АНД 1158/2019 - Решение - 17-07-2019

Решение по Наказателно дело 1158/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

1 3 3 8

 

гр. Пловдив, 17.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1158/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Ф. Р. М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 19-1030-000124 от 24.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че е сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. и е следвало Гаранционен фонд служебно да изпрати информация на МВР за възстановяване на регистрацията на МПС. Моли се да се отмени обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № *****  бил собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД с ЕИК 202752982, чийто ***** е Л. А. . Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-1030-001628/20.09.2018 г. на същата дата била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП временно спиране от движение на посоченото по-горе МПС до сключване на застраховка гражданска отговорност (ГО) на автомобилистите. Мярката била предизвикана от обстоятелството, че е установено с акт за установяване на административна нарушение (АУАН) № 949205 от 20.09.2018 г. автомобилът да е бил управляван без да има сключена такава застраховка. В автоматизираната информационна система „КАТ-Регистрация“ е отбелязано спирането от движение на автомобила на 01.10.2018 г.

На 02.01.2019 г. жалбоподателят Ф. Р. М. с ЕГН ********** управлявал автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № ***** , собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД. Около 17:15 часа на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“ му била извършена проверка от *****  към с-р Пътна полиция Т.Т.. Установило се, че автомобилът бил спрян от движение. Същото обстоятелство било потвърдено и след проверка в ОДЧ, т.е. по станция с дежурната част. Жалбоподателят не носел в себе си и контролен талон към СУМПС, което също било констатирано от Т..

За констатираните от органите на реда обстоятелства бил съставен АУАН бл. № 918550 от 02.01.2019 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 08.01.2019 г. в 09:31 ч. пълномощник на дружеството, собственик на процесния автомобил, депозирал в КАТ заявление № 191030001786 за пускането му в движение. Към него приложил сключена на 03.10.2018 г. полица за застраховка ГО на автомобилистите и злополука № BG/11/118002867787, валидна от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. и бележка за внесена такса по сметка на ОД на МВР Пловдив за пускането в движение на автомобила.

Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП № 19-1030-000124 от 24.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.  С последното на жалбоподателя била наложена глоба в общ размер на 160 лв. за нарушение на същите разпоредби.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т.Т. - актосъставител. Съдът кредитира неговите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото – АУАН с бланков № 918550 от 02.01.2019 г., застрахователна полица за застраховка ГО на автомобилистите и злополука № BG/11/118002867787 от 03.10.2018 г., контролен талон за застраховка ГО № 65920536, заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628 от 20.09.2018 г., заявление № 191030001786 от 08.01.2019 г. за пускане в движение на МПС, квитанция за внесена такса по сметка ОД на МВР Пловдив, нотариално заверено пълномощно рег. № 83 от 07.01.2019 г. на нотариус А. К., справка от ТРРЮЛНЦ към АВ, справка за нарушител/водач, заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочените разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Първата норма гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Втората разпоредба - водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Не се спори, а и се потвърждава в депозираната жалба, че процесното МПС в било спряно от движение, тъй като не е имало сключена застраховка ГО, т.е. по същество се признава за наложената ПАМ.

Безспорно и по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Ф.М. на 02.01.2019 г. около 17:15 ч. на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“ е управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № ***** , собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД, който е бил спрян от движение със заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628/20.09.2018 г. При проверката е установено, че водачът не носи в себе си контролен талон към СУМПС.

Така в АУАН е отразено от длъжностното лице полицейски служител в кръга на неговите правомощия и в определения от закона ред и форма установеното от него на място, като след проверка и в ОДЧ първоначалната информация за спирането на автомобила от движение била потвърдена. Затова съдът отчете презумптивната сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се опровергаха данните отразени в акта и не се представиха доказателства в обратен смисъл. Напротив, представените от страна на жалбоподателя доказателства (заявление № 191030001786 от 08.01.2019 г. за пускане в движение на МПС, квитанция за внесена такса по сметка ОД на МВР Пловдив) и събраните от съда служебно (заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628/20.09.2018 г.) установяват именно изложената теза. Затова следва да се отчете, че АУАН запазва презумптивната си сила и следва да се приемат за осъществени обстоятелствата такива, каквито са отразени. Не се възразява от страна на жалбоподателя по извършеното от него нарушение, свързано с лисата на контролен талон у него при проверката. Въпреки това съдът намира и него за несъмнено и безспорно установено въз основа на събраните доказателства, становището на жалбоподателя и отразеното в акта.

