АНД 3375/2019 - Решение - 23-07-2019

Решение по Наказателно дело 3375/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1389

 

гр.Пловдив, 23.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 3375/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Уолтън Транспорт БГ” ЕООД, ЕИК: 202941958, със седалище и адрес на управление: с. Поповица, обл. Пловдив, ул.“13-та“ № 11, срещу наказателно постановление № 36-0000234 от 10.05.2019 г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на основание чл. 96г ал.1 предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 3000 лева, за нарушение на чл. 7а ал.2 предл. трето от ЗАвПр.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП в частност погрешно установена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Възразява се, че не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Посочва се, че НП не съдържа всички необходими реквизити на чл. 57 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д., преди даване ход на съдебното следствие са депозирани допълнителни съображения към депозираната жалба. В същите отново се навеждат съображения, че е изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН, доколкото се твърди нарушението да е извършено на 08.06.2019 г., а АУАН е издаден на 09.04.2019 г. Досежно възражението за липса на съществени реквизити в НП се посочва, че липсва надлежно описание на нарушението, в частност на какви конкретно изисквания не е отговарял водачът и не е въведено твърдение, че липсва издадено удостоверение за психологическа годност. По този начин според жалбоподателя АУАН и НП не са изпълнили функцията си да очертаят подлежащите на доказване факти. Възразява се за неправилно установяване на място на извършване на нарушението, доколкото е вменено, че същото е извършено на седалището и адреса на управление на дружеството, но е посочено отделно, че се касае за международен превоз, без да се уточнява за коя дестинация става въпрос. По този начин според жалбоподателя не може да се установи приложимия нормативен акт, доколкото изискванията за психологическа годност са различни в зависимост дали се касае за международен превоз или не. Излагат се доводи и че вменената като нарушена разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение, като същата се явява бланкетна и не е запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение. Досежно санкционната норма се възразява, че същата съдържа три хипотези, като в НП не е конкретизирана коя конкретно е приложимата.

Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Преди даване ход на съдебното следствие от същата е депозирано становище по същество на спора. В него се излагат съображения, че нарушението е установено по безспорен начин. Посочва се, че с оглед приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка, правилно е определена нарушената разпоредба. Навеждат се твърдения, че са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Възразява се, че с наведените възражения в АУАН жалбоподателят признава извършеното нарушение. Посочва се, че санкцията е правилно определена, след преценка, че не е налице хипотеза на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска потвържаване на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Водачът И. Н.К. имал сключен трудов договор с дружеството – жалбоподател „Уолтън Транспорт БГ“ ЕООД, последното притежаващо лиценз за товарни превози в Общността № 12036, валиден до 14.05.2019 г. На 08.06.2018 г. на същия било възложено да извърши превоз на товари с МПС марка „Даф“, с рег. № ** за сметка на дружеството на територията на Англия, но към този момент водачът не притежавал удостоверение за психическа годност.

На 09.04.2019 г. свидетелят П.Г. извършил проверка на дружеството – жалбоподател и установил, че към 08.06.2018 г., когато е осъществен международният превоз, водачът К. не е притежавал удостоверение за психическа годност. Поради изложеното съставил на жалбоподателя АУАН Серия А-2018 № 261682/09.04.2019 г., с което му вменил нарушение по чл. 7а ал.2, предл. последно от ЗАвПр. Актът бил съставен в присъствие на управителя, който посочил като възражение, че водачът не е подновил личните си документи, за което не е предупредил. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – П.Г.. Показанията на свидетеля са еднопосочни, преки и непосредствени, поради което следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на И. К.; АУАН Серия А-2018 № 261682/09.04.2019 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът намира, че независимо, че по несъмнен начин се установи, че към 08.04.2018 г. водачът И. Н.К. не е притежавал удостоверение за психическа годност, то в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: НП не отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че "лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата". В случая наказващият орган е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време и място жалбоподателят е разпоредил да се извърши превоз на товари с водача И. К., който към датата 08.06.2018 г. не е бил психически годен по смисъла на по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. При така направеното описание на нарушението настоящият състав приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН и НП не съдържат реквизитите досежно надлежно описание на нарушението по чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.  В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът "не е бил психически годен" не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени. Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната действителност под съответна правна норма, при което вече се извършва преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за психологическа годност. Така в настоящото производство от разпита на св. Г. се установи, че при извършената проверка той е констатирал, че водачът И. К. не е имал издадено удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на превоза на 08.06.2018 г. и въз основа именно на този факт е направил правния си извод, че същият не е бил психически годен. Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт - за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.  Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. По този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може въз основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват качествени и количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 - ал. 4 от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени какви факти подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, която наказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя, не съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на съдебен контрол. Следва да се отбележи, че в случая наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвП законодателят препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващите органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Както беше изяснено, разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП е бланкетна и този бланкет следва да бъде запълнен чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било нарушено /така Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1569 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по к.а.н.д. № 900/2015 г. на Административен съд – Пловдив/.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Това обуславя незаконосъобразността на обжалваното НП, като същото следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000234 от 10.05.2019 г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Уолтън Транспорт БГ” ЕООД, ЕИК: 202941958, със седалище и адрес на управление: с. Поповица, обл. Пловдив, ул.“13-та“ № 11,  на основание чл. 96г ал.1 предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 3000 лева, за нарушение на чл. 7а ал.2 предл. трето от ЗАвПр.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС