АНД 4243/2019 - Мотиви - 30-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 4243/2019г.

МОТИВИ

към решение по НАХД № 4243/2019 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 270/2018г. по описа на отдел „ИП“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Р.М.К. – роден на *** ***, ***, ***, българско гражданство, женен, основно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за това, че на 08.08.2017 г. в гр. Пловдив, като посредствен извършител чрез Д. Н. П., съзнателно се е ползвал пред ТД на НОИ гр. Пловдив от неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение за извършено от обвиняемия престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Сочи, че от доказателствения обем, събран в хода на ДП, по безспорен и категоричен начин се установиха начина и механизма на извършеното от К. престъпление, както и неговото авторство. Поддържа, че със своите действия обвиняемият К. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, изразяващо се в представяне чрез неговия *** Д. П. на неистински официални документи, представени пред служител на ТД на НОИ – Пловдив. Поради това предлага обвиняемият К. да бъде признат за виновен, като с оглед на обстоятелството, че към инкриминирания период същият е бил неосъждан, за престъплението, за което е предаден на съд, е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода, то са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемият К. от наказателна отговорност и налагане на административна такава. С оглед на това предлага обвиняремият К. да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „Глоба“, ориентирано към минималния размер.

 

Защитникът на обвиняемият К. – адвокат С. поддържа, че от събраните по делото доказателства се установи, че обвиняемият К. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл. 78а от НК, и в този смисъл предлага същият да бъде признат за виновен и бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в минимален размер

Обвиняемият К., редовно и своевременно призован, не се явява, не взема становище.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Р.М.К. е роден на *** ***, ***, ***, българско гражданство, женен, основно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че обвиняемият К. бил собственик на ЕТ“ АК-Р.К.“ и извършвал търговска дейност, чрез стопанисване на магазин за хранителни стоки и сергия. Счетоводната дейност била осъществявана от свидетелят Д. П..

През пролетта на 2017 г. обвиняемия К. предоставил на свидетелят П. набор от документи, като го помолил да му съдейства за оформяне на заявление за отпускане на лична пенсия, съответно депозиране на документите пред ТД НОИ – Пловдив. Сред документите били и трудовата книжка на обвиняемият К., както и инкриминираните УП с изх. № 26/31.03.1992 г. издадено от ***, в което било отразено осигурителен стаж на обв. К. за периодите от 26.07.1985 г. до 26.02.1986 г. и от 01.07.1989 г. до 15.04.1990 г., и УП с изх. № 45/21.04.1999 г. издадено от ***, в който било отразено осигурителен стаж за периода от 23.10.1992 г. до 08.10.1993 г. Обвиняемият К. никога не бил работил в посочените дружества.

На 03.07.2017 г. свидетелят П., подал по електронен път заявлението от името на обвиняемият К. като описал и необходимите документи. Заявлението било заведено в ТД НОИ Пловдив под вх. № 2113-15-2721 и разпределено за работа на съответния служител. В хода на административната производство по зачитане и преценка на трудовия стаж относно правото на пенсия на обвиняемия К.,*** изискали описаните в заявлението документи в оригинал. Поради това свидетелят П. изпратил по куриер, предоставените му от обвиняемият К. документи, свързани с удостоверяване на осигурителен стаж в оригинал, в тава число и двата инкриминирани документа. Същите постъпили в ТД НОИ Пловдив на 08.08.2017 г. В резултат на извършена проверка от страна на св. Д. – *** ТД НОИ – Пловдив било установено, че обвиняемият К. не фигурира в разплащателните документи на ***, в посочените в инкриминираното удостоверение за стаж, периоди.

*** е било регистрирано на 30.05.1990 г. и поради неразвиване на търговска дейност, били подавани само нулеви данъчни декларации. *** на *** били свидетелите Щ. Щ. и Г. Г. – и двамата от гр. В. Същите не са наемали на работа обвиняемия К..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

От показанията на Г. С. Д. се установява начина на извършване на инкриминираното деяние, а именно – постъпването, съответно – ползването от обвиняемия на 08.08.2017 г. в гр. Пловдив, пред ТД на НОИ гр. Пловдив на неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, както и начина на това, че обвиняемият не е работил в същите држества.