Следователно жалбоподателят не е съобразил с правилата на ЗДвП, като е управлявал МПС, което е било спряно от движение към момента на проверката. По другото нарушение М. не е изпълнил задължението си да носи в себе си контролния талон към СУМПС.

Не се установява обаче от събраните доказателства да е осъществено нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП от субективната му страна. Няма обективни данни, които да сочат, че жалбоподателят като нарушител е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, че е водач на МПС спряно от движение, да е предвиждал, че при неизпълнение на задължението да не управлява такова МПС могат да настъпят общественоопасните последици и да е искал, допускал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди или да ги е предвидил, но да е смятал, че ще ги предотврати. Събраните доказателства не установяват това вътрешно субективно отношение на дееца към неговото деяние и извършването на нарушение. Обратно, те са индиция, че той е смятал, че управлява изрядно МПС, доколко има доказателства, че автомобилът е имал сключена гражданска отговорност. От друга страна в АУАН не е отразено при проверката да е липсвало, което и да е било свидетелство за регистрация на МПС, за може да се заключи, че М. е следвало да провери причината за отсъствието му и да предвиди общественоопасния характер, нито пък на колата да е поставен знак „Спрян от движение“ Приложение № 9, както изисква чл. 40, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. Нещо повече, собственикът на автомобила е лицето, което следва да се погрижи да осигури изправността му, включително и пускането му в движение, доколкото в чл. 44, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства само той може да подава заявление за това. Всички тези косвени доказателства за доказателствените факти около събитията дават основание да се приеме, че у нарушителя липсва вина за извършеното от него деяние, а оттам и липсва нарушение.

За извършеното от него нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът счита, че признаците от субективната му страна се установяват. М. е съзнавал, че управлява МПС без да държи в себе си контролен талон към СУМПС, като това може да доведе до настъпване не общественоопасни последици – да се възпрепятства ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемите документи, и същите са били настъпили.

За наказанието:

В допълнение с оглед на приетата за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение по повдигнатото по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение по управление на спряно от движение МПС, което има за цел да предотврати негативните последици от настъпване на ПТП. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като изключително висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността ѝ по контрол на изпълнение на това задължение и осигуряването на останалите членове на обществото. Именно поради това и нормативно определените санкции на административни наказания за тях са не са в нисък размер. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДвП е именно регулиране на обществените отношения, свързани с безопасното протичане на автомобилния трафик за всички участници в движението. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в настъпване на някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на обсъжданите обществени нарушения. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по чл. 93, т. 9 от НК.

Наред с горното обаче следва да се отбележи, че чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, мотивите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Затова е необходимо да се отрази, че липсата на мотивите за извършване на нарушението, обстоятелствата около него, свързани със собственика на автомобила, който е лице различно от нарушителя, наличието на сключена застраховка ГО на автомобилистите и злополука, а оттам и фактическото отпадане на основанието за спиране на автомобила, не и юридическото му такова, и своевременността на отстраняването на нарушението /едва 6 дни след установяването му/, са от такъв многоброен порядък, че извършеното от жалбоподателя категорично представлява по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение. Действително МПС управлявано от него е било спряно от движение поради липса на сключена задължителна застраховка ГО. И не основателно в този смисъл е изложеното, че пускането му в движение следва да се извърши въз основа на служебно подадена от Гаранционен фонд информация. Както се посочи наредбата за спиране и пускане в движение предвижда това да стане по искане на собственика на автомобила. Същевременно в конкретната хипотеза юридическото пускане в движение се различава от фактическото основание за пускането само по подадено заявление от страна на собственика за това. Основаната цел на закона, а именно в движение да са само автомобили със сключена застраховка ГО, така или иначе е била изпълнена и правата на другите участници и на водача са били защитени. Точно защото тази цел е била изпълнена и поради своевременното подаване на заявление съдът намира, че настоящите събития следва да се квалифицират и като „маловажен случай“.

Затова съдът намира, че изложеното относно личността на жалбоподателя го характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност, а извършеното от него е по-леко от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Следователно е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция, в определен от него размер на 150 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП в тази част, което и на това основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Правилно описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи - контролен талон към СУМПС. Размерът на наложената глоба е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от съда. Затова и се приема за правилно определен. Следователно в тази част правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието е точно определено, а не в определени граници.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно в частта, с което е наложено наказание за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено. По отношение на вмененото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът

                                                

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-000124 от 24.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на Ф. Р. М. с ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДВА наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

                                                                      

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.