АНД 2353/2019 - Решение - 22-07-2019

Решение по Наказателно дело 2353/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№1387

гр. Пловдив, 22.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2353/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 19-1030-001039/18.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.К. с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон и по конкретно на неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, неправилно приложение на материалния закон и санкционната норма предвид обнародването на изменения в тях и непосочване на всички елементи от фактическа страна в акта за установяване на административно нарушение.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Жалбоподателят С.П.К. е с постоянен адрес ***.2016 г. С.К. сключил договор № *** за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с А.Т., по силата на който К. придобил собствеността върху лек автомобил марка „БМВ“ модел „318И“ с рег. № **** към онзи момент.

На 01.02.2019 г. жалбоподателят К. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, намираща се в гр. Пловдив на ул. „Напредък“ № 2. Целта му била да предостави за регистрация придобития от него лек автомобил, посочен по-горе. Явявайки се пред служителя, обработващ документите за това, последният установил, че процесното МПС не е регистрирано от К. като приобретател в службата за регистрация по постоянния му адрес в законоустановения срок. Веднага уведомил свидетелят Б.Т., който направил проверка на представения договор и установил същото обстоятелство.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 918889 от 01.02.2019 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 145, чл. 2 от ЗДвП.  Нарушителят подписал акта, като вписал, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 19-1030-001039/18.02.2019 г. срещу С.К., с което му била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Б.Т. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от 29.11.2016 г. на нотариус А.Н. при РС София с рег. № *** на Нотариалната камара, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и останалите събрани писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседания свидетелят Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля след проверка на представения договор. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, дадена от него по основния въпрос предмет на установяване и проверка, съответства на представения договор за покупко-продажба, които съвкупно не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е написан четливо и е разбираем.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство. Няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено в АУАН, че нарушението първоначално е установено от друго лице и имената на това лице, за да бъде съставен актът в законовото му съдържание. Съдът счита, че няма противоречие в описанието на нарушението от АУАН и НП, нито наказващият орган е подменил фактическата обстановка. И в двата акта тя е следната: жалбоподателят „ като приобретател на посоченото ППС, не го е регистрирал в законоустановения срок – видно от договор № ***/29.11.2016 г. на нотариус № ***. Твърдяното разминаване в НП всъщност представлява словесното изложение на нарушената норма на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че срокът за регистрация е едномесечен.

Не може да бъде възприето и възражението, че посочването от фактическа страна на срока за регистрация като „законоустановения срок“, а не неговата продължителност съгласно посоченото в разпоредбата, ограничава правата на жалбоподателя, така че той да не може да разбере в какво точно се осъществява неговото нарушение и да не е в състояние да организира защитата си по адекватен начин. Съдът счита, че от фактическа страна е достатъчно да се посочи, че нарушителят не е изпълнил задължението си да регистрира ППС в законоустановения срок или само в срока. Какъв е този срок, законът в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП съвсем ясно и недвусмислено посочва. Известен и принципът, че „незнанието на закона не извинява“, по аргумент за противното на който жалбоподателят е следвало да знае какъв е този срок, при положение че разпоредбата е ясно посочена. Освен друго е посочена датата на сключване на договора за покупко-продажба, от което може да се направи заключение и да се изчисли кога изтича срока за представяне на необходимите документи и предприемане на действия по регистрация.

Не се споделя и тезата за непосочване на началото на този срок за регистрация. Достатъчно е да бъде посочена датата на настъпване на основанието за регистрация, в случая на сключване на договора за покупко-продажба на МПС, от който момент може да се изброи и срока за регистрация. Така Решение № 1038 от 13.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 726/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което с посочването на датата на договора и срока е изпълнено изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 ,т. 3 от ЗАНН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, във връзка с които са и изложените по-горе доводи за неоснователно на възраженията по описанието на фактическата обстановка.

Съдът намира, че не могат да бъдат споделени и аргументите за погасяването по давност по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН на възможността за образуване на административнонаказателно производство и издаването на АУАН, доколкото е изтекъл срок по дълъг от 1 година от извършването на нарушението.

