АНД 2568/2019 - Решение - 16-07-2019

Решение по Наказателно дело 2568/2019г.

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1337                                  16.07.2019 година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                         ХХІІ наказателен състав

На шестнадесети май                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2568 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1561173 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на П.И.И., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 1561173 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на П.И.И., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП..

Жалбоподателят П.И. обжалва електронния фиш, с който му е наложено наказание глоба, по изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наложеното с електронния фиш наказание.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу П.И.И., за това, че на10.04.2017г. в 16:25 часа в гр.Пловдив на бул.“България“ №92, заснет с мобилна система „TFR1-M” и приспаднат толеранс 3 км/ч от измерената скорост в полза на водача, с МПС ЛАНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР 4.4 И В8, рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 648, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 71 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан П.И.И., ЕГН ********** и на същия била наложена глоба  в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

 

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който, се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за Съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство /предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, затова направеното от жалбоподателя възражение в тази насока се явява неоснователно. 

Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение, касаещо годността на използваното в случая техническо средство. Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано устройство, което с оглед Удостоверение за одобрен тип средство за измерване  № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1–M,  е от одобрен тип със срок на валидност на удостоверението до 24.02.2020г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол  № 8-33-16/29.11.2016г., в който е констатирано,че същата съответства на одобрения тип. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство.

Необосновано е възражението за липса напътен знак въвеждащ ограничение на скоростта, доколкото нарушението е установено в населено място и в случая по силата на закона ограничението е 50 км/ч, поради което не е нужен нарочен знак за тази скорост.

Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна давност, по следните съображения:

Институтът на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно по силата на чл.11 от НК, досежно обстоятелствата изключващи отговорността, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност, уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено, във връзка с правилата, възведени в чл.80, ал.1 от НК, където в т.5 е предвиден тригодишен давностен срок, изключващ възможността за образуване на производството, досежно наказанието глоба. В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 10.04.2017г., от която дата започва да тече срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, вр.чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН от четири години и половина. Тоест същият понастоящем не е изтекъл, както не е изтекъл и срокът на обикновената давност.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 1561173 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на П.И.И., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.К.