АНД 4566/2019 - Мотиви - 04-09-2019

Мотиви по Наказателно дело 4566/2019г.

Мотиви по АНД № 4566/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане бързо производство № 311/2019 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Т.И.Р., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу обвиняемия Р. е повдигнато обвинение за това, че на 12.07.2019 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 7,701 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента, на стойност 46,20 лева съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай по ал. 3, т. 1 на чл. 354а от НК – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.

За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Т.И.Р., се предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на съда да кредитира фактическата обстановка, описана в постановлението на РП – Пловдив, с което е сезиран съдът. Поддържа да са налице предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което предлага на съда да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер на 1 500 лева. По отношение на веществените доказателства пледира да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и унищожени по предвидения за това ред, а разноските, направени в хода на наказателния процес, да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.

Защитникът на обвиняемия – адв. М.М., пледира за налагане на административно наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, което да бъде индивидуализирано в минималния размер от 1 000 лева. Взема становище предложеното от прокурора наказание глоба в размер на 1 500 лева да е явно несправедливо. Моли съда при определяне на наказанието да вземе предвид имущественото състояние на обвиняемия, който ежемесечно следва да заплаща наем за жилището, в което живее.

Обвиняемият Р. дава кратки обяснения по делото, в които заявява, че работи като графичен дизайнер и специалист по предпечатна подготовка, има сключен трудов договор, а месечният му доход е в размер на 1 500 лева. В хода на съдебните прения поддържа позицията на своя защитник. В последната си дума моли съда за наказание глоба, което да е в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Т.И.Р., е роден на *** ***, б, български гражданин, живущ *** и с постоянен адрес:***, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

На 12.07.2019 г. около 22:00 часа свидетелите С.Б. и А.Г.– * **  в 04 РУ при ОД на МВР - Пловдив, при извършването на обход пред църквата „Света Богородица“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „С.“ № *, видели две лица, които седят на пейка. Това били обвиняемият Т.Р. и свид. М.Р.. На последните била извършена проверка, при която се установила самоличността им. По време проверката при проведен разговор обвиняемият споделил пред свидетелите - полицейски служители, че в себе си държи наркотични вещества, а именно плик с марихуана, който е в раницата, която носи. Поради последното обвиняемият Т.Р. бил отведен в сградата на 04 РУ при ОДМВР - Пловдив. Там той пожелал да предаде доброволно държаните от себе си наркотични вещества. Бил изготвен протокол, в който било обективирано предаването от обвиняемия Т.Р. на 1 брой полиетиленов плик, съдържащ суха зелено-кафява на цвят тревиста маса. При предаването на вещите обвиняемият посочил, че в плика се съдържа марихуана, която той закупил за лична употреба, като това било отразено в изготвения протокол. В последствие обвиняемият Т.Р. бил задържан по реда на ЗМВР, а свидетелите Б.   и  Г. при   условията   на   неотложност били разпитани в това им качество. Било образувано настоящото наказателно производство.

Предадената от обвиняемия Р. суха зелено-кафява на цвят тревиста маса представлявала марихуана с общо нето тегло 7,701 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента. След извършеното изследване от марихуаната останал остатък, който с писмо от 16.07.2019 г. бил изпратен за съхранение в Централно митническо управление гр. София. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списъка I от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Обвиняемият Т.Р. нямал надлежно разрешително за държането на високорискови наркотични вещества.

Стойността на марихуаната с нето тегло 7,701 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента била 46,20 лева.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ангел Николаев Г.(лист 3 от досъдебното производство), С. И. Б. (лист 4 от досъдебното производство) и М.Г. Р. (лист 5 от досъдебното проиводство), писмени доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Р. (лист 7 от делото); Заповед за задържане на лице с рег. № 441зз-137/12.07.2019 г. (лист 2 от досъдебното производство); характеристична справка (лист 13 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 12.07.2019 г. (лист 14 от досъдебното производство), както и от заключението на съдебно-химическа експертиза протокол № 1312 от 15.03.2019 г. (лист 16 от досъдебното производство).

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. Н Г.и С. И.Б.. Същите са подробни, последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. От тях се установяват датата и мястото на извършената проверка, самоличността на провереното лице, както и какви последващи действия по разследването са били осъществени. Кредитират се и показанията на свид. М.Г.Р.. От тях се установява, че на инкриминираната дата свид. Р. заедно с обвиняемия Р. са закупили вещи – всеки за себе си, от непознато за тях лице в кв. Изгрев, гр. Пловдив, за които им е било казано, че представляват марихуана, а след извършената им проверка от полицейски служители по-късно на същия ден – 12.07.2019 г., обвиняемият доброволно е предал закупената вещ, за която знаел, че била марихуана.

