АНД 720/2019 - Решение - 19-07-2019

Решение по Наказателно дело 720/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1376

гр. Пловдив, 19.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 720/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 884 от 27.06.2018г., издадено от З.И.В., на длъжност ****-****при Община Пловдив, с което на Д.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.30, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г ОС – Пловдив) е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва факта на извършеното нарушение, като заявява, че кучето му не е лаело, а също и че това не можело да бъде установено при проверката на 14.05.2018г. защото не е бил в апартамента си, не е имало достъп до него. Също посочва, че в АУАН не е посочен номера на констативния протокол, с който е установено нарушението, както и че неправилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана за допустителство. Взема становище, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не е посочено място на извършване на нарушението, оспорва материалната компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното постановление. Сочи още, че наказателното постановление е издадено след месечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН, както и че алтернативно са налице основанията случая да бъде счетен за маловажен. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа пред съда жалбата си, сочи, че никой не му се е оплакал, че кучето му лае, както и че хората, подали жалбата, дори не са от неговия вход и блок.

Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата, сочи, че случаят е изяснен при извършените проверки, вредоносния резултат от този шум от лай на куче е настъпил, след като 11 граждани са подали жалба за нарушаване на техния покой. На следващо място поддържа, че от процесуална гледна точка няма съществени нарушения, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, наложената санкция е минимална. Предлага наказателното постановление да бъда потвърдено. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.08.2018г. – видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Община Пловдив на 23.08.2018г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.03.2018г. в Пловдивския общински инспекторат към Община Пловдив постъпила жалба с вх.№ 18 ПОИ 186 от 11 граждани срещу лай на куче, отглеждано в апартамент в гр.П., на ******.

По повод същата жалба свидетелят Х.С.Т., в качеството и на **.*****в Пловдивския общински инспекторат, на 02.04.2018г. извършила проверка на същото място – гр.*******. При проверката свидетелят Т. не намерила жалбоподателят Д.Б.Г., но напускайки сградата го срещнала да се прибира от разходка с кучето си порода  „Доберман“, от женски пол, което куче Г. отглеждал на посочения адрес. При същата проверка свидетелят Т. не констатирала лай на куче, но предупредила жалбоподателя Г. да не допуска лая на кучето да смущава спокойствието на живущите в съседство.

На 14.05.2018г., около 14:45 часа, свидетелят Т.отново извършила проверка на адрес – гр.*****************, при която установила, че от горен етаж на сградата обитавана от жалбоподателя се чувал непрекъснат, силен лай на куче. При същата проверка свидетеля Т. не влязла в сградата, тъй като входа се заключвал. Шума от кучешкия лай обаче идвал от етажа на който живеел жалбоподателя, а наоколо нямало странични шумове които биха могли да провокират лая на кучето. 

