АНД 4590/2018 - Решение - 20-08-2018

Решение по Наказателно дело 4590/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1478

гр. Пловдив, 20.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети автигуст две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Виолета Терзиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4590/2018 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №17-1030-002776/09.05.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция в частта с която на Ц.П.А. с ЕГН: ********** си били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

          Жалбоподателят, чрез процесуалните представители адв. В. и адв. Р. обжалва процесното наказателно постановление в посочената част. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не е било извършило вмененото му нарушение, за което бил наказан с наказателното постановление в обжалваната част.

          Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на делото.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 13.04.2017 г. около 19:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. ,,Лев Толстой‘‘ и бул. ,,Санкт Петербург‘‘ като водач на лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ ЦЛК 240 с рег. № ********, като не изпълнява разпорежданията на лица регулиращи движението при временна организация на движение със Заповед на кмета на гр. Пловдив, като с поведението си затруднява същите. Със същото наказателно постановление жалбоподателят е бил санкциониран и за извършени от него нарушения по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие по инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите М. А. и Д. А., които заявиха, че на процесния ден са се возили в управляваното от жалбоподателя МПС. На кръстовището на стадион ,,Лаута‘‘ имало полицаи и по погрешка жалбоподателят навлязъл в платно за движение за което това било забранено. Впоследствие му било указано да отбие до намиращата се в близост метанстанция и му бил съставен АУАН.

Съдът намира, че следва да се кредитират така депозираните от свидетелите показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни, като следва да се отбележи, че преразказват по свои начин посоченото в намиращата се по административно-наказателната преписка Докладна записка.

Актосъставителят К.Ц. беше заличен като свидетел по делото, доколкото същият е депозирал Докладна записка в която е отразил възприетото от него.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил многократно наказван по ЗДвП.

От съставената от актосъставителя К.Ц. докладна записка се установява, че към момента на извършване на деянието същият е бил изпратен да регулира движението до стадион ,,Лаута‘‘ по повод провеждането на спортно мероприятие. Жалбоподателят е иска да мине в посока по стадиона, но това е било забранено. Разпоредено му било да премести лекия си автомобил, да предаде документите си за проверка, както и да спре до намиращата се в близост метанстанция.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 6, т. 2 ЗДвП предвижда, че участниците в движението трябва да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В конкретния случай е имало временна организация на движението по повод провеждането на спортно мероприятие, като актосъставителят е бил изпратен на място за да регулира движението. Жалбоподателят се е опитал да мине в пътния участък въпреки, че му е било разпоредено да не прави това от актосъставителя, като впоследствие му е било указано да предаде документите си за проверка, както и да спре да му се състави акт.

В случая, Съдът е на становище, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но доколкото в административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

В нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН липсва коректно описание на нарушението.

В обстоятелствената им част е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил разпорежданията на лица регулиращи движението. Никъде обаче не е посочено какви са били тези разпореждания, като следва да се отбележи, че и след запознаване с административно-наказателната преписка и Съдът не е в състояние да разбере кои са те. В приложената докладна записка е посочено, че същият е искал да премине в забранен пътен участък, не е дал документите си за проверка, както и не е спрял на посоченото място от актосъставителя. Това обаче си противоречи със самия АУАН и НП, видно от които се установява, че жалбоподателят не е носил контролен талон към СУМПС и същевременно е санкциониран за това, че не го е представил. Тоест наказан е бил два пъти за едно и също нещо. Също така посочено, е че не е спрял на указаното място, но от материалите по делото се установи, че е спрял, предал си е документите, обикалял е по съседните улици, като впоследствие се е върнал и му е бил връчен АУАН.

Ето защо, с оглед погрешното описание на нарушението, не може да се установи, дали в действителност жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като Съдът не е в състояние да разбере именно кое е това нарушение.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в обжалваната част. В останалите му две части за извършени нарушения по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като необжалвани наказателното постановление е влязло в сила.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-1030-002776/09.05.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция в частта с която на Ц.П.А. с ЕГН: ********** си били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.                                                                    Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.