От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че представеният за изследване обект – суха, зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана с общо нето тегло 7,701 грама и със съдържание на активен компонент 4,1 тегловни процента ТХК /тетрахидроканабинол/. Остатъкът след изследването е 6,222 грама. Съдът дава вяра на заключението по изготвената експертиза, в същото е отговорено в пълнота на поставените задачи с постановлението за назначаване на експертизата. Вещото лице е мотивирало експертните си изводи, като е посочило и методите на изследване, по които е достигнало до крайното си заключение. Самото заключение се цени като подробно, обосновани и добросъвестно дадено от вещо лице, разполагащо с необходимите експертни познания в съответната област на науката.

От справка за съдимост на обвиняемия Р. се установява, че той не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият Т.И.Р. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, т. 1 от НК.

От обективна страна на 12.07.2019 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 7,701 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента, на стойност 46,20 лева съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай по ал.3, т. 1 на чл. 354а от НК.

Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях и са забранена за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Тетрахидроканабинолът /ТХК/ е органично съединение с ясно изразени наркотични свойства, което по естествен път се синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната - коноп, канабис. Следователно по делото се явява доказано от обективна страна, че държаните от обвиняемия вещи представляват високорискови наркотични вещества.

В хода на наказателното производство не се установява обвиняемият да е имал надлежно разрешително за държането на инкриминираното високорисково наркотично вещество, подобно обстоятелство не се и твърди от обвиняемия, нито се сочат доказателства в тази посока.

Датата и мястото на извършване на престъплението се установяват както от показанията на свидетелите очевидци Г.иБ., а така също и от тези на свид. Р.. По категоричен начин по делото е доказано и авторството на престъплението от страна на обвиняемия Р., като наркотичното вещество марихуана е било открито в негово държане, в раницата, която е носил. Сам обвиняемият е заявил пред свидетелите Г.иБ., че в себе си има наркотично вещество. Имено обвиняемият е и лицето, което е предало предмета на престъплението с протокола за доброволно предаване. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обвиняемият Р. е държал инкриминираното наркотично вещество. С това си действие той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Същото е формално и е било довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното деяния, без необходимост от настъпването на допълнителен резултат.

Процесното деяние се цени като маловажен случай, тъй като съдът приема, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Този извод се прави както с оглед на сравнително малкото количество и ниска стойност на държаните наркотични вещества, което обосновава ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, така и предвид ниската степен на обществена опасност и на самия деец. Същият има добри характеристични данни, с чисто съдебно минало, което показва инцидентния характер на процесната проява за него. Също така обвиняемият е направил самопризнание в хода на бързото производство, съдействал е за извършване на действията по разследване с негово участие и доброволно е предал наркотичните вещества, които е държал в себе си. Съдът приема, че съвкупният анализ на тези факти обосновава маловажността на процесния случай.

От субективна страна деянието е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му обвиняемият Р. е съзнавал, че инкриминираната вещ, която държал в раницата си, представлява наркотично вещество, както и че той е нямал надлежно разрешително за неговото държане. Следователно той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като в съзнанието си е формирал представа относно наличието на всички елементи от състава на престъплението, но въпреки това е осъществил процесното престъпление.

По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по категоричен начин, че обвиняемият Т.И.Р. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, поради което го призна за виновен с решението си.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от Р. престъпление е предвидено наказание „глоба“ до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият Т.И.Р. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемия – същият е работещ, млада му възраст, липсата на данни за противообществени прояви и чистото му съдебно минало. Отчете се и оказаното от обвиняемия съдействие при разследването и доброволното предаване на предмета на престъплението. Същевременно не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Искането на прокурора за индивидуализация на административното наказание в размер на 1 500 лева е неоснователно, тъй като следва да бъде  съблюдавана и разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, гласяща, че когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, който размер се равнява на минимума на административното наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 1 от НК. По тези съображения съдът приема, че обвиняемият Т.И.Р. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е се налага за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Същевременно и съдът не констатира обстоятелства по делото, налагащи определяне на наказанието в по-висок от минималния размер.

По отношение на вещественото доказателство по делото – остатък от марихуана след изследване с нето тегло 6,222 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,1 тегловни процента, изпратен на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр. София, съдът постанови с решението си на основание чл. 354а, ал. 6 от НК същият се отнема в полза на държавата и да се унищожи по предвидения за това в закона ред след влизане на решението в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с решението си обвиняемият Т.И.Р. да заплати направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер на 95 (деветдесет и пет) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив  в полза на Държавата.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!Й.Т.