АНД 2522/2019 - Решение - 30-07-2019

Решение по Наказателно дело 2522/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е№1443 

                                                        30.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                   

      

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2522/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Душ пазар“ ООД, ЕИК: 204130630, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Симеон I“ № 3, представлявано от ** С.Й.С. против Наказателно постановление № 418248-F428589 от 13.03.2019 г., издадено от Ж.Н.М. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), като се формулира искане за неговата отмяна. В условията на евентуалност, ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП, моли деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.Л.-З., която поддържа наведените с жалбата възражения, пледира да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя, както и взема становище извършването на нарушението да не е доказано по делото.

Въззиваемата страна се представлява от юрск. Г. Т., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на нарушението да е несъмнено доказано по делото, предлага на съда да кредитира показанията на актосъставителя, поддържа да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а деянието да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Душ пазар“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.03.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 29.03.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.10.2018 г. св. Б.Р.Н. – и. п. в ЦУ на НАП, извършил оперативна проверка в обект паркинг, находящ се в гр. Раковски, кв. Секирово и стопанисван от жалбоподателя „Душ пазар“ ООД. По време на проверката св. Н. установил намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство Daisy Expert-01-KL с индивидуален номер DY389087 и ИН на ФП 36503322, което конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В началото на проверката бил изведен служебен дневен финансов отчет Х, по който била засечена касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно 141 лева. След това в присъствието на продавача в обекта – З. И. Р., било извършено преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Установено било, че фактическата наличност възлиза на 143 лева, както и че е налице положителна разлика от 2 лева. Тази промяна на касовата наличност на ФУ не била регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. За резултатите от проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка № 0203073/14.10.2018 г.

При тези си констатации на 23.10.2018 г. св. Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F428589 в присъствието на свидетели и против жалбоподателя, на представителя на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. Б.Р.Н.. От тях се изяснява, че при извършената проверка е била констатирана положителна разлика в размер на 2 лева между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в касата на дружеството. Изяснява се още, че дружеството е извършвало продажби, като стойността на предлаганите услуги е била от два и от три лева, представляващи такса за паркиране на превозни средства. Показанията на свидетеля Н. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, а освен това те са и проверени от събраните по делото писмени доказателства, които се ценят за обективни. При тази проверка не се констатираха основания да не бъде дадена вяра на показанията на свидетеля, напротив те се подкрепят от останалите събрани по делото доказателствени материали. Не се констатираха и основания, по които свидетелят да се счита заинтересован или предубеден, като в показанията си той възпроизвежда обстоятелства, които е възприел при изпълнение на служебните си задължения. По тези съображения съдът кредитира показанията на св. Н..

От Протокол за извършена проверка № 0203073/14.10.2018 г. се изясняват датата и мястото на извършената проверка, както и че в обекта е било въведено в експлоатация фискално устройство Daisy Expert-01-KL с ИН на ФУ DY389087 и ИН на ФП 36503322. Установява се още, че в хода на проверката е извършен опис на наличните парични средства, както и че фактическата наличност е била 143 лева, а разчетената касова наличност от ФУ е била 141 лева. Установява се и че не е регистрирано въвеждане или извеждане на пари от касата чрез притежаваните от фискалното устройство операции.

От Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 14.10.2018 г. към ПИП № 02003073/14.10.2018 г. се изяснява, че фактическата наличност в касата на процесното ФУ с ИН DY389087 е била 143 лева, като установената сума е била изброена от З. И. Р., за която от приложената декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение се установява да е полагала труд при жалбоподателя „Душ пазар“ ООД.

От изведения дневен финансов отчет Х с № 003665 се установява, че касовата наличност на ФУ е била 141 лева, като не са били регистрирани промени в нея чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. 

От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е осъществил административното нарушение, за което е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Същият, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е регистрирал на процесната дата – 14.10.2018 г., чрез операцията „служебно въведени суми“ промяната на касовата наличност на ФУ в размер на два лева. По делото по категоричен начин се установи наличното в обекта фискално устройство с неговия индивидуален номер, както и че същото конструктивно е притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. По безспорен начин е установен и фактът на съществуващата разликата между фактическата и касовата наличност на процесното фискално устройство, както и нейният размер от 2 лева. Установява се и че преди извършването на проверката е изведен служебен дневен финансов Х отчет, по който е засечена касовата наличност от фискалното устройство. Следва да се обърне внимание, че е нечетлива датата на издаването на приложения по преписката служебен Х отчет с № 003665, който реквизит е задължителен, за да се направи извод към кой конкретно момент отчетът установява касовата наличност от фискалното устройство. Установяването на това обстоятелство е тежест на наказващия орган и безспорно дейността му по събиране на доказателства търпи критика. Въпреки това съдът намира, че тази празнота е преодоляна от показанията на св. Н., както и от протокола за извършена проверка с № 0203073/14.10.2018 г., в който сред приложенията е описан изведеният служебен отчет с поредния му номер, като същевременно категорично се установява, че той е изведен от процесното фискално устройство, което е било и единственото въведено в експлоатация в проверявания обект. Установява се и поредният номер на изведения отчет. По тези гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че констатираната промяна в касовата наличност е следвало да бъде регистрирана във ФУ по съответния ред. От приложения към преписката дневен отчет, протокол за проверка, както и от показанията на св. Н. се изяснява обаче, че тази разлика не е била регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“. По този начин е било осъществено съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Препратката към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е правилно направена, тъй като същата е законовото основание за издаване на Наредбата съгласно § 11 от преходните и заключителни разпоредби на същата. По тези съображения съдът намери за доказано жалбоподателят да е осъществил нарушението, за което му е наложена процесната имуществена санкция.

Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че АНО неправилно не е квалифицирал деянието като маловажен случай. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че категорично не споделя становището при формални нарушения a priori да се изключва възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Да се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и тезата, че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. В тази връзка законодателят борави с понятието „последици“ на деянието и при очертаването на признаците на умишлените и на непредпазливите деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 НК като същевременно безспорно е, че формалните административни нарушения могат да бъдат както умишлено извършени, така и по непредпазливост. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се защитават със съответния състав на административно нарушение. Повишената обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за правните субекти и изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за маловажни.

За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид. В тази връзка категорично несподелимо е възражението деянието да не било маловажен случай, тъй като разкривало обществена опасност. За да бъде едно деяние квалифицирано като маловажен случай, на първо то трябва да представлява административно нарушение. Съгласно чл. 6 от ЗАНН всяко административно нарушение нарушава установения ред на държавно управление, поради което то винаги е общественоопасно деяние. Следователно всяко деяние, представляващо маловажен случай, задължително разкрива някаква степен на обществена опасност, тъй като ако такава напълно липсваше, то въобще нямаше да е налице и нарушение. Това води до категоричен извод, че няма как да се изисква едно деяние да не разкрива никаква степен на обществена опасност, за да бъде то квалифицирано като маловажен случай, след като наличието на обществена опасност и това деянието да съставлява административно нарушение всъщност е иманентно необходимо предпоставка, за да е налице и хипотеза на маловажен случай.

