АНД 3272/2019 - Решение - 05-07-2019

Решение по Наказателно дело 3272/2019г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1279 гр.Пловдив, 05.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 04.07.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №3272/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 422542-F466930/26.03.2019г. на Началник отдел „Опративни дейности” на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Мусони България” ЕООД с ЕИК 202975106 със седалище гр.Пловдив, представлявано от И. В. П. на основание  чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/Наредбата/ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Представлява се от адв.З., който подържа жалбата.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           При извършена проверка на 12.01.2019г. в 17.00часа в гр.Пловдив, в ресторант „Мемори”, стопанисван от дружеството жалбоподател било констатирано, че на 11.01.2019г. била платена сума от 100/сто/ лева, представляваща капаро за 23.02.2019г.За това плащане на клиента Г. П. не бил издаден касов бон от фискалното устройство в обекта, а била издадена само квитанция към приходен касов ордер серия С номер 0590088/11.01.2019г.Сред проверяващите бил актосъставителя Е.Г., която преценила, че с това дружеството е нарушило нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/Наредбата/ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съставила АУАН F466930/16.01.2019г., който бил редовно връчен на представител на юридическото лице.Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постаноление.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал - писмени доказателства приложени по административната преписка, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, клен от фискално устройство, квитанции, декларации.В подкрепа на писмените доказателства са гласните показания на актосъставителя Г., както и на свидетелите по акта И.В. и И.Б..   

            Следва да се отбележи и че приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

           Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

           Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

           При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми, които обаче не отговарят на описаното нарушение. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

           При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

           Въз основа на така установена фактическа обстановка,  незаконосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като обективно не е издал касов бон при продажба на стока, нито касова бележка от кочан.

   Според чл. 25 ал.1 от наредбата, лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

     От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г. следва, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл. 3 ал. 1 от наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги. В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги. И тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл. 118 ал. 3 от ЗДДС, а според чл. 12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, следва да се ползват съществуващите в ЗДДС правни понятия и свързаните с тях задължения. В чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините доставки на стоки и доставка на услуги, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл. 25 от ЗДДС. В ал. 2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал. 3, ал. 4, ал.7 се съдържат други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчно събитие.

Разпоредбата на чл. 25 ал. 6 от ЗДДС /сега ал.7/ предвижда, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, но това е свързано със задължението за начисляване на ДДС по облагаеми доставки на стоки или услуги, а не със задължението за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

Следователно, плащанията на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали същите ще се третират като капаро /задатък/ или като авансови вноски по продажната цена, не следва да се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях не е осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е. няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 33 от Наредба № I-18/2006 г., която предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

             Ето защо съдът счита, че актосъставителя и наказващия орган неправилно са квалифицирали извършеното нарушение.В този смисъл и Решение 2366/31.10.2013г. по НД 2426/2013г. на Административен съд Пловдив.

            Извън горното следва да се има предвид, че плащанията на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали същите ще се третират като капаро (задатък) или като авансови вноски по продажната цена, не следва да се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях не е осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т.е. няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 33 от Наредба № I-18/2006г., която предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.В този смисъл и Определение 123/18.01.2019г. по ЧАД 150/2019г. на Административен съд Пловдив.

          Поради неправилно приложение на материалния закон и грешна квалификация на извършеното деяние съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като и не е извършено нарушение по сочените правни, а именно  чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/Наредбата/ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

 

             С оглед горното и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 422542-F466930/26.03.2019г. на Началник отдел „Опративни дейности” на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Мусони България” ЕООД с ЕИК 202975106 със седалище гр.Пловдив, представлявано от И. В. П. на основание  чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/Наредбата/ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.