На 04.06.2018г. свидетелят Т.съставила АУАН с бланков № 4358/04.06.2018г. срещу жалбоподателя Д.Б.Г. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал, като отразил възражения. Свидетели на съставянето на акта били свидетелите О.Г. и Н.Н., а свидетел очевидец на извършеното нарушение св. Н.. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление в което извършеното нарушение било квалифицирано и описано по сходен начин.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.С.Т., които съдът намира за последователни,  логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на твърдяното нарушението, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и от разпита на свидетелите  О.Г. и Н.Н. – живущи в съседство на дома на жалбоподателя в който същия отглежда куче порода „Доберман“. Свидетеля Г. в показанията си посочва че познава жалбоподателя по физиономия тъй като живеят в един квартал. Заявява че знае че жалбоподателя има куче което виждал да разхожда из квартала, както и че живее с кучето си  на третия етаж в гр. ***************. Свидетелят сочи че от лятото на 2017г. по няколко пъти в седмицата, във времето между 13ч. и 17ч. кучето лаело неистово, непрекъснато с което смущавало покоя на всички живущи в близост. Това продължило месеци наред поради което живущите наоколо се принудили да пуснат жалба. Свидетелят заявява че провеждали разговори със жалбоподателя който им обещавал да вземе мерки, но зловещия лай на кучето продължавал. Свидетеля заявява че не е присъствал на проверката извършена на 14.05.2018г. Лаят на кучето описва като идващ от терасата на апартамента на жалбоподателя, за което свидетеля заявява че е абсолютно сигурен. Проучил и от съседи на жалбоподателя установил името му. Свидетелят е сигурен че лаят на неговото куче не може да се сбърка с лая на друго куче в квартала и случващото се е възмутило всички живущи наоколо. Свидетелят Н. сочи в показанията си че познава жалбоподателя по физиономия и е присъствал на съставянето на акт на същия при което жалбоподателя си признал всичко като признал че неговото куче лае и притеснява хората. Дори заявява почуда от какво се жали същия. След съставения на жалбоподателя акт, били взети мерки и лая на кучето с което притеснявал живущите в близост престанал, за което свидетелят изразява благодарност. Свидетеля разказа че живее в блок успореден на блока обитаван от жалбоподателя и кучето му, като неговата стая гледала към терасата на жалбоподателя на която предполагал че било кучето. Свидетеля сочи че от терасата на жалбоподателя се е разнасял силен, непрекъснат, зловещ лай в периода от 13ч. до 17ч. по няколко дни в седмицата, като изразява съмнение че тогава кучето е било оставяно само и това е била причината за случващото се. Изложеното смущавало покоят на хората. Когато положението станало нетърпимо, била събрана подписка и сигнализирана Общината. Свидетелят Н. заявява че на самата проверка на която проверяващите установили лаят на кучето, той присъствал и бил отстрани. Видял проверяващата пред блока и после същата жена видял в Общината при съставянето на акта на жалбоподателя, където видял и него самия. Свидетелят е категоричен че при извършената проверка кучето лаело неспирно, постоянно, дразнещо, както всеки път следобед. Проверката била извършена около 15ч. следобед. Свидетелят е категоричен че е сигурен че лаещото при проверката куче е собственост именно на жалбоподателя тъй като знае къде живее, знае как лае неговото куче и е чул от къде идва кучешкия лай който бил непрестанен.

По делото като свидетел е разпитана и Т.К. живееща в съседство на жалбоподателя, на същия етаж, която е касиер на входа и кума на св. Б.Г. който е баща на жалбоподателя. Свидетелката заявява че знае че жалбоподателя живее със своя баща който е домоуправител на входа и че Д.Г. притежава куче порода „Доберман“. Свидетелката сочи че във входа не живее друго куче освен това на Д.. Заявява че не знае къде се намира книгата на етажната собственост, както и че е чувала кучешки лай, но лаят на кучето нея лично не я тревожел.  

Съдът кредитира показанията на тези трима свидетели като логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото доказателства кредитирани от съда.

По делото като свидетел е разпитан и бащата на жалбоподателя свидетеля Б.Г. който е домоуправител на входа във който жевее жалбоподателя Г. със своето куче. Свидетеля посочва че живее в апартамент в гр. ************************* заедно със своя син - жалбоподателя и неговата приятелка. В дома им жевее и кучето Р. порода „Доберман“. През май 2018г. свидетеля сочи че живеел само със своя син. И той и синът му работели. Заявява че от сина си разбрал че имало оплаквания от кучето, но на него никой нищо не бил му казал. Свидетеля сочи че той е домоуправител на входа и имало книга на етажната собственост, която обаче не могъл да намери и поради това не предоставил на съда. Потвърждава установеното по делото че във входа живее само едно куче, това на неговия син и никога не е имало друго куче. Заявява че в книгата за етажната собственост не е вписано кучето на сина му. Съдът кредитира и показанията на този свидетел макар и заентересован от изхода на делото, доколкото същите не са в противоречие на събраните по делото доказателства кредитирани от съда.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени доказателства по делото – констативен протокол № 107350 от 02.04.2018г. – от който се установява факта на извършена на същата дата проверка, жалба с вх.№ 18 ПОИ 186 от 27.03.2018г. – от която се установява повода за проверките, докладна записка от 04.04.2018г. на свидетеля Т. – от която се установяват сторените при проверката на 02.04.2018г. констатации, Заповед № 18ОА418 от 06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, Заповед № 13ОА469 от 25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив и Заповед № 15ОА3054 от 11.11.2015г. на кмет на Община Пловдив, писмо от Община Пловдив с изх. № 19СД-599 от 25.03.2019г. с приложения към него, видно от които след извършена справка в електронния регистър на домашните кучета декларирани в Община Пловдив, е установено че на ул. ******* е регистрирано само едно куче, порода Доберман, чийто картон е активен, с рег. № 6970, което е декларирано на 28.03.2017г.  от жалбоподателя Д.Б.Г., писмо с изх. № 1100-8808 от 27.03.2019г. от Община Пловдив с което съдът е уведомен че управител на етажната собственост на сграда с административен адрес гр. ************ е бащата на жалбоподателя Б.Г., обратни разписки, АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № 18ОА418 от 06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от Заповед № 13ОА469 от 25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив и Заповед № 15ОА3054 от 11.11.2015г. на кмет на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН не е посочен номера на констативния протокол, доколкото няма данни при проверката на 14.05.2018г. да е съставян такъв. Следва да се посочи, че констативен протокол се съставя за фиксиране на определение обстоятелства, по преценка на компетентния орган, но задължение същото да бъде сторено не съществува по реда на ЗАНН, АУАН може да бъде законосъобразно съставен и без наличие на констативен протокол.