На следващо място съдът категорично не споделя становището на представителя на въззиваемата страна да не се установявали никакви смекчаващи обстоятелства. Тук е удачно да се отбележи, че всъщност нито в НП, нито и в хода на проведеното въззивно съдебно производство наказващият орган не изложи твърдения да е установил дори едно единствено отегчаващо отговорността обстоятелство. Такова не е описано в наказателното постановление, нито такива твърдения бяха направени от процесуалния представител. Съдът също не констатира служебно такива обстоятелства и следователно по делото не се установяват обстоятелства, отегчаващи степента на обществена опасност на конкретното деяние. При преценката за степента на обществена опасност на дееца на първо място следва да се съобрази, че извършеното нарушение е първо за него, което изрично е отбелязано в самото наказателно постановление. Наличие на предходни нарушения не може и да се предполага, което е пряко следствие от действието на презумпцията за невиновност. В случая такива не се и твърдят от наказващия орган. Нещо повече спрямо жалбоподателя не се установява досега да е било прилагано правилото по чл. 28 от ЗАНН, като същият да е бил предупреждаван от наказващия орган. Всичко това идва да покаже, че дружеството-жалбоподател е лице, което спазва бюджетната и фискална дисциплина, а процесното деяние се явява изолирана и инцидентна проява за него. Така направеният извод напълно се подкрепя и от констатациите в протокола за проверка № 0203073/14.10.2018 г., видно от който в обекта е имало въведено в експлоатация фискално устройство, за извършената контролна покупка е бил издаден фискален бон, а други нарушения не са били констатирани. Следователно жалбоподателят се цени от съда като лице с изключително ниска степен на обществена опасност, който инцидентно е допуснал първо по ред нарушение. Конкретната степен на обществена опасност на деянието също се оценява от съда като изключително ниска. Установи се, че разликата, която е била отчетена, е в размер от 2 лева, като същевременно жалбоподателят е извършвал продажби на стойност от два или три лева в зависимост от вида на превозното средство, което е било паркирано в проверявания обект. Следователно дори да се касае за неотчетена продажба, видно е, че става дума за единствена такава, която да не е била отчетена във фискалната памет на ФУ, тъй като установената разлика от 2 лева е на същата стойност каквато е цената на извършена еднократна продажба. Това отново показва, че в поведението на жалбоподателя липсва системност, а е налице хипотеза на изолирана проява, изразила се в неотчитане на единична продажба, а не на множество такива. Това обстоятелство от своя страна е относимо към преценката за степента на обществена опасност на самото деяние. На следващо място несъмнено тук следва да се съобрази и самата стойност на установената разлика между касовата и фактическа наличност, която е в размер на 2 лева. Че стойността на тази разлика може да бъде съобразявана при преценката за степента на обществена опасност на деянието, изрично е постановено в Решение № 577 от 12.03.2018 г. по к.а.н.д. № 3620/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В него е разгледан аналогичен казус, при който е установена положителна разлика в размер на 15 лева. При тези факти касационната инстанция е заключила, че наложената санкция, която е била в минимален размер от 500 лева, е била неоправдано висока с оглед на причинените общественоопасни последици и несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата тежест. Съдът е приел, че при така установените факти не е следвало да бъде налага имуществена санкция в размер от 500 лева, а само да се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава. Фактите по настоящия казус са сходни, като отново се касае за първо по ред нарушение за дееца, от което не са настъпили никакви вреди, като единствената разлика между двата казуса е в размера на констатираното разминаване между фактическа и касова наличност. В случая тази разлика е само 2 лева, т.е. повече от 7 пъти по-ниска спрямо разгледания идентичен случай, при който съдът е приел, че приложение намира правилото по чл. 28 от ЗАНН. Следователно в настоящата хипотеза деянието разкрива още по-ниска степен на обществена опасност спрямо цитирания казус. Настоящият съдебен състав намира, че не би следвало при идентични факти законът да бъде приложен по различен начин и жалбоподателят да бъде поставен в по-неблагоприятно положение отколкото касационният ответник по к.а.н.д. № 3620/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В Решение № 2020 от 01.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1332/2014 г. на Административен съд – Пловдив пък съдът е приел, че при отрицателна разлика от 16,38 лева отново е изправен пред хипотеза на маловажен случай. В Решение № 1223 от 11.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1125/2017 г. на Административен съд – Пловдив маловажен случай е бил обоснован при разлика от 21,32 лева, в Решение № 1721 от 25.07.2018 г. по к.а.н.д. № 1835/2018 г. на Административен съд – Пловдив отново е прието да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение при установена разлика между фактическа и касова наличност в размер на 3,50 лева. От друга страна общо за всички случаи, за които в практиката е прието деянието да не представлява маловажен случай, е, че установената разлика е надвишавала по своя размер гореразгледаните хипотези. Това по необходимост означава, че съдебната практика приема, че в случаите, когато се отказва квалифициране на деянието като маловажен случай, е налице многократно надвишаване на разликата между фактическа и касова наличност - в пъти спрямо процесния случай, при който тази разлика е само 2 лева. С оглед тези трайни постановки в съдебната практика съдът намира, че да се откаже приложението на чл. 28 от ЗАНН спрямо деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, би довело и до неговото неравноправно третиране при идентични факти.

Налагането на имуществена санкция, макар и в минималния размер от 500 лева, при първо нарушение, при което е установена разлика от 2 лева, означава, че размерът на санкцията надвишава цели 250 пъти така установената разлика. Предвид липсата на вредни последици и както се посочи, инцидентният характер на нарушението, което е било първо по ред за жалбоподателя и спрямо него никога не е било отправяне предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира, че директното пристъпване към наказване със санкция, която надвишава 250 пъти размера на допуснатата разлика, е крайно несъразмерно и несъответно на конкретната тежест на нарушението и неговата явно минимална обществена опасност. Този извод напълно се подкрепя и при извършване на необходимата съпоставка с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При тази дейност се установява, че за този вид нарушения лицата са били наказвани за нарушения, при които е установена разлика между фактическа и касова наличност, значително надвишаваща процесната хипотеза от 2 лева. Това е видно при обикновения преглед на съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Следователно обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват по-висока степен на обществена опасност спрямо процесния, което е основание деянието на жалбоподателя „Душ пазар“ ООД да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намира, че твърдението в конкретния случай да не било налице нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство показва проявена тенденциозност от страна на наказващия орган, който е игнорирал важни обстоятелства и е изопачил значението на други, единствено с цел да се наложи имуществена санкция на всяка цена. Така например трайно утвърдено е в съдебната практика, че обстоятелството, че нарушението е първо по ред се цени като смекчаващо и няма как да е все едно дали нарушението е първо или поредно, дали лицето изолирано или системно нарушава фискалната дисциплина. По делото бяха констатирани множество смекчаващи обстоятелства, описани в мотивната част на решението на съда, съобразявайки които настоящият състав намери, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените нарушение от този вид и съставлява маловажен случай. Като е издал наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция, вместо единствено да предупреди жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което то трябва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 418248-F428589 от 13.03.2019 г., издадено от Ж.Н.М. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ДУШ ПАЗАР“ ООД, ЕИК: 204130630, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Симеон I“ № 3, представлявано от *** С.Й.С. на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!Й.Т.