АНД 5482/2019 - Мотиви - 23-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 5482/2019г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 26.09.2019 г. ПО АНД № 5482/ 2019 г. ПО ОПИСА НА РС- ПЛОВДИВ, Н.О., IV- ти СЪСТАВ

 

Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Г.И.Т. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че на 28.11.2018 г. в гаража в базата на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, намираща се на околовръстен път на гр. Пловдив, местността „Чаирите“, е причинил на длъжностно лице- П.Г.Д.- ****ремонтно звено транспорт в „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, ЕИК 160074586 при изпълнение на службата му, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като му е причинена контузия на носа с кръвотечение от носа и деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1, т. 1 и т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, разписана  глава 28 НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа повдигнатото обвинение по отношение на Г.Т.. Излага съображения, че от приобщените по делото доказателствени материА. извън всякакво съмнение се изяснява, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Касае се за извършени действия от същия, които увреждат здравето на пострадА.я Д., който същевременно е длъжностно лице и действията по увреждане са съпроводени с явно неуважение към обществото. Предвид изложеното, пледира обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба, определена в размер от хиляда лева. Предлага се, вещественото доказателство- 1бр. „флаш памет“, намираща се в кориците на досъдебното производство, на л. 68, да остане приложена по същото. Предлага се, обвиняемият да бъде осъден да заплати сторените в рамките на досъдебното производство разноски в размер от 201, 60 лв.

Защитникът на обвиняемия Т. – адв. Я., поддържа казаното от представителя на държавното обвинение. Акцентира върху обстоятелството, че подзащитният й изразява съжаление за стореното и е оказал е пълно съдействие в рамките на воденото досъдебното производство. Сочи, че обвиняемият е с добри характеристични данни, работи, неосъждан е и полага грижи за семейството си. Предвид това, защитата пледира на обвиняемия да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Г.И.Т. е роден на *** г. ****, живущ ***, *****, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Обв.Г.Т. работел като „*******над 20 т. в „Петко Ангелов БГ“ ЕООД ЕИК 160074586. С устна заповед на ръководството на търговското дружество на обв.Т. били възложени функции по контрол на дейността във всички отдели на фирмата, като ако констатира  нередности следвало да уведомява ръководството. Тези му задължения обаче не му давА. качеството на „длъжностно лице“, доколкото във връзка с тях, то не разполагал с оперативна самостоятелност и компетентност да взема самостоятелни решения, а единствено следвало да уведомява ръководството на дружеството. След случай, в който било констатирано неправилно поставяне на пломбажно въже на един от камионите на фирмата /тя била с предмет на дейност транспорт и логистични услуги/, на обвиняемия било поверено да извърши проучване кой от служителите, на който е било възложено да провери камиона преди тръгването му, не е изпълнил задълженията си.

Св. П. Д. работел като „****ремонтно звено транспорт“ в „Петко Ангелов БГ“ ЕООД ЕИК 160074586. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност той имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК във връзка с работата, на която бил назначен. Трудовата му дейност била свързана с управление, организация и контрол, както на работниците под негов надзор, но така също и с контролни функции по отношение на изразходваните за ремонтни дейности средства. Именно на работниците от ръководеното от него звено било възложено да проверяват камионите преди тяхното потегляне на курс. По тази причина, обв. Т. предложил на ръководството на дружеството всичките служители на звеното да бъдат санкционирани, като от работната им заплата бъде удържана сумата от 100 лв.. За това обаче не бил уведомен прекият им ръководител – св. Д.. Когато в края на месеца служителите от звеното получили фишовете си за работна заплата, те установили, че същата е със сто лева по- малко, като  за основание било посочено- „глоба наложена от Г.Т.“. Всички служители на звеното, включително и св. Д. били възмутени от случилото се и по тази причина последния по телефона потърсил сметка от обвиняемия за случилото се. На този разговор станал свидетел и св. И.А.– ******на търговското дружество.

На 28.11.2018г. била проведена оперативка, на която отново бил поставен въпросът с наложените на служителите на „Ремонтно звено транспорт“ глоби, при което между обвиняемия и св. Д. възникнал словесен спор, който бил прекратен след като било взето решение обв. Т. да отиде на място в сервиза, който се намирал в гаража в базата на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, намираща се на Околовръстен път на гр.Пловдив, местността „Чаирите“, след края на оперативката. Преди обвиняемият да тръгне натам, св. А. му казал да го изчака, за да отидат двамата, но Т. не се съобразил с това и тръгнал сам.