Неоснователно е и възражението, че неправилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана за допустителство. Твърдяното нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред се изразява във „вдигане на шум“, което деяние включва и такъв, създаван от вещи на извършителя, при която хипотеза е дееца в извършител, а не допустител.

Също неоснователно е и възражението, че  АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не е посочено място на извършване на нарушението, доколкото в последния е записано, че проверката е извършена в гр.., на ******.

Отново като неоснователно следва да се прецени и възражението, че наказателното постановление е издадено след месечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН. Посоченият в чл.52, ал.1, изр. първо от ЗАНН едномесечен срок е инструктивен такъв, като неговото неспазване може да бъде единствено основание за определена дисциплинарна отговорност и т.н., но не и относно заключение за съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по издаване на наказателното постановление. Това е така, защото чл.34, ал. от ЗАНН изрично е предвидил срока, в който от образуване на административнонаказателното производство (което от своя страна, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставяне на АУАН) може да бъде издадено наказателно постановление и този срок е шест месечен.

Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, по безспорен начин се установяват достатъчно данни че жалбоподателя Д.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, е нарушил разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, която гласи че за осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, както и за  осигуряване подгранични нива на шум в тихите зони  и урбанизираните територии, се забранява: вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните  сгради от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 22.00 ч. до 08.00 ч., а във вечери, предхождащи почивни дни от 23,00 до 10,00 ч., тъй като на 14.05.2018г., около 14:45 часа, в гр. ************* е допуснал вдигането на шум смутил спокойствието на гражданите в жилищните сгради причинен от непрекъснат, силен лай на куче което отглеждал в дома си. По делото няма спор че жалбоподателя отглежда домашенен любимец – куче порода „Доберман“, регистрирано в електронния регистър на домашните кучета, декларирано в Община Пловдив от жалбоподателя. Не е спорно и обстоятелството че във входа в който живее жалбоподателя, няма други кучета освен неговото. Това се установява от показанията на свидетелите Г. и К. живущи във входа, първия от които домоуправител на входа, втората касиер. От показанията на разпитаните свидетели Г. и Н. се установи че именно кучето на жалбоподателя Г. е кучето което смущавало месеци на ред спокойствието на живущите в близост до жилището на жалбоподателя граждани в следобедните часове между 13ч. и 17ч. Двамата свидетели са категорични че именно отглежданото от жалбоподателя куче е кучето което в посочения часови диапазон лаело зловещо, непрекъснато и дразнело хората, по няколко пъти в седмицата, тъй като познават жалбоподателя по физиономия, знаят къде живее и са възприемали многократно мястото от което идвал кучешкия лай – терасата на жалбоподателя. Двамата са провели и разговори със съседи на жалбоподателя от които установили кой е собственика на кучето - жалбоподателя. Що се отнася до въпроса дали на посочената от актосъставителя дата – 14.05.2018г., около 14.45ч. е имали непрекъснат силен лай на куче идващ от жилището на жалбоподателя, настоящия състав намира че по делото се събраха достатъчно на брой доказателства, и преки и косвени, в подкрепа на изложеното в акта от актосъставителя.  На първо място това се сочи от св. Т. която била на място в посочения ден и час и непосредствено чула зловещия непрекъснат лай на куче, който идвал от етажа на който свидетелката знаела че живее жалбоподателя Г.. Свидетелката при проверката си на 02.04.2018г. била установила къде живее той и че същия отглежда куче порода доберман което й помогнало да се ориентира. В подкрепа на посоченото от св. Т. се явяват и показанията на св. Н., който е категоричен че е присъствал на извършената от нея проверка, /макар и тя очевидно да не е разбрала/ именно на датата на която тя е възприела непрекъснатия лай на кучето, като свидетелят заяви че бил отстрани и видял проверяващата. В последствие когато бил извикан за съставянето на акта в който бил вписан като свидетел, видял същата жена която била извършила проверка /св. Т./ която съставила акта. Свидетелят