Съдебната практика е категорична, а и анализът на конкретната нарушена норма водят на извод, че неизпълнението на задължението за регистрация на ППС в законоустановения срок пред компетентната служба представлява такова деяние, което се върши от дееца чрез неговото бездействие. От своя страна бездействието определя нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен период от време до момента, в който деецът преустанови своето бездействие – предприеме предвиденото в закона правомерно поведение. В конкретния случай нерегистрирането след изтичането на законоустановения срок е траело до момента, в който жалбоподателят се е явил пред компетентната служба, предоставил е за регистрация придобитото от него ППС и е открито нарушение от органите. Следователно като продължено нарушение бездействието се върши един продължителен период и срокът по чл. 34 от ЗАНН следва да се брои от момента на преустановяването му, т.е. от 01.02.2019 г. по настоящото дело. Така Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399/2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и решение № 183/05.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г. на ВКС, III н.о. Следователно е и спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, тъй като производството е образувано на датата на преустановяване на нарушението, на която дата е и издаден АУАН, т.е. преди изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението, а НП е издадено на 18.02.2019 г. – отново в срока за издаването му.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нерегистриране в съответната служба в законоустановения срок на придобито от него пътно превозно средство и по този начин е възпрепятствал органите на реда да извършат необходимия контрол. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Въз основа на установената в АУАН фактическа обстановка и правомощията си, без да подменя или приема за установени други факти, правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената правна норма на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП.

Както доктрината, така и съдебната практика последователно приемат, че когато по време на извършване на самата усложнена дейност, каквато е  продълженото нарушение, са действали различни наказателни закони се прилага онзи, който е бил в сила при нейното довършване/прекратяване. Затова за вярната квалификация на поведението на жалбоподателя не съществува необходимост от съпоставка на тежестта между разпоредбите на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП към момента на започване на нарушението и към момента на установяването му, както и разпоредбата въз основа на която следва да се наложи наказание – чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП или посочената от жалбоподателя чл.180, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като действаща към момента на изтичане на срока за регистрация. При определянето на приложимия закон при продължените нарушения е меродавно правното положение към момента на приключване на деянието, т.е. към момента на преустановяване на бездействието, и се прилага действащият закон именно към този момент. Без правно значение е приложимият закон преди довършването му/прекратяването на бездействието. Когато продълженото нарушение е започнало при действието на един закон и е завършило при действието на друг закон, неправомерната дейност на дееца се квалифицира винаги само по втория закон, дори и той да е по-неблагоприятен за дееца. Ако вторият закон се окаже по-благоприятен, приложението му се обуславя не от изключението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а по силата на общото правило, визирано от чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл Решение № 96 от 19.07.2016 г. по н. д. № 301/2016 г. на ВКС, II н.о.

Следователно меродавна е разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП в редакция към 01.02.2019 г. за нарушението, на която действително е образувано административнонаказателното производство, и разпоредбата на чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП в редакция към 01.02.2019 г., въз основа на която е наложена глоба от 200 лв., тъй като именно към тази дата е завършило продълженото нарушение и законът действал към този момент е релевантният и приложим. Затова и правилно е определена нарушената норма и приложена санкционната норма.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че С.К. като страна „купувач“, т.е. приобретател по договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от 29.11.2016 г. на нотариус А.Н. при РС София с рег. № *** на Нотариалната камара, чийто предмет е прехвърлянето на собствеността върху пътно превозно средство лек автомобил марка „БМВ“ модел „318И“ с рег. № ****, не е регистрирал в службата по регистрация на ППС по постоянния си адрес, а именно с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, в законоустановения срок, считано от 29.11.2016 г., придобития от него лек автомобил. Нарушението е установено при подаване на документи за регистрация на 01.02.2019 г. в същата служба, към който момент то не било регистрирано. Най-ранният момент за начало на срока за регистрация е датата на сключване на договора, а именно 29.11.2016 г.

Представеният заверен от страната препис на въпросния договор и показанията на актосъставителя са еднопосочни и по несъмнен и безспорен начин се установяват извършването на вмененото нарушение. Впрочем фактическата обстановка по делото не се и оспорва от жалбоподателя. Не се събраха доказателства и не се установиха обстоятелства, които да обосноват извод за настъпила различна фактическа обстановка от изложената в АУАН и възприета в НП.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде да регистрира в срок в съответната служба придобитото от него ППС може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – по неспазване на нормите, регулиращи придобиването и отчетността на моторни превозни средства и осигуряване на безопасното и отговорно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, и е искал настъпването на последиците.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 200 лв., което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, действията по регистрация са извършени в период многократно надхвърлящ, предвидения за подаване на изискуемите документи – повече от 2 години от датата на сключване на договора  покупко-продажба.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 19-1030-001039/18.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.К. с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                       

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.