АНД 1679/2019 - Решение - 15-07-2019

Решение по Наказателно дело 1679/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1 3 2 6

гр. Пловдив, 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1679/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006039/27.07.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон и по конкретно на неустановеност на обвинението по несъмнен и безспорен начин, различна фактическа обстановка, неяснота относно извършеното нарушение, свързано и със съществуването на две нарушения, за които е наложена една глоба в НП, относно талона за изследване и срокът, в който следва да се извърши то.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 22.07.2018 г. жалбоподателят Д. пристигнал гр. Пловдив по повод посещението му на рок концерт на рок групата „Iron Maiden“. На същият концерт щели да присъстват и други негови приятели и познати, сред които свидетелите Н. Н. - Т.  и съпругът ѝ Г. Т.. По предварителна уговорка трябвало да се срещнат пред жилищен блок на роднина на последните в известния им на тях кв. „Кючук Париж“ в гр. Пловдив. Жалбоподателят Д. пристигнал на мястото на срещата с личния си лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри“ с рег. № **** . Разпределили се по коли, като с жалбоподателя се качила свидетелката Т., а Т. потеглил със своята кола. По пътя до Гребната база управлявал жалбоподателят Д., който се движил след автомобил на Т.. Когато пристигнали до кръстовището на ул. „Ясна поляна“ с ул. „Владивосток“ жалбоподателят поел по пътя към зоологическата градина, тъй като по него имало обособени паркоместа. Паркирал на около 100 метра навътре от кръстовището, в близост до намиращите се там тенис кортове.

Междувременно на пост на бариерата на същото кръстовище се намирал свидетелят Б.М., работещ в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР Пловдив. По време на службата си малко по-рано получил обаждане от своя началник, че джип „Ленд Ровер“, който е обявен от дежурния по област, идва към него и трябва да бъде спрян за проверка. Около 19:10 ч. забелязал движението на автомобила на жалбоподателя. Свидетелят се отправил към мястото, където тъкмо бил паркирал. Видял заедно с Д. свидетеля Т. и още две жени. Легитимирал се на жалбоподателя и поискал от него първо личната карта, а след това и свидетелството за управление на МПС. М. забелязал, че спътниците на жалбоподателя се преобличат. Не забелязал жалбоподателят да има необичайно поведени и външен вид, да е залитал или да има индиция за употреба на алкохол. Д. му дал личната си карта, но отказал да му предостави СУМПС под предлог, че след като е пешеходец не е длъжен да го прави. Тъй като М. нямал правомощия да установява нарушения по ЗДвП извикал колегите си от група „Сигма“ към с-р „СПС“. На място пристигнал старши полицай П.К.. За разясняване на фактите по възникналата обстановка К. поискал съдействие от жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство и тест за употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества и техни аналози тип Drug check 3000. Той обаче категорично и видимо за свидетелката Т. отказал да се подложени на проверка или да бъде тестван. Това наложило за изясняване на обстоятелствата по случая да бъде отведен с автомобил до сградата на II РУ на ОД на МВР.

Към същия момент на пост на входа на II РУ на ОД на МВР, близо до дежурната стая бил свидетелят С.Н.. Той забелязал жалбоподателя, когото довели негови колеги от група „Сигма“. Те искали да бъде тестван и в районното управление за наличието на наркотици с Drug check 3000 с фабричен № ARKJ-0231 или употреба на алкохол. Жалбоподателят отново отказал и двата теста, което било забелязано от Н.. Видял също, че отказал да подпише и АУАН по настоящото дело, за което и бил свидетел по него.

Поради отказите на жалбоподателя Д. бил съставен талон за изследване № 0015153 от 22.07.2018 г. в 20:45 ч. в УМБАЛ Пловдив. Жалбоподателят обаче отказал и да подпише талона, което било оформено в присъствието на свидетеля С.Н..

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 0626926 от 22.07.2018 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 174, чл. 3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.  Нарушителят отказал да подпише акта, което бил удостоверено в присъствието на свидетел – С.Н., и с негов подпис.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 18-1030-006039/27.07.2018 г. срещу Б.Д., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Н. Н. - Т. , Г. Т., С.Н., Б.М. и П.К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0015153 от 22.07.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и останалите събрани писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседания свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета както лично от свидетеля, така и от посочения в АУАН очевидец Б.М..

Показанията на свидетелите К., Н., М. и Н.-Т. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, дадена от всеки един от тях по основния въпрос предмет на установяване и проверка, а именно отказът на жалбоподателя да бъде тестван за наличие в организма му на наркотици и наркотични вещества. Всички са категорични, включително и свидетелката Т., че Д. е изразил недвусмислен отказ да бъде тестван, което е ясно и видимо за околните.

Независимо един от друг и всички споменати свидетели дават припокриваща се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка, и характеризиращи различни детайли около установената фактическа обстановка. Показанията им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.

