АНД 3884/2018 - Решение - 22-08-2018

Решение по Наказателно дело 3884/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  

 1486

 

гр.Пловдив, 22.08.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 3884/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Подаймонд“ ЕООД, ЕИК: 203558724, срещу наказателно постановление № К-039844 от 27.01.2017 г. издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 63 т.3 ЗЗП.

В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление не е получено от упълномощено от дружеството лице, поради което е била ограничена възможността за неговото обжалване. С допълнителна молба се иска отмяна на посоченото НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – КЗП Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Съдът споделя възраженията на жалбоподателя досежно спазването на предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок. Видно от приложената към административнонказателната преписка разписка, обжалваното наказателно постановление е било получено на 06.02.2017 г., положен е подпис на лице, но не са посочени неговите имена и в какво качество приема съобщението съобразно изискванията на чл. 180 ал.7 НПК. В тежест на въззиваемата страна, доколкото същата се явява административнонаказващ орган, е да установи момента на връчване на НП, респ., че срокът за обжалване е пропуснат. В тази връзка са били дадени указания за ангажиране на доказателства, каквито не са представени. Поради изложеното следва, че жалбата, с която е сезиран съдът, е депозирана в преклузивния седемдневен срок.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.10.2016 г. свидетелят М.К. извършила проверка в магазин за бижута, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 14. Констатирано било, че търговският обект бил в работен режим и обслужвал клиенти. В търговската част били изложени и се предлагали за продажба златни и сребърни бижута, такива с покритие голдфил: пръстени, обеци, колиета, гривни, висулки, синджири и часовници. На стоките били поставени ценови етикети с изписана продажна жена в български лева с включено ДДС, както и такива, установяващи грамажа на изделието и вида на камъка, вносителя и производителя на стоката. Свидетелят К. констатирала, че на витрината на обекта било поставено търговско съобщение със следното съдържание: „Часовници 30 % намаление, бижута и диаманти до 50 %“. Същото обаче не посочвало срока, при който стоките се продават с намалени цени. За извършена проверка бил съставен констативен протокол № К-0236453/24.10.2016 г., в който били отразени констатациите на свидетеля К.. С оглед същите на жалбоподателя бил съставен АУАН № К – 039844/27.01.2016 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.К., която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – констативен протокол № К-0210514/07.03.2016 г.  и АУАН № К – 039419/12.03.2016 г. Констатира се единствено противоречие между показанията на св. К. и писмените доказателства досежно датата на извършване на нарушението от жалбоподателя. Съдът приема за релевантна датата 24.10.2016 г., доколкото всички събрани по делото доказателства, с изключение на показанията на св. К., сочат именно нея. Гласните доказателства на свидетеля в тази част не се възприемат от съда, доколкото от датата на извършването на проверка в обекта до разпита на свидетеля пред съда е изминал дълъг период от време – повече от една година и половина, поради което същата няма достатъчно ясен спомен досежно датата на извършване на нарушението.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представените Заповед № 289/ 22.04.2015 г. и Заповед № 391 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 63 ал.1 т.3 ЗЗП, съгласно който всяко съобщение за намаление на цените следва да посочва срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

Законът за защита на потребителите създава правила за поведение, регулиращи взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които да гарантира основни права на потребителите: правото на информация за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им, право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки. Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл.1 ЗЗП/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл.4 ЗЗП/. Разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.3 ЗЗП регламентира предоставянето на информацията, която следва да достигне до потребителя, при намаление на стоки и услуги чрез поставяне на съобщение. Неговата цел и насоченост са да уведомят за намалението на цените и по този начин същият да бъде поканен да извърши своя избор и евентуално покупка, като има на разположение цялата необходима му за това предварителна информация, изрично визирана в закона, включително продължителността на обявеното намаление. Липсата на посочената информация води до невъзможност потребителят да бъде запознат с предварителните условия по предлаганата му оферта, респ. до възможността същият да изпадне в заблуждение досежно времето на валидност на промоционалните условия за намаление на стоките.

В настоящия случай безспорно се установи, че в магазина, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 14, търговецът – жалбоподател е поставил съобщение за намаление на стоки, без обаче да е посочил срока, през който същите ще се продават на намалени цени. Следователно няма съмнение, че същият не е изпълнил изискванията на чл. 63 т.3 ЗЗП, за което на основание чл. 209 ЗЗП се предвижда административно наказание – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева.

            Следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 66 ал.1 ЗЗП не изключва задължението на търговеца по чл. 63 ал.1 т.3 ЗЗП, а именно на съобщението за намаление на стоки да посочи срока, през който същите ще се продават на намалени цени. Не се установиха и твърдените в допълнителната молба обективни пречки съобщението да съдържа посочените данни.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в близък до минималния размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-039844 от 27.01.2017 г. издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на Подаймонд“ ЕООД, ЕИК: 203558724, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 79, ет.4, ап.11, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 63 т.3 ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС