АНД 2105/2019 - Мотиви - 26-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 2105/2019г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1047 от 31.05.2019 г. по АНД № 2105/2019 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

 

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият И.С.П. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума.

Обвиняемият И.П. редовно призован за съдебно заседание се явява, съгласява се със становището на държавното обвинение и моли за най-ниско наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Обвиняемият И. С.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, б., б.г., с *** образование, безработен, неженен, осъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.

Обвиняемият И.П. се намира в роднински връзки с Л.И.П., която е негова ***. Последната депозирала молба до Районен съд Пловдив по Закона за защита от домашното насилие срещу ***/обвиняемия/, по която било образувано гр. д. № 3171/2019 по описа на същия съд. С определение № 2217/25.02.2019 г. съдът е намерил, че са налице данни за пряка, непосредствена и предстояща опасност за живота и здравето на молителката, поради което е постановил обвиняемият П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ***, отстранен е от съвместно обитаваното с нея жилище, намиращо се в гр. Стамболийски на ул. ***и съдът му е забранил да приближава молителката, жилището ѝ, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих. Въз основа на съдебния акт е издадена заповед за незабавна защита на 25.02.2019 г. със същото съдържание.

На 26.02.2019 г. заповедта била връчена на обвиняемия И.П. от съответните полицейски органи, за което му бил съставен протокол за полицейско предупреждение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Предупреден е за отговорността, която се предвижда за неизпълнение на съдебен акт свързан с ЗДДН, чл. 21, ал. 3 от същия, и наказателната отговорност, която предвижда чл. 296 от НК. П. приел заповедта и писмено заявил, че е запознат с нея и поел задължение да я спазва. След това бил поканен да освободи обитаваното жилище и бил отстранен от него съгласно съдебното определение.

Няколко дни по-късно, на 02.03.2019 г. вечерта, П. отишъл до дома на ***. Седнал отвън на улицата и ѝ казал, че два дни гладувал, защото нямало с какво да се храни. Не влязъл в двора на къщата или в самата къща. На следващия ден, 03.03.2019 г. около 10:30 ч. обвиняемият и негов приятел, свидетелят К.А., отново посетили адреса на *** на П.. Последният споделил преди това с приятеля си, че желае да отиде там с багажа си и да помоли *** му за прошка, като се надявал тя да му прости и да му позволи да се завърне у дома. Двамата пристигнали на адреса, влезли в двора на къщата и седнали в близост до намиращото се там барбекю. По същото време Л.П.се намирала в кухнята на къщата ѝ и през прозореца видяла *** ѝ, И.П., седнал до барбекюто в двора заедно с приятеля му К.. Тя осъществила словесен контакт с него, като го помолила да напусне двора на къщата ѝ. Той обаче непрестанно отказвал да го направи, тъй като нямало къде да спи. Заявил, че ще остане там, въпреки че *** му го предупредила, че има издадена от съда заповед за незабавна защита. Не направил опит да влезе в къщата, а само останал в двора ѝ. Л.П.се притеснила от създалата се ситуация и затова сигнализирала на органите на реда по телефон.

На 03.03.2019 г. полицейските служители към РУ гр. Стамболийски С.К., К.П.и А.У.били на работа за времето от 6 ч. до 18 ч. Около 11:40 били изпратени от ОДЧ на адрес гр. Стамболийски, ул. ***. Поводът бил подаден от Л.П.сигнал за нарушаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие. При пристигането им на място свидетелите установили обвиняемият П. в двора на къщата. От същата излязла Л.П., която обяснила на полицаите създалата се ситуация. Тогава полицейските служители разяснили на П., че трябва да напусне двора на къщата, тъй като нарушава издадена заповед за защита по ЗДДН. Обвиняемият обаче заявил, че няма да го стори, тъй като няма къде да живее, както и че е запознат със заповедта и няма да я изпълнява, дори и да бъде задържан и да му бъдат поставени белезници. Тогава служителите отвели П. в районното управление.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от признанията на обвиняемия И.П., дадени пред съда, както и гласните доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите С.К. (л. 7), Л.П.(л. 8 и 11), К.П.(л. 9), А.У.(л. 10) и К.А. (л. 12), писмените доказателства – определение № 2217 от 25.02.2019 г. по гр.д. № 3171/2019 г. на ПдРС, ведно със заповед за незабавна защита, декларация по чл. 9 , ал. 3 от ЗДДН и молба за предявяване на искане до съд (л. 16-21), протокол за полицейско предупреждение от 26.02.2019 г., констативен протокол от 26.02.2019 г., справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.

Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност и съответстват на признанието на обвиняемия, което допринася за изясняване на обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства - съдебни актове, протокол за полицейско предупреждение и констативен протокол. Всички свидетели са присъствали на деянието на обвиняемия и заявяват, че са видели неговия категоричен отказ да се съобрази с издадената заповед за защита, както и съгласието му да понесе съответната отговорност. Затова и на показанията на свидетелите съдът даде вяра и оцени като установяващи изложената фактическа обстановка.

Съдът съобрази и личните отношения на свидетелката Л.П.и обвиняемия, като провери изложените от нея данни с останалия събран доказателствен материал. Установи се пълно покриване на споделеното от нея и от останалите свидетели, включително и К.А., който е приятел на обвиняемия П.. В съвкупността си тази доказателствена маса мотивира съда да даде вяра и на показанията на свидетелката П.. От тях се установява мястото, където тя е живее, датата, на която обвиняемият я е посетил и е разговарял с нея, както и съдържанието на разговора им и поведението му.

От протокол за предупреждение от 26.02.2019 г. се изяснява, че обвиняемият П. е бил уведомен на тази дата за издадената заповед за защита по гр. дело № 3171/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за нейното съдържание, включително забраната да не приближава Л.П., обитаваното от нея жилище със съответния административен адрес, местоработата ѝ, местата за социални контакти и отдих, както и за задължението си да не нарушава заповедта. Изяснява се и че обвиняемият е положил подписа си в протокола под изявлението, че е запознат с него.

От справка за съдимост на обвиняемия П. се установява, че същият е реабилитиран, т.е. счита се, че не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

 

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, за това, че на 03.03.2019 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита от 25.02.2019 г. по гражданско дело № 3171/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, IX граждански състав, издадена на Л.И.П., ЕГН **********, адрес: ***.

От обективна страна извършените от дееца действия по престой в двора на къщата на Л.П., разговорите с нея и категоричния отказ да напусне представляват действия по приближаване на молителката и на нейното жилище и неизпълнение на забраната, въведена с постановената срещу него заповед за незабавна защита от 25.02.2019 г. по гр.д. № 3171/2019 г. на ПдРС.

От субективна страна се установява, че обвиняемият П. е извършил деянието виновно при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му същият е съзнавал, че спрямо него има издадена заповед за незабавна защита, с която е бил задължен да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на свидетелката Л.П., както и че му е било забранено да приближава нея самата, жилището ѝ, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих. Това обстоятелство се установява от положения от обвиняемия подпис в протокола за полицейско предупреждение от 26.02.2019 г. Следователно към датата на извършване на деянието – 03.03.2019 г., П. вече е бил надлежно уведомен за издадената заповед и за нейното съдържание, а в съзнанието си е бил формирал представа за това от извършването на какви действия му е било разпоредено да се въздържа. Отивайки в двора на къщата на свидетелката Л.П.с цел да се срещне и разговаря именно с нея, за да се върне у дома, и отказът да напусне двора, обвиняемият е съзнавал и че по този начин ще наруши издадената заповед за защита, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, но въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване, заявявайки че ще понесе отговорността си за това.

По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че обвиняемият И.С.П. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

 

По на административното наказание:

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от П. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева, обвиняемият се третира като неосъждан в настоящото производство поради настъпила реабилитация. Той не е и освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, нито от деянието има причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на особените правила по глава XXVIII от НПК. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият И.П. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление и разкаяние за стореното от страна на обвиняемия, направеното самопризнание, по-слабата степен на засягане на охраняваните обществени отношения, мотивите за извършването на деянието, които са свързани с помирение, както и добрите му характеристични данни. По делото не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че административното наказание „глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум, като обвиняемият П. бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Същото ще отговори на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като  ще предупреди, поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен ред, както и да се въздейства предупредително и възпитателно на другите членове на обществото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.