Показанията на свидетеля Г. Т. също следва да бъдат оценени с доверие, макар същият да споделя, че не му е известно защо жалбоподателят е бил качен в служебна полицейска кола. В останалата част за управлението на автомобила от жалбоподателя, мястото на установяване на нарушението, присъствието на всички полицейски служители, действията на последните съдът няма основание да не се довери на казаното от него, тъй като то съответства на останалите доказателства по делото. Конкретно по предмета на доказване /отказът на жалбоподателя да бъде тестван/ свидетелят Т. не дава информация, която да може да бъде оценена или като уличаваща, или като оправдаваща.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е посочено лицето, станало свидетел на отказа за подписване на акта и неговите данни. Актът е написан четливо и е разбираем.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство. Няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено в АУАН, че нарушението е установено от друго лице и имената на това лице, за да бъде съставен актът в законовото му съдържание. Няма и логика да съществува такова изисква, доколкото в производството могат да бъдат установени различни доказателствени източници, доказващи виновното поведение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Въз основа на установената в АУАН фактическа обстановка и правомощията си, без да подменя или приема за установени други факти, правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената правна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Посочването в АУАН на връзката в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не представлява нарушение, доколкото това е общата норма, която забранява на водачите на МПС да ги управляват след употреба на наркотични вещества. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Б.Д. като водач на МПС „Лaнд Ровер Дискавъри“ с ДК № **** , негова лична собственост, на 22.07.2018 г. около 19:10 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Ясна поляна“ и ул. „Владивосток“ е отказал да бъде пробван с техническо средство дрегер Drug check 3000 за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 005001 от същата дата.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и недвусмислено и категорично, видимо и възприето от околните, е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение.

Полицейските служители – свидетелите К., Н., М. и свидетелката Т. са категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на проверката. В хода на съдебното следствие се установи, че Д. е управлявал автомобила непосредствено преди момента на проверката. Именно неговото управление е станало повод да бъде подаден сигнал по позивната на ОД на МВР Пловдив и началника на свидетеля М. да се свърже с него по телефон, за да бъде установено и проверено лице, управляващо автомобила на жалбоподателя. Адресат на нормата по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е водачът на МПС. Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието „управлява пътно превозно средство“, но то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд, което не е загубило своето действие. Посочено е, че в неговото съдържание се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с определението за „участник в движението“ по чл. 2 от ППЗДвП, какъвто е и водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Именно в такова качество се е намирал жалбоподателят непосредствено преди проверката, което е била предприета по повод на действията му като водач на МПС. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и установяват по несъмнен начин, че Б.Д. *** непосредствено преди проверка е единственият водач на личния му автомобил, тъй като той е осъществявал действие с механизмите и приборите на автомобила. Именно по тази причина същият може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, особено като се има предвид, че проверката е провокирана за установяване на спазването на правилата за движение от неговото непосредствено участие в движението. В тази връзка са неоснователни възраженията, че той не е управлявал автомобил, а последният е бил с изключен двигател.

Не може да се приеме, че в момента на проверката е имал качеството на пешеходец, тъй като лекият му автомобил е бил паркиран, с изключен двигател, а той самият се намирал зад него. Установи се по делото, че М. е възприел движението на Д. и е предприел действия по установяването му и съгласно нарежданията на началника си.

Ирелевантни остават обстоятелства дали в действително жалбоподателят е употребявал алкохол или е бил употребил наркотици, в какъв момент и основание ли е това за ангажиране на отговорността му въз основа на тях, както и какво е заявявал, че работи същият. Дори и хипотетично разминаване в тях не обуславя извод за незаконосъобразност на атакуваното НП Същественото в случая е наличието или отсъствието на отказ да бъде тестван.

Събраните по делото доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен и безспорен начин извършеното деяние. Не се събраха доказателства и не се установиха обстоятелства, които да обосноват извод за настъпила различна фактическа обстановка от изложената в АУАН и възприета в НП.

В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Д. не изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба. В случая е дадена възможност на водача да се яви за вземане на биологична проба като му е издаден талон за медицинско изследване. Същият не се е възползвал от това свое право, като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване. От гледна точка индивидуализация на наказанията административнонаказващият орган е наложил санкция само за отказа за бъде тестван с техническо средство Drug check 3000.

Във връзка с горното жалбоподателят отправя своите възражения за издаденият талон за медицинско изследване и по отношение на нарушената норма. Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.  В конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е едно и именно отказът на място на водача да бъде тестван с дрегер Drug check 3000 с фабричен № ARKJ-0231. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Не е наказан със същото наказание и за такова нарушение. Ето защо съдът счита за неоснователно, изложеното в жалбата, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда две нарушения и посочването ѝ без да се конкретизира предложението от нея представлява неяснота за кое точно нарушение е санкциониран Д..

Посочването най-общо на санкционната норма не представлява съществено нарушение на процедурните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, тъй като съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на Административен съд – Пловдив. Иначе казано неизписване и на конкретното предложение от така посочената правна норма при точно описано от фактическа страна нарушение не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение и по коя наказателно-правна норма се ангажира отговорността му, респективно не води до ограничаване правото на защита.

Ирелевантно е обстоятелството, че е посочено в НП, че жалбоподателят Д. е водач лишен от СУМПС, доколкото същото не е било предмет на производството и по него наказващият орган не се е произнесъл. Същото представлява само част от установената от актосъставителя фактическа обстановка, която обаче не е била подложена под съответната правна квалификация.

Не може да бъде прието и възражението, че нарушението е констатирано в 19:10 ч., а талонът е съставен в 20:45 ч., което представлявало такова нарушение на правилата, че ограничавало правата на нарушителя и води до извод за незаконосъобразност на НП. Преди всичко това обстоятелство не е предмет на изследване. От друга страна обаче издаването на талона е посочения час отговаря на фактическата обстановка. Изискванията на Наредба № 1/2017 г. е лицето да се яви до 45 мин., т.е. от съставянето на талона, а не от установяване на нарушението. И всичко това, при положение че явяването е право на лицето, което то само е следвало да е заявило и не може да му бъде натрапено.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда отнемане на 12 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 18-1030-006039/27.07.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                       

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.