АНД 3517/2019 - Решение - 25-07-2019

Решение по Наказателно дело 3517/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1410

 

гр.Пловдив, 25.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 3517/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Груп 97“ ЕООД, ЕИК: 204826456, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, срещу наказателно постановление № 432798-F454553от 02.05.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т. 1 ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения, че посочените суми в НП представляват грешка от оставени лични пари на служител. Доколкото обаче при извършване на операциите „служебно въведени“ суми не може да се посочи основанието за въвеждане на сумата и парите не са на дружеството, то същото не следва да търпи санкция. Възразява се, че наложеното административно наказание е над минималния законоуставен размер. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведено открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, се представлява от юрк. Ш.. По същество излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва, че за всяко от фискалните устройства в обекта е констатирано същото нарушение, както и предвид местонахождението на обекта и обществените отношения, които се засягат с осъществяване на вмененото нарушение, то неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното моли съдът да потвърди обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.11.2018 г. около 01:00 часа свидетелката М.Г., заемаща длъжността „***” , извършила проверка в обект – бар клуб „Галакси“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, стопанисван от „Груп 97“ ЕООД. При извършването на проверката свидетелката проверила касовата наличност на намиращото се на входа на обекта фискално устройство „Elitrade A300 SDVV”, с индивидуален номер: ED229804 и ИН на ФП 44283269. Било констатирано, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 320.00 лева, представляваща парични средства, намиращи се в касата на обекта. Посоченото фискално устройство притежава възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Проверката била обективирана в Протокол за извършена проверка № 0376165/16.11.2018 г. Бил съставен и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Било констатирано и разминаване в наличните парични средства в останалите три фискални устройства, находящи се в обекта.

Поради направените констатации, на 04.12.2018 г. свидетелката Г. съставила на дружеството - жалбоподател АУАН № F454553, който връчила на Х.Т. – пълномощник на управителя на дружеството, с изрично пълномощно.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.Г.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за извършена проверка № 0376165/16.11.2018 г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, Договор за наем от 20.11.2017 г., Изрично пълномощно и АУАН № F454553/04.12.2018 г.

 

 

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

Съобразно нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.

В настоящия случай, от изложената фактическа обстановка, безспорно се установи разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по ФУ, която е довела до неотчитането на суми, предоставени от управителя. Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за вмененото на жалбоподателя нарушение, като е приложена и конкретната санкционна норма – чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.

В тази връзка не се установиха по несъмнен начин възраженията на жалбоподателя, че разликата между касовата наличност се дължи на обстоятелството, че това са налични средства на персонала, които не следва да се въвеждат като „служебно въведени суми“. В тази връзка не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства от страна на жалбоподателя, като несъмнено, доколкото се касае за положителен факт от обективната действителност, същият е именно в негова доказателствена тежест. Поради изложеното и съдът не дава вяра на наведените доводи в тази насока.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се явява неприложима.

Досежно размера на наложената санкция, съдът намира, че правилно същата не е определена в минимален размер, тъй като разликата в касовата наличност на фискалното устройство е във висок размер – 320 лева, както поради обстоятелството, че от приетите по делото доказателства се установи, че са констирани още три нарушения от същия вид при извършване на процесната проверка. Предвид изложеното, съдът намира, че правилно на дружеството – жалбоподател е наложена санкция в размер, който не е минималният, но е близък до него.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 432798-F454553 от 02.05.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Груп 97“ ЕООД, ЕИК: 204826456, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС