АНД 2705/2019 - Решение - 03-07-2019

Решение по Наказателно дело 2705/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1265

 

гр.Пловдив, 03.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XХIV н.с., в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

 

при секретаря МАРИЯНА РУДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2705/2019 г. по описа на ПРС, XХIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002477/11.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „С. **“ ЕООД с ЕИК *** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 /хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2009&ToPar=Art414_Al3&Type=201/"врHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2009&ToPar=Art414_Al3&Type=201/". чл.414, ал.3 от Кодекса на Труда  за извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

            Жалбоподателят, в подадената жалба сочи, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е прието наличието на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, а е наложена имуществена санкция. В съдебно заседание се представлява от адв.Г.М., който излага аргументи за отмяна на НП.

           Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

            Наказателното постановление е издадено спрямо „С. **“ ЕООД, за това, че в качеството на работодател е приел на работа ** – А.Р.М., без да е сключен трудов договор в писмена форма с него. Това е прието за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и е съставен АУАН на 26.03.2019 г.

           По делото е установено, че на 20.03.2019 г., при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив в строителен обект „Жилищна сграда с офиси, подземни гаражи, бърза закуска, ресторант и сладкарница” в гр.Пловдив, УПИ *** от кв.*** и ***по плана на кв.”Т.”, лицето А.Р.М. обезопасявал стълбището с парапети и ограждения в крило „В” на строителния обект с още двама работници. Съгласно договор с „Тарамекс” ЕООД, ** на „С. **” ЕООД следвало да осъществяват строително-монтажни работи на обекта. А.М. бил без работно облекло. Същият писмено и устно декларирал, че работи от 20.03.2019 г. в този строителен обект с работно време от 8 до 17 часа за сумата от 105 лева на ден за дружеството „С. **”. На 26.03.2019 г. *** на дружеството – Б.С. писмено декларирал, че не познава А.Р.М.. Декларираното от М. било прието за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на 26.03.2019 г. спрямо „С. **” ЕООД бил съставен АУАН за нарушение по сочената правна квалификация. Въз основа на него било издадено процесното НП.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е допустима, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

            Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, декларация, оправомощителна заповед, както и от показанията на свидетеля К. Т. /**/.

          На първо място безспорно е доказано, че дружеството жалбоподател е приело да работи на строителен обект лицето А.Р.М., като същият е извършвал обезопасителни работи на стълбище в обекта към момента на проверката. С действията си практически М. е осъществявал трудова дейност, т.е. предоставяла е работна сила и съгласно изискванията на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е следвало отношенията между нея и „С. **“ ЕООД да бъдат само като трудови правоотношения. От друга страна по делото е безспорно установено, че строително-монтажни дейности на обекта е следвало да се извършват от работници именно на „С. **“ ЕООД, поради което и с оглед декларираното от работника М., то съдът счита, че именно с това дружество същият е следвало да сключи трудов договор. Доколкото това изискване не е било спазено, то според настоящия съдебен състав правилно е било прието от актосъставителя, а в последствие и от наказващия орган, че е налице нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като не е бил сключен трудов договор в писмена форма. Ето защо и съдът счита, че е осъществено соченото в АУАН и НП нарушение от дружеството жалбоподател. Направеният извод не може да се промени от декларираното от управителя на дружеството Б.С., че не познава лицето А.М., доколкото липсва изискване управителят да познава лично всеки един работник преди сключване на трудов договор с него.

          На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=4057&ToPar=Art57&Type=201/"ЗАНН.  При реализирането на отговорността на жалбоподателя, точно и ясно са описани нарушените и санкционни норми, като подробно както в АУАН, така и в НП се сочи кога и какво е установено, както и в какво се изразява констатираното нарушение. Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.

            Така описаното административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно - наказателна норма.

         Що се касае до направените възражения за допуснати нарушения при попълването на декларацията от М., то действително се установява, че същият е срещнал затруднения при попълването и, но липсва основание да се приеме, че не той е попълнил същата или пък че не е била установена самоличността му. От една страна по делото е налична декларация от работника М., в която се сочи, че именно „С.**” ЕООД е дружеството, за което работи, а от друга страна са налични показанията и на актосъставителя, както и договор между дружествата „Тарамекс” ЕООД и „С. **” ЕООД съгласно който именно работници на санкционираното дружество е следвало да осъществяват дейности на обекта. Показателно е и соченото от св.Т., че при опити за проверки на 13 и 18 март 2019 г. всички работници са бягали от обекта и не са съдействали за проверките. Всички тези обстоятелства също подкрепят дадените от М. писмено и устно обяснения.

         В конкретния случай не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, а от друга страна и самият законодател е посочил изрично в разпоредбата на чл.415, ал.2 от Кодекса на труда, че не могат да се считат за маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.

         По отношение възражението за това, че в обстоятелствената част на НП се сочи, че се приема случая за маловажен, а е наложена санкция, то съдът счита същото за неоснователно, доколкото след запознаване с текста на НП в същото не се сочи такова нещо, а изрично е посочено, че случаят не е маловажен.

         Същевременно не се сочи защо е наложена санкция по-голяма от  минималната такава предвидена за допуснатото нарушение, поради което и съдът счита, че наложената санкция следва да бъде намалена до законоустановения минимум. 

          По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намалена санкцията до законоустановения минимум.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002477/11.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „С. **“ ЕООД с ЕИК ***** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 /хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2009&ToPar=Art414_Al3&Type=201/"врHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2009&ToPar=Art414_Al3&Type=201/". чл.414, ал.3 от Кодекса на Труда  за извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложеното наказание на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:              

Вярно с оригинала!Й.Т.