АНД 3315/2019 - Решение - 08-07-2019

Решение по Наказателно дело 3315/2019г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1292

 

гр.Пловдив, 08.07.2019г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на четвърти юли, две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,  

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3315 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-6207-000235 от 24.04.2019г. на А.Ч.Д.на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд с което на П.С.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

            С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и недопустим административен акт, поради съществени противоречия както с материалния, така и с процесуалния закон. 

            Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.К. която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП и направи искане за събиране на допълнителни писчени доказателства. По делото е представено, преди разглеждане на делото по същество,    писмено становище от жалбоподателя, чрез процесуалния му  представител, с което се оспорва установеността на нарушението и се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по жалбата на П.А..

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

           Жалбоподателят П.А. е правоспособен водач на МПС категории В AM. Притежава надлежно издадено СУМПС № **** и се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив. 

         

           Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 13.04.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков № 917750 от Г.Н.В. – полицейски служител, на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, РУ Труд против жалбоподателя П.А. за това, че на 13.04.2019г. около 21,52 часа в с.Правище, на ул.“2-ра“ с/у №1 управлява Рено Туинго с д.к.№ ****собственост на Т. И. А., като 1. Водачът управлява след употреба на алкохол. Избробван с Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARBA 0079 който отчете 1,10 ‰, водача мирише на алкохол, като заяви че е пил 1 бира с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Съгласно съставения АУАН е издаден талон за изследване № 0021431. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който саморъчно, след запознаване със съдържанието му е вписал „нямам възражения“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка за това действие, явяваща се неразделна част от акта.  В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателя А. относно съставения му акт.

           На 13.04.2019г. от Началника на РУ Труд е била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6207-000051 по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП с която на П.С.а. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решанване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

           На основание констатациите в акта е издадено и атакавунато НП, с което е ангажирана административната отговорлност на жалбоподателя А. за извършено нарушение по ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 15.05.2019г.   В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото доказателства съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка –  НП, АУАН, Заповед на министъра на вътрешните работи, данни за техническо средство за измерване Алкотест Дрегер сериеун номер ARBA0079,  справка за нарушител/водач, заповед за налагане на ПАМ, талон за изследване.

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

           По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

             С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.

             Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия съгласно разпоредбите на чл.189 от ЗДвП, както и приложената оправомощителна Заповед на министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Внимателната преценка на съда в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на санкционния акт не доведе до констатации за нарушения на процесуалните правила нито при издаването на акта за процесуално нарушение, нито при последващото го постановление.

           Съдът отхвърли и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя относно задължителното тариране на техническото средство за измерване с което е извършена проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол като неоснователна. В съставения на 13.04.2019г. акт за установяване на администартивно нарушение /АУАН/, който е  годно доказателствено средство, е конкретно и ясно посочено, че водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № ARBA 0079.  В представения списък на Лаборатория за проверка на СИ на ОДМВР Пловдив на средства за измерване – анализатори за алкохол преминали успешно проверка на 22.05.2019. са изброени ползваните в ОД на МВР Пловдив анализатори за алкохол по тип и фабричен номер. Сред измервателните средства от типа  Дрегер 7510 фигурира един единствен с фабр. № ARВА0079, който номер фигурира както в АУАН, така и в обвинителния акт. Съгласно чл.5, чл.25, чл.29 и др. от ЗИ (и по арг. по чл.26, ал.2  вр. раздел ХХХVІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол) средствата за измерване следва да се пускат на пазара или в действие само, ако е одобрен типът средство за измерване. На съда е служебно известно, че  Дрегер Alcotest 7510 е регистриран в държавният регистър като измерително средство на алкохол в дъха и резултатите му са валидни пред съдебните институции без нужда от допълнителен кръвен тест. Използва се от полицията при проверки на пътя, както и за контрол на служители във фирми. Дрегер Alcotest 7510 е сертифициран като метрологично измервателно средство до края на 2029 г.

       Съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, според чл.38 от ЗИ с периодичност на проверките 6 месеца. Такъв оторизиран проверител е Лаборатория за  проверка на средствата за измерване в сектор „Полицейска техника” към Главна дирекция „Охранителна полиция” на МВР. От представените по делото доказателства съдът намира като надлежно установено, че на 14.11.2018г., преди датата на проверката на жалбоподателя, СИ Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA 0079 е бил калибриран и установено съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на методиката за проверка. Последващата периодична проверка е била извършена на 22.05.2019г. Освен това в разпечатката от направеното с техническо средство измерване на алкохол в дъха на водача с резултата 1,10 ‰, фабричният номер ARВА 0079 и дата на калибровката проверката за годност 14.11.2018г. напълно съответстват на посоченото от цитираните по-горе институции годно техническо средство.

             От така изложеното съдът намира като установено че измерването на концентрацията на алкохол в дъха на жалбоподателя А. е извършено с техническото средство Дрегер Алкотест  7510  с фабр. № ARВА 0079. Същото е било изправно и годно по предназначение към датата на проверката 13.04.2019г., тъй като проверката за годност извършена на 14.11.2018г.  има срок на валидност до  14.05.2019г.  При така осъществената проверка с годно техническо средство е отчетена концентрация на алкохол  1,10 промила.

             При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя А. е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,10 на хиляда. От една страна тези обстоятелства не се оспорват реално от жалбоподателя, а от друга - не са ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата П.А. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Полицейските служители са спазили законовата процедура като са тествали жалбоподателя с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, съставили са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е подписал. Бил е издаден и талон за изследване, в който жалбоподателя саморъчно е вписал че приема показанията на техническото средство. При положение, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване, то резултата от техническото средство е надлежно доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)

Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената проба с техническо средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

            Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за 12 /дванадесет/ съдът счита, че същите са определени съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, че същите са във фиксиран размер и не подлежат на изменение в насока тяхното намаляване.

            Относно отнетите точки съдът счита че АНО правилно ги е определ и посочил в издаденото НП.  Съобразно чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба N Iз-2539 на МВР тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е  екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл  отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН.

            В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.           

           Съдът счита че случая предмет на разглеждане по настоящето дело не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН доколкото обществената опасност на този вид нарушения е изключително висока.

           Водим от изложеното и на основание чл.63,  ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-6207-000235 от 24.04.2019г. на А.Ч.Д.на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд с което на П.С.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

 

             Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на  глава ХІІ от АПК .

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.