АНД 3260/2018 - Решение - 03-08-2018

Решение по Наказателно дело 3260/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1402

гр. Пловдив, 03.08.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3260/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

       

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002039/28.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Агро фууд“  ЕООД, ЕИК 204296098, представлявано от у. П. З. С., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.   за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Агру Фууд“  ЕООД, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по изложени в жалбата доводи. Редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила молба, в която заявява,че поддържа жалбата и желае да бъде даден ход на делото.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, в съдебно заседание се представлява от с.ю. П. Т., пледира за потвърждаване на накзателното постановление като правилно и законосъобразно.  

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав прие следното:

Дружеството - жалбоподател „Агро фууд” ЕООД стопанисвало ресторант „Шеф хаус”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение" № 89. В тази връзка от служители към Д ИТ Пловдив, сред които и свид. Ц. Г. М., на длъжност „с. и.” била извършена проверка на  08.03.2018г. на горепосочения стопанисван от жалбоподателя обект, а впоследствие и на 12.03.2018г. – по документи в дирекцията. В хода на проверката било установено, че „Агро фууд" ЕООД в обект на контрол, в качеството си на работодател, не е изпълнено задължително за изпълнение предписание под т.7 от протокол с изх. № 1743421 от 08.12.2017г., а именно: „Работодателят да осигурява на всички работници, работещи при сумирано изчисляване на работното време, непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа” със срок на изпълнението от 08.12.2017г. От прегледаните документи, видно от представените график за работа за месец февруари 2018г. и присъствена форма, отчитаща явяването и неявяването на работниците и служителите на работа за месец февруари 2018г., било установено, че от страна на дружеството - работодател не е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на Е. И. Б., на длъжност „с.", която е отработила в обекта на контрол 7 последователни дни от 12.02.2018г. до 18.02.2018г. включително.

При така направените констатации бил съставен АУАН № 16-002039/15.03.2018г.  за извършено  нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и получил препис от него. Не постъпили писмени възражения срещу АУАН по смисъла на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление за същото нарушение на жалбоподателя с квалификация по чл.415,ал.1 от КТ, но касаещо периода от 12.12.2018г. до 18.02.2018г. включително.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят  Ц. Г. М. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатираните в АУАН обстоятелства. Свидетелят пояснява, че още към декември 2017г. била извършена контролна проверка спрямо дружеството-жалбоподател, като са констатирани нарушения на трудовото законодателства и съответно дадени предписания за поправяне. На 12.03.2018г. била извършена повторна проверка за изпълнение на предписанието, въз основа на представени в Инспецията по труда графици за работа, присъствени форми, отчитащи реално отработеното време на работниците/служителите в дружеството. Именно при този преглед на документите било установено отново настоящото нарушение за неосигуряване на не по-малко от 36 часа седмична почивка, но спрямо лицето Елена Бележкова, на длъжност сервитьор, отработила седем последователни работни смени за периода от 12.02.2018г. до 18.02.2018г. Сочи, че към момента на проверката и съставяне на АУАН конкретният работник е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя, като не бил представен тогава договор за продажба на дружествени дялове на Е. Б.  Трудовото правоотношение с последната било прекратено след това на 20.03.2018г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, и дотолкова, доколкото всички в своята съвкупност служат за установяване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В настоящото производство няма да бъдат коментирани самите предписания и правилни ли са те, тъй като при несъгласие с тях санкционираното дружество е следвало да ги обжалва в друго производство по реда на АПК и пред друг компетентен съд. След като това не е сторено, същите са станали задължителни, в това число и от кой момент може да се иска изпълнението им,  като неизпълнението им води до санкция по чл. 415, ал.1 от КТ. Факт е, че няма доказателства към 08.03.2018г.  дадените задължителни предписания със срок на изпълнение от 08.12.2017 г. да са изпълнени от жалбоподателя, поради което е налице състав на извършено нарушение. Тези обстоятелства се потвърждават от писмените доказателства, както и от гласните такива – показанията на актосъставителя Ц.М.

Въпреки това, при извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат правото на защита на жалбоподателя до степен, че предпоставят отмяната на обжалвания акт.

В тази връзка, при издаване на атакуваното НП съдът счита, че не са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. Следва да се посочи, че  конкретното нарушение се изразява в неизпълнение на задължително предписание на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, тъй като жалбоподателят  не е осигурил  на своя работник Е. И. Б. при сумирано изчисляване на работното време, непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа.  В НП обаче, се сочи процесен период  „от 12.12.2018г. до 18.02.2018г. включително”, който е различен от  „от 12.02.2018г. до 18.02.2018г. включително”, отразен в АУАН. Това разминаване е особено съществено, тъй като касае описанието на фактически обстоятелства от състава на нарушението и същото е недопустимо да бъде двусмислено и неразбираемо за наказаното лице, възпрепятствано по защитата си на конкретните факти. Този период следва да бъде ясно и точно описан, дотолкова, доколкото засяга самото спазване на трудовото законодателство, в чиято връзка е дадено предписанието. Ето защо съдът счита, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно и неточно описание на констатираното нарушение, което от друга страна е ограничило и правото на защита на жалбоподателя „Агро фууд” ЕООД, доколкото за същия не става ясно в какво точно се изразява нарушението му, в частност кой е процесният период, отработен от бившия му работник, с оглед спазването на непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 36 часа.

В конкретния случай не може да се приложи и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като същата касае само допуснати пороци в АУАН, а както вече беше посочено, същите пороци са допуснати от наказващия орган в издаденото НП.

Необходимо е да се отбележи, че за допуснатата в НП /а не в АУАН/ грешка в производството по ЗАНН не е предвидена възможност за отстраняване. Действително, налице са установени способи за отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности както в административния акт, така и в съдебното решение /чл.62, ал.2, чл.175 АПК/. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на регулираните със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите.

Поради гореизложеното обжалваното НП ще следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 16-002039/28.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Агро  фууд“  ЕООД, ЕИК 204296098, представлявано от у. П. З. С., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.