АНД 6116/2018 - Решение - 09-09-2019

Решение по Наказателно дело 6116/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 №1626

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

09.09.2019 г.                                                                        гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На осми юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 6116 по описа за 2018 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006100 от 31.07.2018 г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.101, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.  

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                         

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006100 от 31.07.2018 г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.101, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.      

Жалбоподателят Т.Н.Д., в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител – адв.А. оспорва НП с доводи за неправилно и незаконосъобразно издаден административен акт и моли съда за неговата отмяна. 

Административнонаказващия орган  - ОД на МВР - Пловдив, Сектор „ПП“, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.07.2018 г. от актосъставителя Л.Н.Н.  е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Т.Н.Д., за това, че на 13.07.2018 г. около 22:00 часа на АМ „Тракия“ – 124 км, посока гр.София управлявал т.а. „Ивеко“ с рег.№ **** , собственост на ЕТ „****“, гр.**** и прикачено полуремарке рег.№ ****, като при възникване по време на движение повреда /спукана гума/ и не взетите на време мерки за отстраняване протекторите от АМ „Тракия“ настъпило ПТП с движещия се по АМ „Тракия“ л.а.„Тойота“ с рег.№ *****.

 Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение на чл.101, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка. АНО е подвел нарушенията под нормите на чл.101, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 200 лева.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Л.Н.Н.  сочи, че поддържа съставения от него акт.  Няма спомен къде точно се е намирал водача на МПС, тъй като имали често такива ситуации и не може да каже точно. Сочи, че в посока гр.София имало бензиностанция на „Петрол“, а в посока гр.Бургас – бензиностанция на „Еко“. Свидетелят не си спомня къде бил съставен акта и протоколът за ПТП, което според актосъставителя не било от голямо значение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на актосъставителя не може да се направи категоричен и безспорен извод за извършено от жалбоподателят Т.Д. нарушение на разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, според която при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В случая даденото в обстоятелствената част на АУАН и НП описание на вмененото нарушение е твърде оскъдно, както по отношение на механизма на допуснатото ПТП, така и по отношение на поведението на водача на товарния автомобил, в лицето на жалбоподателя, след настъпилата повреда - спукана гума на ППС.  Приетата фактология на нарушението, според която „при възникване по време на  движение повреда /спукана гума/ и не взетите на време мерки за отстраняване на протекторите от АМ Тракия настъпва ПТП с движещия се по АМ Тракия л.а. Тойота с рег.№ *****“ не изяснява въпроса спрял ли е водачът на товарния автомобил след възникналата повреда, какво е било местоположението на въпросните протектори, а оттам и в какво се е изразявала опасността за движението на пътя. Освен оскъдното описание на твърдяното за извършено нарушение, деянието и обстоятелствата по него не бяха изяснени в хода на съдебното следствие и от показанията на актосъставителя, последните лишени от каквато и да е конкретност, поради което и не представляващи източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение. Същевременно  констатациите на контролния и наказващия орган не бяха подкрепени по несъмнен начин и от представените от въззиваемата страна писмени доказателства, по конкретно от   приложения в преписката Протокол за ПТП № 1 от 14.07.2018 г., в който обективирания механизъм на настъпилото ПТП не кореспондира с  изложеното в двата акта на администрацията.  В горепосоченият Протокол за ПТП е вписано,  че „при движение по АМ „Т-я“ 124 км в посока София поради възникване на техническа неизправност /спукване на гума/ при Участник 1 парче протектор удря движещия се зад него Участник 2 като става причина за ПТП“, което води до извод за по-различна фактология на разглежданата ситуация от възприетата в акта и НП и не доказва с категоричност неизпълнение на задължението, вменено с разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП.  По този начин се е достигнало до издаване на  НП при неизяснена  фактическа обстановка на твърдяното за извършено нарушение, неописана с всички релевантни за деянието елементи, а оттам и недоказано по категоричен начин нарушение на ЗДвП.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че по същество не се доказа от обективна и субективна страна извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.101, ал.1 от ЗДвП, за което същият е бил наказан на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. Едва след като събере категорични данни, актосъставителят може обосновано да прецени срещу кого следва да проведе административнонаказателното преследване за установеното нарушение. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е било санкциониран. 

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                

Вярно с оригинала!

МГ