АНД 1514/2019 - Решение - 23-07-2019

Решение по Наказателно дело 1514/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1 3 9 8

гр. Пловдив, 23.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1514/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                        

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-009984 от 20.11.2018г., издадено от Началник група на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Н.В.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание  чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец  на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „А“ от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. П., моли за отмяна на наказателното постановление, като излага подробни доводи по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по съществото на жалбата устно и непосредствено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № на бланката 947356 от 22.10.2018 г., с който се констатира, че на 09.09.2018 г. около 12,00 часа в гр.Пловдив, на ул."Капитан Георги Цанев" № 5, жалбоподателят управлява лек автомобил „Пежо“ с рег. № **** , собственост на „Сигма 1“ ЕООД, като: 1. При движение назад, не се съобразява с престояващия зад него лек автомобил „Субару“ с рег. № **** , в следствие на което го удря в лявата му странична част – ПТП с материаллни щети; 2. Не оказва съдействие за установяване на вредите от настъпилото ПТП. Описаното поведение е квалифицирано като нарушения съответно по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.1, буква „А“ от ЗДвП.

По сходен начин е записана установената фактическа обстановка и в обжалваното наказателно постановление, като нарушенията са квалифицирани по същия начин както и в съставения АУАН.  

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя  - свидетеля Й.К., който е потвърдил констатациите по акта, като е посочил, че описаното от него в АУАН е установил по повод на постъпило заявление за настъпило ПТП от собственика на пострадалия автомобил. Същия заявява че не помни конкретния случай, но обяснява как по принцип протича всяка една проверка по сигнал на гражданин за настъпило ПТП. На свидетеля беше предявен съставения протокол за ПТП № 1704087 от 22.10.2018г. като свидетеля след като се запозна с него заяви че водачът описан под № 2 е престоявал, а водачът описан под № 1 се е движел назад и е ударил другия водач. Свидетелят заяви че е достигнал до тези изводи като е съобразил изложеното от двамата водачи и следите по двата автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на този свидетел като изхождащи от незаинтересован от изхода на делото свидетел и съответни на събраните по делото доказателства, макар и свидетеля да заяви че не помни конкретния случай, той внесе яснота по въпроса как е установил описаното в акта.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и свидетеля по акта И.С., който е бил очевидец на извършеното нарушение. Същия обясни как са се развили събитията, кой къде се е намирал в момента на настъпилия удар и кой се е движел и кой престоявал. Свидетелят потвърдил, че на датата, отразена в АУАН, жалбоподателят е управлявал посочения в акта автомобил и при движение на заден ход е ударил неговия автомобил който е престоявал изчаквайки да се освободи пътното платно. Тъй като е разговарял с другия участник в настъпилото ПТП – настоящия жалбоподател и с него са постигнали съгласие жалбоподателя да уреди финансово щетите нанесени на автомобила на св. С., двамата участници в ПТП не извикали полиция. Въпреки това обаче жалбоподателя започнал да отлага уреждането на нанесената щета във времето, поради което св. С. подал жалба в полицията по която била образувана преписка.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата разпитани по делото свидетели, които счита, че са дадени добросъвестно, логични са и са в пълно съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Не се възприемат като основателни в тази насока възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че автомобила на жалбоподателя не се е движел, а е бил паркиран на ул. „Капитан Георги Цанев“ № 5, а автомобила на св. С. при движение назад го ударил. Видно от щетите които актосъставителя констатирал по автомобила и които са описани в протокола за ПТП, подписан от двамата водачи без възражения, автомобила на жалбоподателя е бил ударен в задна лява част, а автомобила на св. С., в лява странична част. Съобразявайки това, и разположението на автомобилите на пътното платно в момента на удара, настоящия състав приема че заявеното от жалбоподателя не е подкрепено от доказателства. Факт е че след настъпилото ПТП, той не е сигнализирал органите на полицията, което се приема от съда като индиция че той не е бил ударен, а напротив, той е ударил другия водач. В противен случай няма логична причина да не подаде сигнал и да поиска да се удовлетвори. Неоспорено остана заявеното от св. С. че жалбоподателя дори предоставил телефона си за да уреди нанесените щети в последствие. Показанията на св. С. се явяват в подкрепа на съставения АУАН чиято доказателствена сила не беше оборена.

При наличните доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, според съда категорично се установява, както осъществяването на нарушението по т.1 от наказателното постановление /НП/. Така, с оглед изявлението на свидетеля К. относно това, че механизмът на настъпване на ПТП е бил изяснен безпротиворечиво на базата на оглед на автомобилите и заявленията на жалбоподателя и собственика на другия автомобил, както и предвид описаното в протокола за ПТП разположение на настъпилите по автомобилите имуществени щети, категорично се установява, че действително при извършване движение назад, жалбоподателят К. не е съобразил задължението си по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил ПТП с имуществени щети. Собственика на пострадалия автомобил в обясненията си, приложени по образуваната по негово заявление преписка, е посочил, че при даване ход назад от друг автомобил, е бил ударен от него в задна лява врата на автомобила от автомобила управляван от жалбоподателя. Същия е посочил телефона на другия участник в ПТП и неговото име което му е било предоставено лично от него за да уредят нанесената вреда в резултат на което е бил установен от актосъставителя К.. Жалбоподателя не отрекъл участтието си в настъпилото ПТП, просто изградил защитна позиция. Въпреки че по делото няма спор и не се твърди друг да у еправлявал автомобила управляван от жалбоподателя, следва да се отбележи че автомобила е собственост на юридическо лице, което по своята правна форма е ЕООД, с едноличен собственик именно Н.В.К..

Що се отнася до описаното в т. 2 от НП административно нарушение, настоящия състав намира че не се доказа да е било извършено от жалбоподателя. От показанията на св. С., очевидец на нарушението се установи че жалбоподателя е спрял след настъпилото ПТП, предоставил е телефонния си номер и името си, заявил е готовност да плати нанесените имуществени вреди, но в последствие е променил решението си. Решението да не се състави двустранен протокол за настъпилото ПТП и да не се сигнализира в полицията било на двамата участници в ПТП-то. По делото не се установи след като е бил потърсен от актосъставителя, жалбоподателя да не се е отзовал. Просто в последствие е започнал да излага своя защитна версия на случилите се събития за да избегне административната отговорност. По изложените съображения настоящия състав прие че нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „А“ от ЗДвП не е доказано безспорно, поради което издавайки НП, в тази му част същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Относно реализиране на административно - наказателната му отговорност, съдът намира, че напълно съответно на описаното нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е посочил приложимата санкционна разпоредба на чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, която предвижда глоба в твърд размер от 20 лева за водач, който наруши правилата за движение назад, каквото именно поведение е установено в конкретния случай. Поради това и в тази му част по т.1 от НП, същото, като законосъобразно издадено и от компетентен орган, както и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове ще следва да се потвърди.

По изложените съображения и Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-009984 от 20.11.2018г., издадено от Началник група на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Н.В.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание  чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-009984 от 20.11.2018г., издадено от Началник група на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Н.В.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец  на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „А“ от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.