сочи че при извършената проверка се е чувал непрекъснат лай от куче, което било кучето на жалбоподателя и лаят идвал от неговата тераса. Лаят идвал именно от неговата тераса която била позната на св. Н., тъй като неговата стая в неговото жилище, била срещу терасата на жалбоподателя и същия месеци наред е чувал дразнещия непрекъснат лай на кучето на жалбоподателя. Нещо повече св. Н. е категоричен че при съставянето на акта, пред актосъставителя и св. Г., Г. признал че неговото куче лаело и обезпокоявало хората и изрази учудване че обжалва  наложеното му наказание. В подкрепа на свидетелските показания на очевидците на извършеното нарушение – свидетелите Т. и Н., се явяват и събраните писмени доказателства, от които беше установено че в жилищната сграда обитавана от жалбоподателя живее само едно куче – неговото, което е и регистрирано в Община Пловдив от него, на неговия адрес. Св. К. и Б.Г. също посочиха че във входа им няма други кучета и единственото куче което живее там е това на жалбоподателя. По изложените съображения настоящия състав прие че безспорно е установено че непрекъснатия, силен лай на куче установен от св. Т. е бил причинен именно от кучето на жалбоподателя, въпреки че свидетелката не е имала достъп до жилищната сграда тъй като входа се заключвал. Свидетелите Т. и Н. безспорно сочат че лая е идвал от апартамента обитаван от Г., а във жилищната сграда не е имало друго куче което би могло да е причина за констатирания лай. И двамата посочват че това се е случило около 15ч. Тъй като входа на блока се заключва актосъставителя не е имал друга възможност да констатира нарушението, освен да го чуе отвън, но по посоката от която е идвал кучешкия лай съвсем спокойно се е ориентирала за посоката от която идва и че се касае именно за лай от кучето на жалоподателя Г.. Свидетелите Н. и Г. посочиха че предполагат че кучето лаело непрекъснато и зловещо тогава когато го оставят само тъй като не лаело всеки следобед, нито пък лаело през нощта. Посоченото се приема за напълно логично от съда и направения от свидетелите извод се възприема от настоящия състав. При това положение, актосъставителят не е имал друга възможност да констатира нарушението освен отвън, по посоката от която идвал шума, който бил достатъчно висок за да привлече вниманието на актосъставителя и св. Н. и неговото възмущение. Ако се приеме обратното би означавало че такъв нарушител не би могъл да бъде наказан никога, тъй като кучето няма как да отвори вратата на апартамента за да бъде извършена проверка. В подкрепа на извода че жалбоподателя Г. е извършил нарушението за което е санкциониран с обжалваното НП е и посоченото от св. Н. че след съставения на жалбоподателя акт, били взети мерки и лаят на кучето с което притеснявал живущите в близост престанал. Поради всичко изложено по-горе настоящия състав прие че безспорно е доказано че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.

Що се отнася до санкционната норма, настоящия състав намира че същата е правилно определена. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на Община Пловдив предвижда за нарушения на разпоредбите на чл.4, ал.1,ал.2,ал.3.,ал.4 и ал.9 на физическите лица да се налага глоба в размер на 500 до 800 лв. В настоящия случай на жалбоподателя е наложена глоба в минимално предвидения от Наредбата размер поради което същия не следва да се ревизира.

Настоящия състав намира че в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието на жалбоподателя не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното за този вид нарушения, а напротив характеризира се с по-висока такава, но съдът не разполага с правомощия да увеличи наложеното на жалбоподателя административно наказание. Видно от приложения по преписката сигнал от единадесет човека живущи в близост до жилището му, същите са били силно обезпокоени от неговото куче което ги е притеснявало месеци наред. Св. Г. сочи дори че са водени разговори с жалбоподателя да вземе мерки и да не безпокои чрез лая на кучето си останалите живущи, но същите са били без резултат. Поради изложеното деянието на нарушителя е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като нарушението е продължавало месеци наред, и е засегнало голям брой от хора. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 884 от 27.06.2018г., издадено от З.И.В., на длъжност ****-****при Община Пловдив, с което на Д.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.30, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г ОС – Пловдив) е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.