АНД 6436/2019 - Мотиви - 11-12-2019

Мотиви по Наказателно дело 6436/2019г.

Мотиви към Решение по АНД № 6436/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане бързо производство № 313/2019 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия М.К. Ш., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу обвиняемия Ш. е повдигнато обвинение за това, че на 08.10.2019 г. на път П-56, километър 88+200, в землище на село Калековец, област Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 18-1030-002125/06.12.2018 г., връчена му лично на 15.05.2019 г., издадена от М.В.М.– **, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу М.К. Ш., се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години и наказание „глоба“ от двеста до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин – както от обективна, така и от субективна, от събраните по делото доказателствени материали. Пледира да са налице предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Взема становище, че целите на наказанието биха били изпълнени и при определяне на същото в минималния предвиден размер, като предлага при индивидуализацията му да бъде съобразено и влошеното имуществено състояние на обвиняемия.

Защитникът адв. П.К. пледира обвинението да е доказано. Взема становище, че предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е основателно, като моли наказанието да бъде индивидуализирано в минимален размер. 

Обвиняемият Ш. дава обяснения, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за стореното. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли да му бъде наложено административно наказание в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият М.К. Ш. е роден на *** г. в гр. **, ***, т., б.г., живущ ***, със средно образование, вдовец, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Обвиняемият Ш. бил постоянно пребиваващ в Република България и правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобита категория „В“ – издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на 02.01.2013 г. от ОДМВР - Пловдив.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с № 18-1030-002125/06.12.2018 г., издадена от М.В.М.– ** към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. свидетелството за управление на МПС на обвиняемия Ш. било отнето поради наложени административни наказания „глоба“, които не били заплатени своевременно. Посочената заповед за ПАМ била връчена лично на обвиняемия на дата 15.05.2019 г. и влязла в сила на 30.05.2019 г. Въпреки че свидетелството му за управление на МПС било отнето по силата на заповедта за прилагане на ПАМ с № 18-1030-002125/06.12.2018 г., обвиняемият не заплатил дължимите глоби, за да получи обратното свидетелството си за управление, а продължил да работи като „***“ в „Детелина Дрита“ ЕООД.

На 08.10.2019 г. около 14:00 часа обвиняемият Ш. управлявал лек автомобил марка „Рено“ с рег. № **, като се движил по път II-56, километър 88+200, в землището на село Калековец, област Пловдив, когато бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ Труд при ОДМВР-Пловдив свидетелите С.Г.М.и Б.И.Л.. Последните в този момент се намирали на път II-56, километър 88+200, където изпълнявали служебните си задължения по охрана безопастността на движението. След като се легитимирали и извършили проверка на документите на водача и автомобила, свидетелите М. и Л. установили, че СУМПС на водача - обв. Ш., било отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка. На място свид. М. съставил против обвиняемия акт за установяване на административно нарушение с бл. № 466563/08.10.2019 г., който бил подписан от обвиняемия без възражения.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия М.К. Ш., показанията на свидетелите С.Г.М.(лист 21 от досъдебното производство) и Б.И.Л. (лист 22 от досъдебното производство), както и от писмените доказателства – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-002125/06.12.2018 г. (лист 25 от досъдебното производство); характеристична справка за обвиняемия М.К. Ш. (лист 14 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач за обвиняемия М.К. Ш. (лист 18 от досъдебното производство); акт за установяване на административно нарушение бл. № 466563/08.10.2019 г. (лист 23 от досъдебното производство); Заповед № 317з-391/06.12.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив (лист 8 от делото); Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (лист 9 от делото); справка за съдимост за обвиняемия М.К. Ш. (лист 12 от делото).

От показанията на свидетелите С.Г.М.и Б.И.Л. се установяват датата и мястото на извършената проверка, както и самоличността на водача на лекия автомобил с рег. № **, за който свидетелите установили, че се управлявал от обвиняемия Ш.. Изяснява се още, че преди да бъде спрян за проверка, посоченият автомобил е бил в движение. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и Л., които намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. В отделни свои части те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Не се установяват и обстоятелства, по които свидетелите са се считат за предубедени или заинтересовани.

От справката за нарушител/водач за обвиняемия Ш. се изяснява, че той има издадено СУМПС на дата 03.12.2012 г., валидно до 03.12.2022 г.

От Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-002125/06.12.2018 г. се установява, че на обв. Ш. е била наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба, наложена с НП № 17-0333-000190, влязло в сила на 11.05.2017 г. От разписката за връчване на препис от заповедта за прилагане на ПАМ се изяснява, че тя е била връчена лично на обвиняемия на дата 15.05.2019 г.   

От справка за съдимост на обвиняемия Ш. се установява, че същият не е осъждан (реабилитиран), нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

                                                        

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият М.К. Ш. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

От обективна страна на 08.10.2019 г. на път П-56, километър 88+200, в землище на село Калековец, област Пловдив обвиняемият Ш. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 18-1030-002125/06.12.2018 г., връчена му лично на 15.05.2019 г., издадена от М.В.М.– **, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.

Датата и мястото на извършване на деянието са установени по несъмнен начин по делото от показанията на свидетелите М. и Л., на които съдът изцяло даде вяра по изложените при доказателствения си анализ съображения. От обективна страна обвиняемият Ш. се е придвижвал по пътното платно с лекия автомобил марка „Рено“ с рег. № **, като е боравил с уредите му, което му поведение се квалифицира като управление на МПС. Авторството на деянието му също е категорично доказано, като свидетелите-очевидци М. и Л. са установили самоличността на обвиняемия Ш. на място и при извършената му проверка. От обективна страна към момента на извършване на това деяние обвиняемият е изтърпявал принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС. Същата му е била наложена със Заповед № 18-1030-002125/06.12.2018 г., за която заповед се установява от една страна да е била влязла в сила към инкриминираната дата, а от друга - да е била все още действаща отново към тази дата. Следователно деянието е било извършено в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка. Престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му обвиняемият Ш. е съзнавал, че управлява моторно превозно средство – лекия автомобил с марка „Рено“ и рег. № **, като го е привел в движение, боравил е с уредите му и се е предвижвал по пътното платно. Формирал е съзнание и за това, че свидетелство му за управление на МПС е било отнето към този момент с наложената му заповед за прилагане на ПАМ, което се установява от лично положения от обвиняемия подпис върху разписката за връчване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-002125/06.12.2018 г. – влязла в сила към момента на извършване на процесното деяние. Въпреки че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, обвиняемият Ш. е пристъпил към неговото осъществяване.

По тези съображения съдът приема за категорично доказано, че обвиняемият М.К. Ш. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от Ш. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години и наказание „глоба“ от двеста до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият М.К. Ш. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление и разкаяние за стореното от страна на обвиняемия, доброто му процесуално поведение, както и направеното самопризнание. Същевременно по делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че наказанието трябва да бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер, като обвиняемият М.К. Ш. бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.