такова законово основание за прекратяване на трудов договор липсва, което представлява липса на фактическо основание за прекратяването му в обжалваната заповед. Настоява се на това, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като има противоречие между правното основание за възникване на ТД и правното основание за прекратяване на правоотношението. Отделно от това, счита работодателя да е прекратил трудовия договор в срока за изпитване без да е направил оценка на годността на работника да изпълнява трудовата си функция, което я прави немотивирана. В тази връзка твърди през срока на договора да е изпълнявал  трудовите си задължения и нарежданията на работодателя, както и да е преместен на друго работно място, като му е било възложено да изпълнява бояджийски дейности без негово съгласие, а и да е работил в почивните дни, дори когато даваните такива нареждания от работодателят не са били съобразени със законовата регламентация. През цялото време не са му отправяни забележки за извършената работа и не са му налагани каквито и да било дисциплинарни  или други наказания. Настоява се и на това, че работодателят е бил неизправна страна по трудовия договор, тъй като с тези си действие е извършвал нарушения на трудовото законодателство и е действал в нарушение на принципите за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение, което прави и уволнението незаконосъобразно, а договора е следвало да се прекрати не на посоченото основание чл.71 КТ, а някое друго от предвидените в КТ основания, като по чл.325 – по взаимно съгласие. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Ответникът в писмен отговор в определения срок изцяло оспорва предявените искове. Настоява се на това, че заповедта е законосъобразна, като договорът да е прекратен от работодателят без предизвестие,  тъй като не е имал задължение за предизвестие, защото трудовият договор е бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя и е прекратен в срока за изпитване. Оспорват се твърденията на ищеца , че не са оценени качествата му. В тази връзка навежда доводи, че работодателят не е задължен при прекратяване на трудов договор в срока за изпитване, да излага мотиви за оценка качествата на работника. Твърди се, че Заповед №1 е законосъобразна, като за прекратяване на трудов договор в срока за изпитване КТ предвижда изрична норма – чл.71, ал.1 КТ и трудовото правоотношение  е прекратено  законосъобразно.

В о.з. ищецът лично и чрез назначения му процесуален представител адв.П. ***, поддържа изцяло исковете.

В о.з. ответника не взема отношение по исковете.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения трудов договор № ***, се установява, че между *******ЕООД, гр.П. , в качеството на работодател и А.М.К. *** е сключен срочен трудов договор на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.67, ал.1 т.1 КТ –със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя, като вт.3 от него е посочен и изпитателния срок да е от 06.11.2008г до 06.05.2009г. В договора е посочена длъжността “***” и вида работа (по длъжностна характеристика), която служителя ще изпълнява, мястото на изпълнение на трудовите задължения на работника “**** както и основно месечното трудово възнаграждение в размер на 220 лв. без допълнително такова за прослужено време. В т.4 от договора се съдържа клауза - срокът за изпитване да е уговорен в полза на работодателят, в който срок може да се прекрати без предизвестие, а и същата т.4 е уговорен срок на предизвестието от 3 месеца при прекратяване на ТД от работника в срока за изпитване. Видно от този договор работникът е постъпил на работа на 06.11.2009г., на която дата и срещу подпис му е връчена трудова характеристика. Договорът е подписан от една страна от А.М.К., като работник и от друга от управителя на дружеството. Така сключения трудов договор отговаря на изискванията на чл.66, ал.1 и 3 от КТ и чл.68, ал.1 т.1 от КТ, подписан е от страните, с което те са изразили воля за сключването му, както и за всички уговорки съдържащи се в него. Всъщност страните не спорят между тях да е сключен трудов договор с уговорен модлитет - срок за изпитване с посочена конкретно определени дати до която ще действа изпитването. Съгласно чл.70 КТ работникът и работодателят могат преди да сключат окончателен трудов договор да сключат такъв за изпитване, който да предхожда сключването на окончателния по чл.67, ал.1, т.1 КТ, което и се установява да е направено. Поради което и съдът намира така сключения между страните Трудов договор № *** с направената уговорка за срок за изпитване, определен от  до с конкретни дати, който е точно 6 месеца – максимално допустимия срок по чл.70, ал.1 КТ, да не противоречи на законовите изисквания и като такъв за действителен. В тази връзка следва да се отбележи, че именно свободата на страните да изразят воля за сключване на точно определен вид трудов договор е израз на равнопоставеността им при трудовите правоотношения. След като ищецът е подписал точно  този договор, то с това е изразил и личната си воля, а няма нито твърдения нито данни за порок на волята при сключването му.

Видно от представената Заповед № ***, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от дата 08.12.2008г., в същата е посочил основание за прекратяването му чл. 71 от КТ – прекратяване срока за изпитване в чиято полза е уговорен. Тази заповед е връчена на К. срещу подпис (без посочена дата), но до колкото не се и твърди да е връчена на друга дата, а и страните не спорят по отношение на дата на връчване на заповедта, като и ищецът твърди именно от 08.12.2008г. да е прекратен трудовия му договор, то следва да се приеме и именно това да е дата на от която е прекратен договора.

