АНД 2567/2019 - Решение - 01-07-2019

Решение по Наказателно дело 2567/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е   

1252

гр.Пловдив, 01.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 2567/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от И.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-001671 от 14.03.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. първо от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 ЗДвП, на основание 183 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 70 ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са му отнети шест контролни точки.

В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като има здравословен проблем. Като порок се изтъква и че след подписването на акта, актосъставителят е добавил отбелязване, че водачът е сам в управлявания автомобил.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. По същество моли съда да отмени обжалваното НП, тъй като има здравословен проблем и не може да поставя обезопасителен колан. Посочва, че няма как да е нарушил знак Г9, тъй като се е намирал на обръщало, а досежно светлините на автомобила, признава, че не са били пуснати, но посочва, че е имал проблем с генератора.

Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят И.Т. страдал от заболяване „Астма с преобладаващ алергичен компонент“.

На 22.02.2019 г. жалбоподателят и неговата съпруга – свидетелката А.Т., посетили Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Пловдив. Там срещнали възрастна жена, като и предложили да я закарат до дома и, който се намирал в квартал Смирненски. Потеглили с лекия автомобил, като достигнали до обръщалото на район Западен, където свидетелката Т. слезнала от лекия автомобил.

Около 13:10 часа на ул.“ Солунска“ в гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, без включени дневни или къси светлини. Свидетелят П.К., заемащ длъжността „***”, спрял за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Свидетелят К. констатирал, че жалбоподателят не носил обезопасителен колан.

Предвид извършени констатации свидетелят К. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 0629129/22.02.2019 г., с който му вменил нарушения по чл. 137а ал.1, чл. 6 т.1 и чл. 70 ал.3 ЗДвП. Жалбоподателят възразил, че има заболяване, което му позволява да управлява МПС без обезопасителен колан, но доколкото не представил доказателства за това обстоятелство, свидетелят не приел за основателно направеното възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П.К. и А.Т.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Амбулаторен лист № 375/11.04.2019 г.; АУАН серия Д бл. № 0629129/22.02.2019 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

Относно нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП както в АУАН, така и в НП е посочено само, че жалбоподателят е управлявал МПС като не спазва знак Г9. От тяхното съдържание обаче не става ясно какво е конкретното поведение на водача, изразяващо се в неспазването на посочения знак, а именно: къде е бил поставен знак Г9, в коя посока се е движил жалбоподателят, къде е преминал, както и къде е следвало да премине, за да спази поставения знак. С оглед изложеното настоящият състав намира, че за да се реализира административнонаказателната отговорност на едно физическо лице посредством съставяне на НП против него, то същото следва да съдържа регламентирания в закона минимален обем информация, визиран в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които лишават жалбоподателя от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, както и кои са виновните действия, които административнонаказващият орган е приел, че водят до извършване на посоченото нарушение. Поради това и в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно, в частност постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В останалата съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Досежно останалите две нарушения АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ал.1 ЗАНН Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в обстоятелството, че актосъставителят е посочил в АУАН, след неговото съставяне, че водачът е сам. На първо място от събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля К., се установи, че текстът „водачът е сам в автомобила“ е изписан заедно с останалото съдържание на АУАН. На следващо място, дори и да се установяваха твърденията на жалбоподателя, то това обстоятелство се явява ирелевантно, доколкото дали същият е сам в автомобила или не, не е елемент от фактическия състав на вменените му нарушения.

От правна страна съдът намира следното:

            На жалбоподателя са вменени три нарушения – по чл.137а ал.1 ЗДвП, чл. 6 т.1 ЗДвП и чл. 70 ал.3 ЗДвП. По отношение на нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП, както вече беше посочено, НП се явява незаконосъобразно поради липса на реквизитите по чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.

            По отношение нарушението по чл. 137а ал.1 ЗДвП:

            Съобразно посочената разпоредба: „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключенията от посоченото правило, като е регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани. Една от хипотезите касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан /така Решение № 2739/19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1099/16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 857/2018 г. на Административен съд - Пловдив/.

            В настоящия случай жалбоподателят ангажира писмено доказателство – амбулаторен лист, видно от който същият страда от астма с преобладаващ алергичен компонент. Никъде обаче в посочени документ не е посочено, че за същия е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, предвид което настоящият съдебен състав не приема за установено, че е налице физическо състояние на водача, което не позволява използването на обезопасителен колан.

            Поради изложеното правилно на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл. 183 ал. 4 т.7 предл. първо ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП, както и на основание чл. 6 т. 10 от Наредба № Iз-2539/17.12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са отнети шест контролни точки.

По отношение нарушението по чл. 70 ал.3 ЗДвП:

Съобразно нормата на чл. 70 ал.3 ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. В настоящия случай, от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без включени дневни светлини или къси светлини, което не се оспорва и от самия него. Не са ангажирани доказателства от страна на същия за проблем с генератора, каквито твърдения се излагат в хода по същество.

Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия за нарушение по чл. 70 ал.3 ЗДвП.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за две на брой нарушения. Същите са формални, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

            От всичко изложено следва, че НП в частта досежно вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 183 ал.2 т.2 ЗДвП, следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В останалата част НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-001671 от 14.03.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на И.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание 183 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-001671 от 14.03.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на И.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. първо от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 ЗДвП, и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 70 ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са му отнети шест контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС