АНД 3993/2019 - Решение - 23-07-2019

Решение по Наказателно дело 3993/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1392

гр. Пловдив, 23.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД3993/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е НП № 19-1030-003624 от 30.04.2019 г., издадено от  Началник Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор Пътна полициясрещу И.С.Д., с ЕГН: **********, с което на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят, И.С.Д., обжалва цитираното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, Сектор Пътна полиция, оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

          От фактическа страна се установява следното:

          На 03.04.2019 г., … от Сектор Пътна полиция – свид. Я.М. съставил АУАН срещу И.С.Д. за това, че на 31.03.2019 г. последният е предоставил личния си автомобил Опел Астра с рег. № ... на лице, което е употребило алкохол. Актът бил издаден във връзка с констатирано нарушение по отношение на сина на жалбоподателя – С.И. Д., за извършено от последния нарушение на 31.03.2019 г., а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,49. Въз основа на така съставения АУАН срещу жалбоподателя е било издадено и НП, с което на същия е същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева - за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

          Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят И.Д., който оспорва издаденото срещу него НП. По същество същият не отрича, че е предоставил управлението на личния си автомобил на сина си, но твърди, че това се е случило преди няколко години и в тази връзка оспорва да е предоставял автомобила на визираната в НП дата, още по-малко със съзнанието, че сина му е употребил алкохол.

          В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била разпитана съпругата на жалбоподателя – свид. Т. Д., която в показанията си е заявила, че на 31.03.2019 г. се е намирала със съпруга си в град Първомай, когато са получили телефонно обаждане от приятелката на сина им, която ги уведомила, че последният е бил задържан, тъй като е управлявал МПС след употреба на алкохол. Видно от показанията на свидетелката автомобилът е предаден за ползване от сина им още през 2011-2012 г., а през 2018 г. е съставено и нотариално заверено пълномощно за целта. Съдът кредитира тези показания, макар същите да изхождат от свидетел, по отношение на когото съществува хипотетична заинтересованост, предвид съпружеската връзка, с показанията си да обслужва тезата на жалбоподателя. Доколкото обаче в конкретния случай не се констатираха проявления в тази насока, тъй като показанията на свид. Д. се явяват в съответствие с наличните по делото писмени доказателства и с показанията на другия разпитан по делото свидетел, съдът кредитира същите. Съдът кредитира и показанията на актосъставителят – свид. Я.М., доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства. В същите той е потвърдил изложените в АУАН фактически констатации, посочвайки изрично, че не е бил очевидец на констатираното нарушение, и по-конкретно не е възприел, че на визираните в АУАН дата и място жалбоподателят е предоставил личния си лек автомобил на лице, употребило алкохол. В тази връзка заявява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана, тъй като е било установено, че същият с изрично пълномощно е предоставил за ползване лек автомобил на неговият син, който е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта 1,49.

          Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

          В случая няма спор, че на 31.03.2019 г. е констатирано, че синът на жалбоподателя – С.Д. е управлявал МПС, собственост на неговия баща – жалбоподателят Д. в установена концентрация на алкохол в кръвта 1,49. Няма спор и че МПС, с което е извършено констатираното е собственост на жалбоподателя Д., както и че последният го е предоставил за ползване на сина си. Спор по тези обстоятелства няма, а и същите се установяват от събраните по делото доказателства – показанията на свид. Д. и приложено по делото Пълномощно.

          Установи се, обаче, че предоставянето на това ползване се е развило далеч преди датата, на която се твърди да е извършено процесното нарушение. Видно от показанията на свид. Д., това се е случило още през 2011-2012 г., а през 2018 г. е съставено и пълномощно. Пак от показанията на тази свидетелка се установи, че жалбоподателят не се е намирал в град Пловдив в момента на установяване на допуснатото от сина им правонарушение и че не е знаел, че същият е предприел управление на същото след употреба на алкохол. Предвид това в случая се явява недоказано посоченото в НП, че на визираните дата и място жалбоподателят е предоставил личния си автомобил Опел Астра на лице, което е употребило алкохол, което обуславя и извод несъставомерност на нарушението, за което е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото при лежаща доказателствена тежест върху административно-наказаващият орган, в случая по делото не се ангажираха доказателства за субективната страна на нарушението – съзнание за предоставяне на автомобил на лице, употребило алкохол.

          Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Наказателно постановление, следва да бъде отменено.

 

 

          Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТМЕНЯ НП № 19-1030-003624 от 30.04.2019 г., издадено от  Началник Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор Пътна полициясрещу И.С.Д., с ЕГН: **********, с което на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева - за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала! МК