АНД 3742/2019 - Решение - 09-07-2019

Решение по Наказателно дело 3742/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1294 гр.Пловдив, 09.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 08.07.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №3742/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

  Постъпила е жалба против Наказателно постановление №1 от 05.04.2019г. издадено от началник 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.М.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.22, ал.1, т.2 от Закон за опазване на обществения ред  по време на провеждане на спортни мероприятия / ЗООРПСМ/, на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ.

            Жалбоподателят К., оспорва наказателното постановление като необосновано и моли да се отмени.

           Въззиваемата страна 05 РУ не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и заявява, че подържа жалбата.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

   На 05.04.2019г. Н.К. отишъл да гледа футболен двубой между ПФК Локомотив Пловдив и ПФК Славия-София.На влизане в стадиона същия носил малка бутилка с минерална вода и бил помолен да я предаде на полицаите.Първоначално К. отказал, като заявил, че е диабетик и има нужда от водата.Полицейските служители настояли да е предаде и К. я предал.Впоследствие поискали от К. да извади вещите които носи в джобовете си, но последния отказал като казал, че не носи нищо и продължил към входа на централната трибуна.Полицейските служители обаче спрели К., които поискал да бъде пуснат и да му издадат протокол за предадената минерална вода.Тъй като обаче отказал да покаже какво носи в джобовете си, се наложило да бъде претърсен и да му бъдат сложени белезници, след което отведен в 05РУ.Там на К. му прилошало и бил извикан лекар, след което му бил съставен АУАН и процесното НП, като впоследствие бил освободен.В акта било записано че лицето отказва да бъде претърсено и именно за нарушение - отказ да изпълни полицейско разпореждане бил наказан с глоба.Спрямо К. бил издаден ПАМ/принудителна административна мярка/ да не посещава спортни мероприятия, но предмет на настоящото дело е само наложената глоба.

   Съда установи фактическата обстановка от обясненията и докладните на полицейските служители И.П. и С.Ю., както и от АУАН.

   При така установената фактическа обстановка според съда жалбата е подадена в срок, от лице което има правен интерес и същата е основателна поради следните причини.

           На първо място от докладните на полицейските служители, преки свидетели на случая става ясно, че К. не е отказал да бъде претърсен, а практически да извади вещи от джобовете си.Тоест отказал е доброволно да предаде нещо което фактически го няма, тъй като няма данни по преписката да е носил каквото и да е със себе си.Не става ясно защо в АУАН е описано, че К. не е изпълнил полицейско разпореждане да бъде претърсен.Такова неизпълнение няма.Освен това по преписката са налице данни, че жалбоподателя е инвалид , като действително страда от диабет и е с намалена работоспособност за което получава пенсия от НОИ.

          На следващо място некоректно административнонаказващият орган е определил и наложил глоба макар и в минимално зададения в чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ размер от 1000 лв., като не е преценил всички обстоятелства, които характеризират нарушението и самия нарушител.

          Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51 от ЗООРПСМ повелява за маловажни случаи на нарушения на този закон да се налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. По този начин се създава привилегирован състав на нарушението и възможност при констатирането му на място от актосъставителя да се наложи санкция в по-малък размер. Константна е практиката на съдилищата, че съдът не може едва и за първи път в производството по преценка на законосъобразността на НП да приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Последната изрично овластява само актосъставителя при определени предпоставки да не съставя АУАН, а директно да наложи глоба, като издаде фиш.

            Затова не се изключва възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за основния състав на нарушението по чл. 21, т. 2 от ЗООРПСМ, при наличие на основания за това. Касае се за различни правни институти, а именно на привилегирован състав, уреден със специален закон чрез препращаща норма, и на обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност изобщо, за което не се налага наказание, включително и глоба с фиш. Нормата на чл. 51 от ЗООРПСМ се явява не специална спрямо чл. 28 от ЗАНН, а допълнително основание за квалифициране на случая като маловажен с оглед разпоредбите на специалния закон. Затова именно е дадена и дефиниция на "маловажен случай", който съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗООРПСМ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени.

          Същевременно съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Безспорно тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

           Следователно определението за "маловажен случай" по ЗООРПСМ изключва от преценката на съда обстоятелствата, които биха определили нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случай от съответния вид.

           От друга страна чл. 59, ал. 3 от ЗООРПСМ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН – т. е. принципно за неуредените случаи се прилагат правилата на общия закон. Определянето на наказанието се включва в преценката за издаване на НП, а за това е изрично предвидено субсидирано приложение на ЗАНН. Следователно за приложението на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган следи служебно като част от преценката по издаване на НП.

          Независимо от разликата в определенията на "маловажен случай" по ЗООРПСМ и ЗАНН и предвид субсидиарното положение на ЗАНН и неприложимостта на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН от съда, настоящият състав намира, че чл. 51 от ЗООРПСМ не може да изключи приложението на чл. 93, т. 9 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 28 от ЗАНН. Буквалното приложение на чл. 51 от ЗООРПСМ изключва от приложното му поле формалните нарушения, а включва само резултатните, доколкото маловажен би могъл да се счита случай, само когато вредните последици са несъществени, т. е. все пак да има такива. Това би поставило в по-благоприятно положение нарушителите, чиито деяния са предизвикали вреди, отколкото тези, които не са. Затова следва да се имат предвид и другите обстоятелства около нарушението и дееца, които биха определили деянието му или личността му с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушението от същия вид.

           По същата причина следва да се прилагат и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

           Според съда липсва нарушение, дори отказа на К. да покаже какво носи в джобовете си да може да се третира като такова, то той не е наказан за такъв отказ.Фактически липсва отказа за изпълнение на полицейско разпореждане да бъде претърсен.Дори и отказа да покаже какво носи в джобовете си да се определи като нарушение, то в настоящия случай се касае за формално нарушение. Самото деяние се характеризира със смекчаващи обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид-касае за отказ да покаже доброволно какво носи в себе си трудно подвижен болен човек с група инвалидност, който по никакъв начин няма риск да наруши реда на спортното мероприятие.

         Затова съдът счита, че на основание чл. 27 от ЗАНН с оглед тежестта на нарушението, най-вече подбудите на извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и с целта по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, е било достатъчно да бъде предупреден по чл. 28 от ЗАНН без да се налага наказание, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание.

         От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено наличието на хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН и като не е взето това предвид и е наложена санкция макар и в минимален размер от 1000 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това основание подлежи на отмяна. По правните си последици това представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради което обжалвания акт подлежи на цялостна отмяна.

          С оглед така изложеното съда е становище, че жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление отменено като незаконосъобразно.

             Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН      

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1 от 05.04.2019г. издадено от началник 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.М.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.22, ал.1, т.2 от Закон за опазване на обществения ред  по време на провеждане на спортни мероприятия / ЗООРПСМ/, на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

Вярно с оригинала: И.П.