АНД 2562/2019 - Решение - 02-07-2019

Решение по Наказателно дело 2562/2019г.

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 1259

гр. Пловдив, 02.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Петя Сарпанова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2562/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  Т.Д.И., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18- 1030- 009849 от 03.12.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Т.Д.И., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че не са спазени изискванията, разписани в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Акцентира се върху обстоятелството, че е нарушен чл. 5 от Наредбата, тъй като нито в АУАН, нито в атакуваното НП е отразено какво точно е наложило необходимост от проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества. Сочи се, че именно и поради това нарушение, Административен съд- Пловдив е отменил заповедите, с които на жалбоподателя са му били наложени ПАМ- „временно отнемане на СУМПС“ и „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“. Изтъква се и че актосъставителят Н. не е преминал обучение за работа с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:

         В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 20.11.2018г. около 11.25ч. в гр. Пловдив, ул. „Лозарска“ до № 25, жалбоподателят И. управлявал собствения си автомобил марка и модел „Опел Зафира“, с рег. № ******, когато бил спрян за рутинна проверка. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“ за наличие на наркотични вещества в организма ( в НП е допусната техническа грешка, като е посочено „300“ вместо „3000). Изпробван е с „Дрегер Алкотест 7410+ с фабр. № ARSK № 0283 за наличие на алкохол в издишания въздух. Пробата е била отрицателна. Впоследствие му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0015204, но жалбоподателят не е изпълнил предписанието за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

         При така описаната и възприета от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка, то се изяснява, че при провеждане на процедурата по установяване употреба на наркотични вещества е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно установено, както в практиката, така и в теорията е принципното положение, че властимащите органи осъществяват присъщите си функции само на базата на изрично разписани правомощия. Предвид това, чл. 5, ал. 1 от Наредбата изрично посочва хипотезите, при които водач на МПС следва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества- „при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози“. В конкретния случай, подобни признаци изобщо не са описани в АУАН и НП, а и не се установява да са били налице. В тази насока, следва да се посочи, че до същия извод е достигнал и Административен съд- Пловдив, в рамките на административното производство по обжалването на заповедите, с които на жалбоподателя са наложени два броя ПАМ- „временно отнемане на СУМПС“ и „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“ ( Р-е № 634 от 21.03.2019г. на Адм. съд- Пловдив, I- во отделение, XXV- ти с-в). Както е отбелязал в цитираното по- горе решение и Административен съд- Пловдив, в случая подобни външни проявления, демонстрирани от жалбоподателя не са налице. Факти, които да наложат извод за съда, че жалбоподателят е имал неадекватно поведение, също не са отразени в АУАН или в НП. Не са представени и доказателства в тази насока. В рамките на проведения в настоящата инстанция разпит на св. Н. ( л. 23), последният изрично посочва, че не си спомня подробности във връзка с процесния случай, предвид което не може да бъде получена и информация за каквито и да било външни признаци и/или поведение, което би наложило необходимост от проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този порядък, следва да се посочи, че чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата изрично и лимитативно изброяват случаите, в които контролните органи следва да тестват водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества. Както бе посочено и по- горе, в случая не са отразени каквито и да било факти, от които да се изведе заключение за нужда да се извърши тест. Съдът счита за нужно да посочи и че подобно разбиране е в унисон с целите на ЗДвП и Наредбата, доколкото тестването на водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества създава допълнителни, а в доста случаи и значителни затруднения за тях (доколкото в определени ситуации пробите се взимат чрез инвазивна процедура). Предвид това, резонно е преди да възникне необходимост от такава проверка от страна на контролните органи, то поне да са налице определени външни белези, които биха създали съмнение, че водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. След като подобни факти в случая изобщо не са отразени, а и не се установява да са били налице, то това неизбежно рефлектира върху законосъобразното провеждане на процедурата по установяване употребата на наркотични вещества. Гореизложеното се потвърждава и от факта, че във връзка с процесния случай, не е изготвен и Протокол, представляващ Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата.

         На следващо място, следва да се посочи и че издаденият на жалбоподателя Талон за изследване № 0015204 е нередовен от външна страна. Изобщо не се изяснява, защо след като талонът е издаден след твърдян отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, то в него фигурира подробна информация за извършената преди това проверка за употреба на алкохол и нейните резултати. Всъщност, в самия талон за изследване е отразена вътрешно противоречива и изключваща се информация. От една страна, в горната част на талона е зачертана графата, указваща че въобще е извършена проверка за употреба на алкохол. Малко по- надолу обаче, вече е посочено, че е извършена първо проверка за употреба на алкохол с техническо средство, която е отчело резултат 0,00‰, а след това е отразено и че е отказана проба за употреба на наркотични вещества. Това смесване на различните типове изследвания, на които е следвало да се подложи жалбоподателят, води до пълна неяснота в така издадения му талон за изследване. По този начин се създава и обосновано съмнение дали жалбоподателят въобще е разбрал за кое измерване точно се отнася издаденият му талон за изследване- за употреба на алкохол или за наркотични вещества. Тоест, след като резултатът от техническото средство, с което се установява употреба на алкохол е бил 0.00‰, то изобщо това не е следвало да се отразява в талона за медицинско изследване. При резултат от измерването за употреба на алкохол с техническо средство 0.00‰, органът въобще не следва да издава талон (арг. от чл. 3, ал. 2 от Наредбата). В тази си част процедурата по проверката е приключила и жалбоподателят е бил изряден. Предвид това, в настоящия случай, подобна информация изобщо няма място в талона за медицинско изследване. След като се твърди да е отказан тест за употреба на наркотици, то талон за изследване следва да бъде издаден само и единствено за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества, без да се отразяват факти, касаещи предходно извършения тест за употреба на алкохол.

         Констатираните пропуски и нередности в процедурата по установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, рефлектират върху издаденото наказателно постановление и водят до неговата незаконосъобразност. Предвид това, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 1030- 009849 от 03.12.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Т.Д.И., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2 000 / две хиляди / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.

Вярно с оригинала.

Т.К.