Административно дело (ГО) 16/2019 - Решение - 07-10-2019

Решение по Административно дело 16/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. Пловдив, 07.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 16/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

            Образувано е по жалба на Р.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за задържане на лице, рег. № **** от ***** г., издадена от В.И.В. – „********“ в група „********“ в РУ на МВР – гр. Х., при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, като се твърди, че е издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че същата е немотивирана и издадена при липса на фактически и правни основания. Излагат се съображения за незаконосъобразност поради липсата на изложени обстоятелства и липсата на необходимост от задържането. Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител – адв. С.П.  е сезирал съда с искане за отмяна на атакуваната заповед. Претендират се разноски.

 

В предоставения срок, от ответната страна е постъпило становище, с което предявената жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения за законосъобразност на постановената заповед, за наличието на описаните в заповедта факти и обстоятелства и  на предвидените в чл. 74 от ЗМВР предпоставки. Същата била и материално законосъобразна. Твърди се, че задържането е било извършено във връзка с постъпили данни за извършено престъпление като в разпоредбата не се изисквало доказаност на деянието, а единствено установяването на данни за извършителя. Сочи се, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Твърди, че няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Заповедта била издадена от компетентен орган, в съответната форма, имала мотиви, поради което била законосъобразна. Иска се отхвърляне на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа жалбоподателя Р.Б. е бил **** в помещение за временно **** на РУ на МВР в гр. Х.. Като мотивировка на заповедта е посочено, че лицето е заподозряно като ********* по чл. 343в, ал. 2 от НК по досъдебно производство № ****/09.08.2019г. на РУ на МВР гр. Х..

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Според цитираното в  заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта като основание за задържането е посочено само "********* на ******* по чл. 343в, ал. 2 от НК по ДП № *****/09.08.2019г.".  Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Само номер на досъдебно производство, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства за неговото образуване. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова препращане липсва, като от нито един от документите, съдържащи се в административната преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателят са налице каквито и да било данни за съпричастността, му към престъпление по 343в, ал.2 от НК.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което следва да бъдат присъдени 400 лева /минималния предвиден в Наредбата размер/ и 10 лева за ДТ.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Б.Б. с ЕГН: **********, Заповед за задържане на лице с рег. № ***** от *****, издадена от В.И.В. –******** в група ******** при РУ на МВР гр. Х., при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на Р.Б.Б. в помещение за временно задържане на РУ на МВР гр. Х..

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на  Р.Б.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***  сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева разноски.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/

                                                                                                            /Диляна Славова/

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

Д. К.