АНД 2915/2019 - Решение - 05-07-2019

Решение по Наказателно дело 2915/2019г.

Р  Е  Ш Е Н И Е

№ 1287

гр. Пловдив, 05.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на десети юни   две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2915/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „АРТИФАКТ” ЕООД против Наказателно постановление № 426625-F473031/08.04.2019 г., седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. Щип № 21, ет.2, ап.2, представлявано от : М.Д.Д., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл.118 , ал.4, т. 1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС , във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. С жалбата не се оспорва установената в НП фактическа обстановка, изтъкват се допуснати нарушения относно приложението на материалния закон, също и относно процесуалните правила, свързани с неясно описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Г.Т., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка на 12.02.2019 г. в 17:00 ч. на обект офис-солна стая „Яспис“, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Доктор Иван Кисяков” №1, стопанисван от „АРТИФАКТ” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ :200315496 било констатирано, че „АРТИФАКТ” ЕООД,  в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми” промяна на касовата наличност в размер на 453 лв. 

В хода на проверката било установено също, че наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0381570/12.02.2019г.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан от представител на жалбоподателя без възражения.

Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в който описаната в АУАН фактическа обстановка била описана по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на А.Г.И., съставила акта за установяване на административно нарушение, опис на паричните средства в касата към момента на проверката, фискален бон от 12.02.2019 г. за извършена покупка в търговския обект, дневен финансов отчет за 12.02.2019г., Протокол за извършена проверка сер. АА №0381570/12.02.2019 г., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.

Разпитана пред съда св.А.Г.И., съставила акта за установяване на административно нарушение, заявява,  че при проверката на касовата наличност било установено, че  сумата от 453 лв. не била отразена чрез операцията „служебно въведени” суми. Това обстоятелство свидетелката посочва, че било установено, при съпоставка между  разчетената касова наличност на фискалното устройство , която била 12,00 лв  и фактическата наличност на парични средства, която била 453 лв. вследствие на извършената контролна покупка на стойност 7,00 лв.

Дадените от свидетеля показания са в съответствие с приложената към административнонаказателната преписка касова бележка във връзка с извършената контролна покупка на стоки на стойност 7,00 лв., дневен финансов отчет за 12.02.2019 г., съгласно който разчетената касова наличност на фискалното устройство била 12,00 лв., както и   със съставения опис на парични средства, съгласно който констатираните в деня на проверката парични средства в касата на търговския обект били на стойност 453 лв.  

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и наказателното постановление, не се констатираха нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са  съставени от компетентни лица – актът за установяване на административно нарушение е съставен от орган по приходите, а наказателното постановление от лице от Началник отдел „Оперативни дейности“, овластен от Изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления с оглед приложената към административнонаказателната преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.  Спазени са сроковете за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Съдържанието на наказателното постановление и АУАН отговарят на изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването в жалбата, че не бил посочен съставомерен елемент от нарушението, а именно че нарушението не води до неотразяване на приходи. Това обстоятелство е посочено в наказателното постановление.

Неоснователно е оплакването, че в хода на административнонаказателното производство не било доказано, че нарушението не водело до неотразяване на приходи. В съдържанието на обжалваното наказателно постановление е посочено въз основа на кои доказателства е прието, че разликата от 453 лв. , която не била отчетена , представлява невъведени пари в касата, като е отразено, че този извод е направен въз основа на дадените обяснения в деня на проверката, за което е съставен и Протокол за извършена проверка сер. АА №0381570/12.02.2019 г. От обясненията на касиерката се установява, че сумата не била въведена поради незнание.

Неоснователно е и оплакването, че нарушението не било описано по ясен начин, като не ставало ясно в какво се състои то - в извършителство или в допустителство. В съдържанието на наказателното постановление е посочено, че установената разлика от 453 лв. в касата на дружеството представлява невъведени  пари, поради неизползването  на функцията служебно въведени суми, следователно ясно е в какво се състои нарушението - в бездействие, изразяващо се  в неизпълнение на задължение за служебно въвеждане на суми.

          Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава търговците да отчитат всяка продажба чрез фискалното устройство. При случаи на промяна на касовата наличност (било чрез начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ тези промени се регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени“  или „служебно изведени“ суми. В конкретния случай при извършена проверка в обекта, е установено, че разчетената касова наличност е 12,00 лв., а фактическата наличност е 453 лв.  , като няма към момента на проверката регистрирани операции „служебно изведени“ или „служебно въведени“ суми, макар ФУ да е имало такива функции. Ето защо съдът приема, че е налице извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18.  По отношение на въпроса дали сумата от 453 лв. представлява приход, който не е отразен или друг вид сума, която е следвало да бъде въведена служебно чрез операцията служебно въведени  е съставен протокол за извършена проверка. В него е описано ,че разликата в касовата наличност се състои в неизползване на функцията , с която е разполагал касовият апарат. Тези констатации са подписани от представител на проверяваното дружество без възражение. Отделно от това видно от дадените обяснения на служителя на търговския обект, присъствал на описа, обективирани в съставения протокол за опис на парични средства, се установява, че сумата е натрупана в резултат на продажби, като не е била въведена поради незнание, което води до извод,че същата е оставена в касата на търговеца за други цели, а не е представлявала приход, който не е бил отразен като печалба  . Търговецът е нарушил реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговски обект чрез ФУ, като не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби, да регистрира във ФУ всяка промяна в касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута, чрез операциите „служебно въведени“ и/или „служебно изведени“ суми. 

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението осъществява състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/3.12.2006 г.  Посоченото деяние съответства на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, а именно: извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми . В случая при проверката е констатирано, че фискалният апарат притежава възможността да се извършват операциите  „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Правилно е направена и връзката между нарушената разпоредба от Наредба №Н-18/2006г. на МФ  с чл.185 от ЗДДС.

Съгласно чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Описаното изпълнително деяние в процесното наказателно постановление не е свързано с неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), нито с неиздаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).  Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Следователно правилно е приложен материалният закон.

Правилно е приложена и съответстващата санкционна норма. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до  отразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на чл.185 от ЗДДС, следва да бъде наложена предвидената за него санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. Наложената санкция за нарушението в конкретния случай  е 600 лв., т.е. към минимума, предвиден в закона, която санкция съпоставена с размера на неотразената служебно сума е адекватна по размер.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен  на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи е смекчаващо обстоятелство и може да обуслови само налагането на по-ниска санкция. Същото е отчетено от административнонаказващия орган при определяне на наказанието при определяне на имуществена санкция  към  минималния  размер.

Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 426625-F473031/08.04.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на АРТИФАКТ ЕООД с ЕИК 200315496, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. Щип № 21, ет.2, ап.2, представлявано от : М.Д.Д. е наложена „имуществена санкция” в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118 , ал.4, т. 1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС , във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                                      Районен съдия : ...............................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.