 От показанията на свидетеля Д. Н. П. се установява, че на същия са предоставени инкриминираните неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от *** именно от обвиняемия К., както и че П. ги е представил ТД на НОИ гр. Пловдив, без да знае, че същите са неистински такива, от което се установява, че деянието е извършено от обвиняемия К., чрез Д. Н. П..

От показанията на свидетеля Щ. Д. Щ. и Г. А. Г. се установява, че обвиняемият К. никога не е полагал труд в ***.

Съдът намира показанията на свидетелите Г. С. Д., Д. Н. П., Щ. Д. Щ. и Г. А. Г. за логични, последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни. От същите се установява, че на инкриминираните дата и място обвиняемия К. съзнателно се е ползвал пред ТД на НОИ гр. Пловдив от неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***.

Същевременно съдът не даде вяра на обясненията на обвиняемия К., който заявява, че не знаел, че документите били с невярно съдържание, иначе не би ги представил. В този смисъл установи се, че К. лично е предоставил двата документа на свидетеля П., като повече от очевидно е, че К. няма как да не е знаел, че не работил в *** и ***, ето защо и невъзможно е да не е знаел, че същите документи са с невярно съдържание. Предвид това и съдът приема обясненията на обвиняемия К. като израз на една защитна позиция.

На основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът преценява и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, Протокол № 96 от 01.02.2019г., съгласно което, подписите за „изготвил“ и „ръководител“, положени в УП с изх. № 45/21.04.1999 г. издадено от ***, на името на обв. К. не са положени от свидетелите Щ., Г. и П., както и от обв. К.. Ръкописния текст и подписите положени в УП с изх. № 26/31.03.1992 г. издадено от *** не са били изписани от св. П. и обв. К..Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства. От същото се установява, че УП с изх. № 45/21.04.1999 г. издадено от *** е неистински документ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така очертаната фактическа обстановка настоящия състав на съда прие, че обвиняемият Р.М.К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 08.08.2017 г. в гр. Пловдив, като посредствен извършител чрез Д. Н. П., съзнателно се е ползвал пред ТД на НОИ гр. Пловдив от неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна се установи, че документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***, следва да бъде преценени като неистински документи, доколкото извън всякакво съмнение се установи, че не са подписани от посочените в тях издадели – „изготвил“ и „ръководител“.

Същевременно същите два документа – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***, съставляват официални документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, доколкото му е предаден вид, че е издаден по установения ред и форма от длъжностни лица в *** и ***, кръга на службата им.

Също от обективна страна се установява, че деянието е извършено от обвиняемия К., като посредствен извършител, чрез Д. Н. П., доколкото за последния не се събрах каквито и да е данни да е съзнавал неистинския характер на двата предоставени му от К. документа.

В хода на разследването не е установено лицето, изготвило неистинския официален документ.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Престъплението е извършено при форма и вид на вината – пряк умисъл, като обвиняемата К. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици. Очевидно е, че същият е нямало как да не знае, че не е работила в *** и ***, както и се установи, че е представя неистинския документ на Д. Н. П., именно последния да го представи в ТД на НОИ гр. Пловдив.

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

Ето защо съдът призна обвиняемия Р.М.К. – роден на *** ***, ***, ***, българско гражданство, женен, основно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 08.08.2017 г. в гр. Пловдив, като посредствен извършител чрез Д. Н. П., съзнателно се е ползвал пред ТД на НОИ гр. Пловдив от неистински официални документи – УП изх. № 26/31.03.1992 г., издадено от ***, и УП изх. № 45/21.04.1999 г., издадено от ***, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемата обвиняемият Р.М.К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК е до три години лишаване от свобода. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия К. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, както следва – обвиняемият К. пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК е до три години лишаване от свобода, обвиняемият К. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите характеристични данни, както и обстоятелството, че същият е в немлада възраст – над 60 години. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК и след като намери обвиняемия К. за виновен в извършване на описаното престъпно деяние, съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство за две съдебно-графическа експертиза в общ размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държава.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

  

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.