АНД 3880/2019 - Решение - 12-07-2019

Решение по Наказателно дело 3880/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1316

 

гр. Пловдив, 12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №3880/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-003486 от 30.04.2019 г. на К.О.Н.– Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Х.А.Х., ЕГН ********** е било наложено следното административно наказание : глоба в размер на 100 лева на основание  чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, сочи се че липсва пътен указателен знак за пешеходна пътека преди и на самото кръстовище на бул. „Пещерско шосе” и бул. „Копривщица”, липсва маркировка тип „зебра”, неправилно се третирал като пешеходец наближаващ зоната на кръстовището велосипедист, който навлязъл с висока скорост и без да слиза от велосипеда, сочат се грешно ЕГН и непълен адрес в АУАН, както и граматически и правописни грешки в наказателното постановление.

Жалбоподателят Х.А.Х.,  редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание, излага мотиви за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:       

На 02.04.2019 г. в около 13.40 часа жалбоподателят Х.Х. управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. №**в гр.Пловдив, се движел по бул. „Пещерско шосе” и наближавал кръстовището с бул. „Копривщица”. При навлизането си в кръстовището Х. осъществил маневра завой надясно. По това време на пешеходната пътека се намирал пешеходец, бутащ колело. Жалбоподателят преминал през зоната на пешеходната пътека преди пешеходецът. Това било възприето от ** при група „**” К.К. и И.С., които спрели за проверка управлявания от жалбоподателя Х. лек автомобил. За констатираното му съставили АУАН с бл. №0629414 за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. В акта жалбоподателят посочил, че няма как скоростта да не бъде намалена при положение, че прави десен завой, а пешеходците били много далече и не били стъпили на пешеходната пътека. В законоустановения срок подал и възражение, което било счетено за неоснователно от наказващия орган. По случая била изготвена докладна записка от актосъставителя К.К..

Въз основа на съставения АУАН с бл. №0629414 било издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН с бл. №0629414, докладни записки, справка АНД, възражение, както и от свидетелските показания на свидетелят К.К., които съдът кредитира с доверие.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като  НЕОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно да е допуснато нарушение на задължението на водачът на МПС,  при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От наличните доказателства по делото може да се приеме за доказано, че при извършването на маневрата десен завой от бул. „Пещерско шосе” по бул. „Копривщица” в гр.Пловдив, на пешеходната пътека е бил наличен пешеходец, който е бутал колело. Не може да се приеме, че пешеходец е липсвал, доколкото това твърдение на жалбоподателят не е доказано, а същевременно по делото е налична и докладна записка от актосъставителя за това какво точно е възприел същият. От друга страна следва да се има предвид, че в конкретния случай следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не може да се сподели и изложеното в жалбата, че липсва пешеходна пътека на соченото кръстовище. Този довод на жалбоподателят може да се счита за оборен и от изявлението му при излагане на мотивите му по същество на делото, че 80 процента от пешеходната маркировка там липсвала, т.е. очевидно е че жалбоподателят е бил напълно наясно, че преминава през пешеходна пътека и има задължението да пропусне движещите се по нея пешеходци. От друга страна пешеходна пътека съгласно легалната дефиниция на §6, т.54 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Ето защо и съдът счита, че безспорно е установено осъществяваното на вмененото на нарушителя нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Наложената санкция за това нарушение е законосъобразна, приложена е точната санкционна разпоредба, а размерът на санкцията е определен в твърд размер в закона и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация на същите.

Следва да се посочи, че не може да се приеме, че в АУАН е наличен непълен адрес на нарушителя, както и сгрешено ЕГН, доколкото не са налични такива доказателства в случая. Дори обаче и да бяха налични такива пропуски, то би се намерило приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която се издава НП и при грешки в АУАН, ако е установено безспорно самоличността на нарушителя, осъществяването на нарушението и неговата вина.

Не може да се приеме, че е основание за отмяна и наличие на правописни и граматически грешки в наказателното постановление, доколкото се установява съответствие между констатираното нарушение и наложената санкция.

По отношение на това нарушение не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че същото не се отличава по обществена опасност от обичайните случаи на такива нарушения, а същевременно има налагани и множество други наказания по ЗДвП за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това констатираното нарушение в конкретния случай не се намира за маловажен от настоящия съдебен състав.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът       

Р   Е   Ш   И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-003486 от 30.04.2019 г. на К.О.Н.– Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Х.А.Х., ЕГН ********** е било наложено следното административно наказание : глоба в размер на 100 лева на основание  чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.