АНД 958/2019 - Решение - 15-07-2019

Решение по Наказателно дело 958/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1 3 2 5

гр. Пловдив, 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 958/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 18-1030-011062/20.12.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Б.С. моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон и по конкретно на неустановеност на обвинението по несъмнен и безспорен начин, неправилна правна квалификация на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), недопустимост талонът за изследване да се ползва по две производства, разминаването в посочването на номера му в НП и АУАН, относно реквизитите му, както и преценката, че нарушението по вменената правна квалификация да е едно единно, а не отделни нарушения.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 22.11.2018 г. около 18:00 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***** , собственост на Л. Б. С. с ЕГН **********,***. В същото време на същия булевард от ул. „Брезовска“ със служебния автомобил излязъл свидетелят Г.,***, и забелязал автомобила на жалбоподателя. Подал звуков и светлинен сигнал, тъй като решил да му извърши рутинна проверка. Тогава С. решил да не се съобрази със сигналите и да поеме надясно по ул. „Полковник Бонев“, която била без изход. В края ѝ срещу № 7 спрял. Г. и колегата му слезли от техния автомобил, извадили С. от неговия, му поставили специални помощни средства – белезници, и го въвели в служебния автомобил. Повикали колеги си от група Сигма за установяване на нарушение по ЗДвП. На място се отзовали П. К.  и свидетелят Д.Б.. Последните разяснили на С., че ще му бъде направена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, заради което му били свалени и белезниците. Жалбоподателят обаче категорично отказал да бъде положен на тест с дрегер Drug check 3000. Затова му бил съставен талон за изследване № 0015001 от 22.11.2018 г. в 19:55 ч. Б. и колегата му съпроводили със служебния автомобил С. до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на бул. „Пещерско шосе“ за допълнителни медицински изследвания. Жалбоподателят обаче и там отказал да даде кръв и урина за изследване на алкохол и опиати, за което бил съставен лист за преглед на пациент № 100594 от 22.11.2018 г. в 20:17 ч. След което бил откаран в сградата на IV РУП в отдел „Криминална полиция“ за последващи действия.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 809125 от 22.11.2018 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 147, чл. 3 от ЗДвП.  Нарушителят отказал да подпише акта, което бил удостоверено в присъствието на свидетел – М. Щ., и с негов подпис.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 18-1030-011062/20.12.2018 г. срещу Б.С., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Г. и Д.Б. - актосъставител,  както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0015001 от 22.11.2018 г., лист за преглед на пациент № 100594 от 22.11.2018 г., протокол за медицински изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.11.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Разпитан в съдебно заседания свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля.

Показанията на свидетелите Б. и Г. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Независимо един от друг и двамата свидетели дават припокриваща се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка. Показанията им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и листа за преглед на пациент и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, във връзка с която се прави и възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правата на нарушителя. Съдът счита същото за неоснователно. Както ясно посочва Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

Такъв именно е конкретният случай, където в НП наказващият орган въз основа на установената в АУАН фактическа обстановка и правомощията си, без да подменя или приема за установени други факти, правилно е посочил нарушената правна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Б.С. като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с ДК № ***** , собственост на Л. С. , на 22.11.2018 г. около 18:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Полковник Бонев“ срещу № 7 е отказал да бъде пробван с техническо средство дрегер Drug check 3000 за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0015001 от същата дата.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение.

Полицейските служители – свидетелите Б. и Г. са категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на проверката. Твърдението, че друго лице е управлявало автомобила, е недоказано. В хода на съдебното следствие се установи, че С. е управлявал автомобила към момента на проверката и е бил сам в него. Никой от свидетелите не посочи да е имало друго лице. В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за медицинско изследване. С. не изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба. В случая е дадена възможност на водача да се яви за вземане на биологична проба като му е издаден талон за медицинско изследване. Същият не се е възползвал от това свое право, като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване. От гледна точка индивидуализация на наказанията административнонаказващият орган е наложил санкция само за отказа за бъде тестван с техническо средство Drug check 3000.

Във връзка с горното жалбоподателят отправя своите възражения за издаденият талон за медицинско изследване и по отношение на нарушената норма. Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.  В конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с дрегер Drug check 3000. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Ето защо съдът счита за неоснователно, изложеното в жалбата, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява едно нарушение, от там и е нарушен законът, като не е санкциониран за цялото нарушение, а само за част от него – отказът на водача да бъде тестван.

Посочването най-общо на санкционната норма не представлява съществено нарушение на процедурните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, тъй като съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Не може да бъде прието и възражението, че посоченият номер на талон за изследване е различен от наличният по делото и това обосновава отмяната на НП. Както се посочи, отговорността е ангажирана за отказ на водача да бъде тестван. Обстоятелството, че на същия е издаден талон за медицинско изследване, независимо от неговия номер, и че това изрично е посочено в акта и в НП, не само че по никакъв начин не променя факта на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, напротив, позволява да бъде формиран извод, че органите на МВР са спазили реда за установяване на наличие на наркотични вещества и техни аналози предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 греда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отделно от това следва да се посочи, че според настоящият състав разминаването в номера на талона за изследване в НП и наличния по делото и посочен в АУАН представлява техническа грешка и от доказателствата се установява, че именно талон с № 0015001 е този, който е бил съставен на място и който е бил представен пред медика, за което свидетелстват показанията на свидетелите, отразеното в АУАН и в листа за преглед на пациент. Не пречи и не представлява нарушение на закона, един талон да бъде ползван за изследвания и за наличие на алкохол в кръвта, и за следи от употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Неоснователно е и възражението от фактическа страна, че не е била предоставена възможност да жалбоподателя да бъде тестван, тъй като спрямо него са били използвани технически средства белезници. Не се представиха доказателства за желанието на жалбоподателя да бъде тестван, нито за това, че белезниците са му пречили да даде проба. Нещо повече, всички свидетели, независимо един от друг потвърдиха, че белезниците му са били премахнати, за да може да му се осигури комфорт, за да бъде тестван, а водачът категорично отказал.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда отнемане на 12 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван..

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 18-1030-011062/20.12.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.