АНД 7175/2018 - Решение - 16-07-2019

Решение по Наказателно дело 7175/2018г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер    1 3 3 5                                 16.07.2019г.                  Град  ПЛОВДИВ

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                      ХІV наказателен състав

 

На четвърти декември                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер 7175 по описа за 2018 година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0333-000234/16.05.2017г. на Началник РУП – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с което на Р.И.В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 30 /тридесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          Жалбоподателя В. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата.   

Въззиваемата страна – РУП - Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          На 18.04.2017г. около 16.00ч в с.Триводици жалбоподателят Р.В. управлявал  лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***** , чужда собственост. На ул.“1-ва“ в същото населено място му била извършена проверка от служители на РУ-Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив, сред които свид. Т.Д.М.. Последният констатирал освен факта, че В. бил неправоспособен водач, тъй като не притежавал свидетелство за управление на МПС, така и че при управление на процесното МПС, когато е в движение, водачът не използвал обезопасителен колан.  При проверката било констатирано още, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил бил спрян от движение и с неизправно шумозаглушително устройство. Тъй като В. имал несигурна походка, фъфлел, залитал и миришел силно на алкохол, свид.М. поискал да извърши проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но жалбоподателя отказал. На последния бил издаден талон за кръвна проба, в който било отразено, че следва водачът да се яви в посоченото в талона здравно заведение до 60 минути от връчването му. Талонът за медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя на 18.04.2017 г. в 16.45 часа. Жалбоподателят не сторил това и не дал кръв за изследване. Ето защо за горното свид.М. съставил АУАН срещу жалбоподателя за извършени от него нарушения на чл.150, чл.174, ал.3, чл.5, ал.3, т.2, чл.137А, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което наказващият орган отбелязал, че за нарушението по т.1 от постановлението /чл.150 от ЗДвП/ имало образувано БП № 132/2017 г. по описа на РУ-Стамболийски, поради което с НП на жалбоподателя не била наложена административна санкция.

         Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя Т.Д.М., разпитан като свидетел в настоящото производство, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, талон за медицинско изследване, оправомощителна заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

  При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на разпоредбите на чл.174 ал.3, чл.5 ал.3 т.2 и чл.137А ал.1 от ЗДвП. Отказът на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или не изпълние предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се санкционира съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. Безспорно в случая е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, потвърдено и от последния в депозираната от него жалба. В. признава  и факта, че не е дал кръвна проба за алкохол с оправданието, че не е бил съпроводен от полицейските служители, в резултат на което е закъснял и в болничното заведение му било отказано извършване на медицинско изследване. В случая времето дадено от контролния орган да явяване за кръвна проба е било съобразено с изискванията на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на алкохол, действаща към датата на процесния казус, а твърдението на жалбоподателя за предприети действия по своевременно явяване за кръвна проба остана недоказано. Още повече, че полицейските служители нямат задължението да го заведат до лечебното заведение, а това е една възможност според горепосочената наредба. Липсата на изследване на съдържанието на алкохол чрез техническо средство или медицинско изследване, води до извода за извършено от В. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е предпоставка за прилагане на административнонаказателна санкция, каквато е наложена от административния орган.

На следващо място, след като санкционираното лице като водач на ППС не се е съобразило със забраната на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП да не управлява спряно от движение ППС, то същият е извършил и това му вменено нарушение, потвърдено и от показанията на актосъставителя. Дори и да не е знаел, че управляваното от него МПС е било спряно, жалбоподателят, който твърди, че е закупил лекия автомобил от друго лице, е бил длъжен да се увери, че управлява МПС, отговарящо на изискванията на закона и едва след това да го управлява. Ето защо правилно и законосъобразно на същия е било наложено наказание глоба в минимално установения в закона размер от 100 лв.

Наред с горното, с бездействието си да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано управляваното от него МПС, жалбоподателят е извършил  нарушение на въведеното в чл.137А, ал.1 от ЗДвП правило за поведение. Наличните безспорни по делото доказателства – редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствена сила предвид чл.189, ал.2 от ЗДвП и неопроверганите констатациите в акта чрез каквито и да било доказателства, налагат извода за категорично доказано извършването и на това административно нарушение от страна на санкционирания. При определяне на размера на наказанието, наказващият орган не е имал възможност за преценка, тъй като законодателя в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 е предвидил глоба от 50 лева за такова нарушение. В случая правилно е бил приложен законът.

По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, касаещо управлявано от него МПС с неизправно шумозаглушително устройство, съдът намира същото за недоказано. Нито в АУАН, нито в НП е била конкретизирана каква точно е неизправността на шумозаглушителното устройство и как същата е установена от контролните органи. Тези обстоятелства не бяха установени и от показанията на актосъставителя. При това положение не се доказа по безспорен и категоричен начин шумозаглушителното устройство на процесното МПС да е било неизправно, както и в какво точно се състои тази неизправност. Тези обстоятелства са обективен признак на вмененото нарушение и тяхната неустановеност води до недоказаност на нарушението, което налага отмяна на НП в тази му част.

По отношение на преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не може да бъде квалифициран като „маловажен“, доколкото се касае за доказани три умишлени нарушения, които не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили издаденото НП.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 17-0333-000234/16.05.2017г. на Началник РУП – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Р.И.В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 30 /тридесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.