АНД 4185/2019 - Мотиви - 09-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 4185/2019г.

МОТИВИ

към решение по АНД № 4185/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.

 

          Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.

Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 09.04.2019г. срещу К.В.Д. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 08.07.2019 г. в периода от 12,00 часа до 13,00 часа в с. Ново село, обл. Пловдив, е извършил непристойна проява на публично място – минимаркет „***“, като псувал и обиждал клиентите на магазина, както и служителите на същия, заплашвал ги е с побой, а на излизане от магазина се сбил с идващ клиент, с което е нарушил обществения ред и спокойствието.

Защитникът на нарушителя Д. – адвокат С. посочва, че с действията си подзащитният и е нарушил обществения ред, но от неговите действия не са произлезли някакви обществено опасни последици, както и сам е казал - не е наранил никого. Сочи още, че действително е бил под влиянието на алкохол, вероятно е използвал остри думи, но с действията си не е причинил на никого вреда, а предвид неговите думи, че съжалява за това, което е извършил взема становище, че не представлява голяма обществена опасност и предлага същят да бъде освободен от наказание.

Нарушителят Д. се явява в съдебно заседание. Сочи, че много съжалява, много бил пийнал, предните дни нищо не е правил. В последната си дума заявява, че предоставя на съда, съжалява много, не желае да бъда наказан.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Нарушителят К.В.Д. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира са установено, че на 08.07.2019 г. в периода от 12,00 часа до 13,00 часа в с. Ново село, обл. Пловдив, нарушителят К.В.Д. ***, като в явено нетрезво състояние влязъл в намиращия се в същото село магазин – минимаркет „***“. Нарушителят Д. започнал да се държи агресивно, като започнал да псува и обижда клиентите на магазина, както и служителите на същия – Р. Д. Г. и Г. Т. Г.. След многократни покани от страна на последния да напусне магазина, нарушителят Д. започнал да заплашва с побой. На излизане от обекта нарушителят Д. се сбил с идващ към същия клиент – неустановен по делото. С това Д. нарушил обществения ред и спокойствието, като предизвикал възмущение у присъстващите.

Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от Р. Д. Г. и Г. Т. Г., които непротиворечиво и последователно описва фактите във връзка с описаната от съда като установена фактическа обстановка, включително действията на Д. – употреба на псувни и обиди, сбиването с идващ клиент. Съдът намира обясненията на Р. Д. Г. и Г. Т. Г. за логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.

Горната фактическа установка се установява и частично от обясненията на самия нарушител Д., който съвсем не отрича, че употребил алкохол и бил на мястото, включително – че имам пререкание със служител на магазина. Съдът намира, че обясненията на нарушителят Д. в частта им, напълно кореспондират с обясненията на свидетелите и следва да бъдат приети за истинни. Въпреки това съдът на дава вяра на обясненията на нарушителя Д. в частта им, в която последния сочи, че никой не обиждал и не се сбил, доколкото в тази им част обясненията му са изолирани и противоречат на посоченото от свидетелите Р. Д. Г. и Г. Т. Г.. Ето защо съдът намери обясненията на нарушителя Д., в тази им част, за израз на една защитна позиция.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят К.В.Д. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на 08.07.2019 г. в периода от 12,00 часа до 13,00 часа в с. Ново село, обл. Пловдив, е извършил непристойна проява на публично място – минимаркет „***“, изразяваща се в употреба на псувни и обиди към клиентите на магазина, както и служителите на същия, като ги заплашвал с побой, а на излизане от магазина се сбил с идващ клиент, с което е нарушил обществения ред и спокойствието.

         От обективна страна се установява непристойна проява на публично място, а именно – употреба на псувни и обиди към клиентите на магазина, както и служителите на същия, като ги заплашвал с побой, а на излизане от магазина се сбил с идващ клиент, които действие следва да се подведат под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.

Същото така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е повод за личен конфликт или дори познанство между нарушителя Д. от една страна лицата, към които е било насочено поведението му. Напротив, установява се, че мотива на нарушителя Д. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане на установения ред – конкретно този по осъществяване дейността служителите на МВР.

Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.

         При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с умерено висок интензитет, намираща израз не само в употреба на псувни и обиди, но и в проява на физическа агресия към случайно намиращо се на мястото лице. С последното по един подчертан начин се осъществява открита демонстрация на незачитане на установения ред и обществените отношения, свързани със защитата на човешката личност. На следващо място съдът отчете и личността на нарушителя, който е лице, което не  е трудово ангажирано, с лоши характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на данни за осъждания и други наказания, налагани по реда на УБДХ. Ето защо съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би било единствената адекватна мярка за постигане целите, Указът защитава, още повече и самият нарушител заявява, че не възнамерява да заплати наказание глоба.

         При индивидуализиране по размер на същото така определено по вид наказание съдът намери, че следва да е определи такова в среден размер, във връзка с вече баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Ето защо съдът определи наказание ЗАДЪРЖАНЕ за срок от ЧЕТИРИ ДЕНОНОЩИЯ в структурно звено на Министерство на вътрешните работи, като намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.

 

         По изложените  мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.