Когато обв.Т. влязъл в помещението на сервиза, вътре били св. П. Д., св. П. Ч., св. Б.Н.и св. Д.П., като в този момент всеки от тях изпълнявал служебните си задължения. Имало и други служители, но те били в по-далечния край на помещението.

Още в момента в който обвиняемият влязъл в сервиза, между него и св. Д. възникнал словесен спор, като темата му била орязаните заплати на служителите в звеното, ръководено от последния. Разговорът бил изцяло по тази тема, като св. Д. настоял да бъде уведомяван за това какво се случва с подопечните му служители, като следва и той да има думата при вземането на решенията, които ги касаят. Обв. Т. обаче му отговорил, че ще си прави каквото си иска. Незабавно след тези си думи, обв. Т. се засилил и с главата си ударил в лицето, в областта на носа,  св. Д.. От удара св. Д. политнал назад, но не паднал, от носа му започнала да тече кръв, което наложило незабавно да потърси лекарска помощ. Като видял какво се случва и за да не продължи да се разраства конфликтът, св.Б.Н.хванал обв. Т. и го извел от помещението.

В рамките на проведеното досъдебно производство, била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза: съобразно заключението на експертза, на П.Г.Д. е било причинено: контузия на носа, с кръвотечение от носа; травматичен оток в окосмената част на главата. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на действието на твърди, тъпи предмети. Възможно е те да са получени при станал на 28.11.2018г. инцидент. Контузията на носа, с кръвотечение от носа, е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /увреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/. Отокът на главата е причинил само болка или страдание, без причиняване на разстройство на здравето /увреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А. / л. 62/, Че. / л. 63/, Д. / л .64 и л. 70/, Н. / л. 65/, П. / л. 66/, Г. / л. 71/, както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: СМУ № 1364/2018 г., издадено от УМБАЛ „Св. Г.“ /л.12 от ДП/, Амбулаторен лист № 8013 от 29.11.2018г. / л. 15/, Болничен лист № Е20181275557 от 29.11.2018г. / л. 16/, Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от 28.11.2018г. / л. 18/, Трудов договор № 107 от 08.06.2007г., сключен между „Петко Ангелов БГ“ ЕООД и П.Г.Д. / л .36/, Длъжностна характеристика на „****ремонтно звено“ / л .37- 40/, Трудов договор № 00003509/ 25.10.2018г., сключен между „Петко Ангелов БГ“ ЕООД и Г.И.Т. / л .41/, Длъжностна характеристика на „*******над 20 тона“ / л. 42- 44/, СМУ № 1369/ 2018г., издадено от УМБАЛ „Св. Г.“ / л. 57/, Лист за преглед на пациент в КДБ / СО от 28.11.2018г., Допълнително споразумение към трудов договор № 00001313/ 28.03.2014г., сключено между  „Петко Ангелов БГ“ ЕООД и П.Г.Д. / л. 75/. Фактическите изводи на съда се базират и на назначените и изготвени в рамките на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 49/ 2019г. на Д-р И. И. Ц. / л. 98- 99/ и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 56/ 2019г. на Д-р И. И. Ц. / л.103- 105/.

 В посочените доказателствени материА. не се съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то настоящият съдебен състав счита, че не се налага по-детайлното обсъждане и анА.з на доказателствените материА.. Следва да се отбележи и че установената на база гореизброените доказателствени материА. фактическа обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от страна на обвиняемия. 

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни на обвиняемия, съдът направи въз основа на приложените по делото справка съдимост и характеристична справка.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка, то по един категоричен и несъмнен начин се установява, че с поведението си, обвиняемият е реА.зирал в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци, на престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК

Безспорно по делото се установи, че след кратък словесен спор между обвиняемия Т. и пострадА.я Д., първият се засилил към последния и с глава го ударил в лицето, в областта на носа. Вследствие на осъщественото физическо съприкосновение, Д. загубил равновесие и политнал назад, но не паднал. От лицето му започнала да тече кръв, предвид което било необходимо да се потърси квА.фицирана медицинска помощ. Травматичните увреждания, нанесени на пострадА.я, изразяващи се в причинена контузия на носа, с кръвотечение от носа по своя медико- биологичен характер налагат извода, че е причинена лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.  Този вид телесна повреда изисква да е нА.це разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Посоченият по –горе резултат се квА.фицира именно като разстройство на здравето, извън случаите средна и тежка телесна повреда, в който смисъл е и т. 15 от ППВС 3/79 г.