Няма пречки страните, а и видно от сключения между тях трудов договор 394/05.11.2008г., волята на страните е била да обвържат действието на сключения между тях трудов договор със срок на изпитване, който както вече се установи при наличие на изрична уговорка в чия полза е  изпитването, то същото е уговорено в полза на работодателя. Видно от ЛТД, а и от копие от трудовата книжка, К. не е имал опит като арматурист, на каквато длъжност е назначен, а общ трудов стаж в строителството, предимно като “***”.  Следва да се отбележи, че договорът за изпитване може да предшества сключването на окончателен трудов договор - срочен или безсрочен. Безспорно, в посочения трудов договор работодателят е искал да се е възползвал от предвидената в чл. 70, ал. 1 КТ възможност да изпита качествата на работника да изпълнява възложената му работа, като арматурист. Обстоятелствата, сочени от ищеца, че е бил изпращан на други обекти и му е възлагана и друга работа, различна от тази за която е бил нает не се отразяват на действителността на сключения между тях трудов договор, нито на прекратяването му. Очевидно със Заповед № ***. работодателят се е възползвал от предоставената му от Кодекса на труда възможност да прекрати договора на К. в срока за изпитване, което и направено, като договорът е прекратен на предвиденото за това специално основание чл. 71, ал. 1 КТ. Функциите на Заповед № ***. на работодателят в конкретния случай са посока: от една страна, да извести работника, че трудовото му правоотношение е прекратено и то на посоченото основание. Видно от тази заповед трудовия договор е прекратен на 08.12.2008г. в срока за изпитване, който е уговорен от 06.11.2008г до 06.05.2009г. и на изрично предвиденото за това основание – чл.71 от КТ , при това от работодателя в чиято полза е уговорено изпитването.

Неоснователни съдът намира изтъкваните в настоящото производство от ищеца доводи, че като е посочил това специално основание, а не друго по чл. 325, т.1 от КТ, това прави обжалваната заповед незаконосъобразна. След като е сключен договор на основание чл.70, ал.1 КТ то този трудови договора преди изтичане на уговорения срок за изпитване и това да се прекрати именно на основание чл. 71, ал.1 КТ. Безрочния трудов договор и този със срок за изпитване не се намират в съотношение общ спрямо специален - разбиране, което ищецът поддържа. Всъщност това са два различни договора. Докато при първия се уговаря действие на трудово-правната връзка, при втория договор е на лице модалитет, който предхожда окончателното приемане на работа. Различната им характеристика предпоставя и различни основания за прекратяване. Нормата на чл. 325 от КТ и предвидените в нея основания включително и това по взаимно съгласие, е също така специално основание както и нормата на чл.71, ал.1 КТ и те не се отнасят като обща към специална норма, защото визират различни основания за прекратяване на трудов договор. С издадената от работодателя Заповед №*, ясно е изразена волята на работодателя да прекрати трудовия договор на посоченото основание – в срока за изпитване, посочени не само като основание, но и като причини за прекратяване на договора. При което и съдът намира, че не се установява несъответствие на записано основание за прекратяване на ТД  по чл. 71 КТ , тъй като това е основанието на което е прекратен договора на К. и то е вярното такова и съответстващо на посоченото в Заповед №* основание.

Не основателно съдът намира наведеното от ищеца, като основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, липса на оценка на работодателя за годността на работника да изпълнява възложената работа или налагане на дисциплинарни наказания. От една страна законово изискване за посочване на конкретни причини, които биха довели до прекратяване на ТД в срока за изпитване няма, а и това не е случайно и не е пропуск в законовата регламентация. Смисълът е работникът да провери дали работата е подходяща за него и ако не му хареса не дължи обяснения защо не му е харесала, именно с оглед равнопоставеност на страните в правоотношението и работодателят проверява годността на работника и ако намери, изпълнението да не отговаря на неговите изисквания не дължи обяснения какво го е довело до този извод във вид на някаква оценка, още повече да е във някаква връзка с търсене на дисциплинарна отговорност.

Предвид установеното по горе от правна и фактическа страна, съдът намира, че работодателят като е прекратил трудовия договор на К. на основание чл. 71 от КТ, е посочено вярното основание за прекратяване на трудовия договор и при мотивите за прекратяването – в срок за изпитване в чиято полза е уговорен, като е издал Заповед № ***. преди да е изтекъл срока за изпитване, то не са били на лице фактическите основания за прекратяване на договора, при което Заповед № ***. отговаря на законовите изисквания за валидност на издадената заповед,  и като такава е законосъобразна и не следва да се отменя.

До колкото ищецът се позовава на незаконосъобразност на извършеното от работодателя уволнение със Заповед № ***., а неговата законосъобразност вече беше установена, то неоснователен се явява иска по чл.344, ал.1 КТ за отмяна на това уволнение и като такъв ще се отхвърли.

За уважаване на иск по чл.344, ал.2 КТ е необходимо да са налице уважаване на искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Следвайки съдбата на главния иск, и до колкото претенцията за възстановяване на  работа на предишната длъжност е основателна само когато уволнението е незаконно, тъй като само тогава за уволнения работник възниква и субективното право на възстановяване на предишната работа, то и  претенцията по чл.344, ал.2 КТ се явява неоснователна и като такава ще се отхвърли.

С оглед изхода от процеса и доколкото предмет на настоящото производство е трудов спор , то на осн. чл.83, ал.1 т.1 КТ ищецът е освободен от държавни такси и разноски, поради което и дължимите такива ще останат за сметка ***. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, по съразмерност с отхвърлената част от исковете, но тъй като не са претендирани и не са представени доказателства за направени такива то и не следва да му се присъждат..

 

По изложените по-горе съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля предявените от А.М.К. ЕГН ********** ***, против ****ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр П. , ул.”Г.” №**, представляван от Т.Б., искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за  признаване за незаконно  уволнението извършено със Заповед № ***. на управителя на ****ЕООД,  гр П. , с която на основание чл.71 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с А.К., както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “***”, като неоснователни.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено решението- 28.12.2009г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ЛШ