АНД 2718/2019 - Решение - 30-07-2019

Решение по Наказателно дело 2718/2019г.

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1439

 

гр. Пловдив, 30.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ                                                                               

         

          при участието на секретаря Даниела Дойчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2718/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Й.И.В., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-001721 от 15.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на Й.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста /лв., за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв. и за нарушаване състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 300 / триста / лв.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното производство. По отношение нарушението по смисъла на чл. 103 ЗДвП се посочва, че както в АУАН, така и в атакуваното НП изобщо не е посочено какъв в бил сигналът, подаден от контролния орган, съответно дали е бил надлежен и задължителен за съобразяване. Поддържа се, че подаването на сигнал, ако се приеме, че в случая е подаден от полицейски автомобил следва да бъде с надпис „Полиция спри”- обстоятелство, което не е отразено в АУАН и НП и остава изцяло неизяснено. Изтъква се, че неясно е описано и нарушението по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото не се установява дали управляваното МПС изобщо не е регистрирано или МПС е регистрирано, но регистрационните табели не са поставени на обособените за това места. Излагат се и съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По фактите:

В АУАН и атакуваното НП е отразена следната фактическа обстановка: на 23.02.2019г., около 01.00ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № ****, лична собственост. На кръстовището на ул. „Лозарска“ и ул. „Овощарска“, на В. бил подаден светлинен и звуков сигнал от контролен орган, но той не спрял управлявания от него автомобил. Впоследствие, служителите при ОД на МВР- гр. Пловдив, спрели автомобила и установили, че В. не притежава СУМПС и автомобилът, който управлява е без рег. табели / с прекратена регистрация/.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.

По отношение на нарушението, визирано в т. 1 от атакуваното наказателно постановление: съгласно трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година). 

 При тези принципни съображения, то следва да се изтъкне следното: отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят „не притежава СУМПС“, то актосъставителят и  наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се свързва „не притежаването на СУМПС“- дали В. е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като принудителна административна мярка, дали е защото не разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или СУМПС е отнето, тъй като е изчерпил броя на контролни точки към талона. Изричното  изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна „не притежава СУМПС“. Цитираната норма посочва единствено, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на „свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа страна актосъставителят и наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова ще бъде налице от правна страна, доколкото въз основа на отразената фактическа обстановка е следвало да бъде посочена като нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП.

По отношение на описаното в т. 2 от атакуваното наказателно постановление: съгласно чл. 103  ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП, а именно: стоп-палка по образец, а през нощта и описваща полукръг червена светлина. Изрично е посочено, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!". От разпита на св. С. ( л. 17- гръб), чийто показания съдът цени като обективни и логически последователни, се изяснява, че първоначално е направен опит В. да бъде спрян от контролен орган извън служебен автомобил. Това обстоятелство обаче, не е отразено, както в АУАН, така и в НП. Неустановено по делото остава обстоятелството дали преди В. да бъде последван със служебен автомобил, служителите при ОД на МВР- Пловдив са подали ясен сигнал съобразно посочените по- горе способи, който е могъл своевременно да бъде възприет от жалбоподателя. Едва след като В. е бил последван със служебния автомобил, светлинен и звуков сигнал е подаден, но при тежест за доказване върху административнонаказващия орган, по делото не е установено, че светлинния и звуков сигнал е отговарял на условията на чл. 170 ЗДвП и 207 ППЗДвП. След като не се установява, че на жалбоподателя е подаден надлежен сигнал за спиране, за същия не е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него МПС и той не е нарушил разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. Посоченото е основание за отмяна на НП и в тази му част.

По отношение на отразеното в т. 3 от атакуваното наказателно постановление: съдът счита, че при описание на нарушението по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП от фактическа страна, наказващият орган е допуснал множество неточности, които създават обосновано съмнение за наличието на административно нарушение. От една страна, наказващият орган приема, че управляваното от В. МПС е без регистрационни табели, тъй като регистрацията му е прекратена. Тоест, налага се извода, че съответното МПС не разполага с прикрепени табели, на които да е отразен регистрационен номер.  Същевременно обаче, отново при фактическото описание на нарушението, наказващият орган ясно посочва, че управляваното от В. МПС е с поставени табели и отреденият му регистрационен номер е ******. Нещо повече- така създалата се неяснота се задълбочава и от показанията на св. С., който в рамките на проведения разпит заявява, че колата не е била с прекратена регистрация, а спряна от движение ( ако се приеме, че вярно е последното обстоятелство, то това би довело и до съвсем различна правна квалификация в АУАН и НП).

В допълнение към гореизложеното, то съдът счита за нужно да посочи и следното: нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в частта с която запретява управление на МПС, нерегистрирано по надлежен ред, се явява типична бланкетна норма. В тази й част, съдържанието й следва да се попълни със съответното препращане към нормативния или подзаконовия нормативен акт, уреждащ процедурата по надлежното регистриране. Именно и предвид това, за да се счете, че е налице пълно и точно описание на нарушението от правна страна, е следвало поне наказващият орган, при съставянето на атакуваното НП, да посочи кой е редът за регистрация на лек автомобил „Нисан Алмера“. Съдът, разполагайки със съответните познания, може да изведе заключение, че надлежен ще бъде редът, разписан в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Подобна аналитично- правна дейност обаче, не може да бъде възлагана в тежест на жалбоподателя. Именно и предвид това, чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват пълно, ясно и точно описание на нарушението от правна страна. Жалбоподателят следва да е наясно с всички елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, доколкото организира защитата си, както по фактическите, така и по правните аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота винаги ще води до накърняване правото му на защита, а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление и в тази му част.

 

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-001721 от 15.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на Й.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста /лв., за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв. и за нарушаване състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 300 / триста / лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.