НА.це е и съставомерният признак, разписан в чл. 131, ал. 1, т. 1 НК- телесната повреда е причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Безспорно, от приетите като писмени доказателства по делото- Трудов договор и допълнение към него, сключени между пострадА.я Д. и „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, както и длъжностна характеристика на „****ремонтно звено транспорт“ се установява, че Д. е имал качеството на длъжностно лице съобразно критерия, разписан в чл. 93, т. 1, б.“б“ НК. Св. Д. е заемал ръководна длъжност в „Петко Ангелов БГ“ ЕООД свързана с управление, организация и контрол, както на работниците под негов надзор, но така също и с контролни функции по отношение на изразходваните за ремонтни дейности средства. Допълнително, обвиняемият е решил да нанесе удар на пострадА.я именно по повод на възникнало между тях различие относно реда, който да се следва при налагане глоби на служителите на дружеството. ПострадА.ят е настоявал като ръководител на „ремонтно звено транспорт“ да е запознат и да му се иска становището във връзка с подобни дисциплинарни действия, насочени срещу неговия екип. Именно това му желание е посрещнато с неодобрение на обвиняемия, който е решил и да се саморазправи със св. Д..

НА.це е и съставомерният квА.фициращ белег, деянието да е извършено по хулигански подбуди. Така съобразно константаната практика на ВКС /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о., Решение  № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/ хулигански подбуди са нА.це, когато деецът извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност.  Тук се включват случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реА.зация на стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В конкретния случай, със следваната от обвиняемия линия на поведение, той демонстрира арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки, и то на публично място. В настоящия случай, макар и да се установява, че пострадА.ят Д. се е познавал с обв. Т. и непосредствено преди инцидента двамата да са имА. кратко вербално пререкание, то това не е достатъчно да се изведе заключение, че обвиняемият е имал личен мотив за извършване на деянието. Дори да се приеме, че обвиняемият Т. е изпитал притеснение и раздразнение от породилия се вербален конфликт, то действията му по нанасяне на телесната повреда остават водени от хулигански подбуди. Това следва на първо място, от обстоятелството, че личният мотив не винаги изключва хулиганския и на второ място - установените по делото обективни данни, изводими от действията на самия извършител, сочат именно на водещото му желание да се постави над обществените норми за правомерно поведение, сам да се издигне над закона, за да въздаде правосъдие и недвусмислено да покаже, че не зачита обществения ред. Касае се за една публична, физическа агресия, която обективира едно поведение на демонстративно незачитане на установения ред.

От субективна страна се установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал противоправния характер на своите действие и че посредством тях, той демонстрира явно неуважение както към обществото, така и към отделната личност, причинявайки на пострадалата телесно уреждане, съгласил се е с последиците от деянието си и пряко е целял да погази обществените отношения, свързани с телесната цялост и неприкосновеност на гражданите.

По изложените съображения, обвиняемият Г.И.Т. съобразно чл.378 ал.4, т. 1 от НПК беше признат за виновен за извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 131 ал.1 т. 1 и т.12, вр. чл. 130 ал. 1 НК.

 

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

С оглед приложимата правна квА.фикация за извършеното от обвиняемия Т. деяние, съдът счита, че са нА.це предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба.

Така на първо място, за посоченото престъпление по чл. 131 ал.1 т. 1 и т. 12, вр. чл. 130 ал.1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години.

На следващо място, от приложената по делото справка съдимост, се установява, че обвиняемият не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

От престъплението, предмет на наказателното производство не са нА.це причинени съставомерни имуществени вреди, като не са нА.це и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.

По отношение размера на наложеното наказание, следва да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че наказание, определено в минимален размер от 1 000 / хиляда/  лв, би било напълно съответно на разпоредбата на чл. 54 НК, доколкото в настоящия случай се констатираха преимуществено смекчаващи обстоятелства досежно отговорността на обвиняемия – чисто съдебно минало и добри характеристични данни (работещ, полага грижи за семейството си, осъзнава своята вина и противоправността на деянието си). Единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че с процесното деяние, обвиняемият е осъществил два квА.фицирани признака на чл. 131, ал. 1 НК- тези, разписани в т. 1 и т. 12. Предвид това, съдът счита, че административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лв. напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия Т., без да се накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Вещественото доказателство- 1 бр. „флаш памет“, без обозначена марка, с надписи на металния предпазител „Европейски съюз“ и „Околна среда“, с капацитет 128 мб, намираща се на л. 69 от д. пр., следва да остане приложена в кориците на делото.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 201,60 / двеста и един лева и шестдесет стотинки/ лева, по сметка на ОД на МВР- Пловдив.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.