АНД 3219/2018 - Решение - 16-08-2018

Решение по Наказателно дело 3219/2018г.

                                   РЕШЕНИЕ

 

Номер    1465                         16.08.2018 година                           Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                          ХХІІ наказателен състав

На втори  август                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 3219 по описа за 2018 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0273-000770 от 14.11.2016г. на Началник  РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на И.Д.Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания:  “Глоба” в размер на 20 лв.; “Глоба” в размер на 100 лв. и  „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;     “Глоба” в размер на 10 лв. за административни нарушения съответно по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС направените по делото разноски в размер на 20 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0273-000770 от 14.11.2016г. на Началник  РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на И.Д.Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания:  “Глоба” в размер на 20 лв.; “Глоба” в размер на 100 лв. и  „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;     “Глоба” в размер на 10 лв. за административни нарушения съответно по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И.Д.Д., по съображения, изложени в жалбата, моли  Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество не оспорва нарушененията.  Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – РУ Хисар ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу И.Д.Д., за това, че на 13.10.2016 г. около 12:20 часа в с.Песнопой,   на ул. „1-ВА” - посока на движение от с.Песнопой към гр.Пловдив, като водач на МПС „ИВЕКО 35 Ц 13 BE”, с peг. № ****, държава България

при обстоятелства: като водач на гореописаною МПС, собственост на ЕТ „В.В.Ч.”, ЕИК *****, допуска следните нарушения:                не съобразява поведението си с пътна маркировка М-1 - непрекъсната линия /на ППС е забранено да я застъпват и пресичат/ като изпреварва автомобила, движещ се пред него;  като водач на МПС, при подаден сигнал със стоп палка от контролен орган, не спира на оказаното място, а продължава в посока                       гр. Пловдив; не носи контролен талон към СУМПС.

          Установените три административни нарушения били квалифицирани по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и наказателното постановление.

          Разпитаният в съдебно заседание в качеството на свидетел – а. П.В.Г., потвърждава авторството на АУАН  и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че в с. Песнопой, на ул. „Първа”, непосредствено преди да проверяват с колегата му жалбоподателя, управляващ процесното МПС, последният бил забелязан да предприема маневра изпреварване на лек автомобил при наличие на пътна маркировка М1- непрекъсната линия, забраняваща пресичането й и застъпването й. При това положение от контролните органи бил подаден сигнал със стоп палка, но вместо да преустанови движението си, жалбоподателят не само не намалил скоростта на МПС, но се наложило органите на реда да го последват и да го спрат със светлинен и звуков сигнал едва на 7-8 км  от с. Песнопой, на разклона на с. Иван Вазово. На място станало ясно,че водачът не носи и контролен талон към СУПС.

          Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Г., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено са осъществени  констатираните административни нарушения, които са правилно подведени съответно под правната квалификация на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва вменените му нарушения по същество, а сочи единствено основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради изтекла давност и приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

В случая установените нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичната за тови вид нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН,не е изтекла и давността по смисъла на чл. 80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК, поради което и наведение в този смисъл възражения се явяват неоснователни.

С оглед извършените административни нарушения, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са наложени наказанияпо вид и размер, съобразени и с предпоставките на чл.27, ал.1 - ал.3 от ЗАНН.  Що се отнася до  нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, съдът установи, че действително за същото е било наложено наказание, предвидено в общата санкционна норма  на чл.185 от ЗДвП, а именно в случая глоба в размер от 20 лева, при наличие на специална такава, но последното не се оценя като съществено нарушение, доколкото в случая положението на жалбоподателя не се утежнява, тъй като същият е санкциониран на основание, което се явява по-благоприятно от предвидената - при неправилно изпреварване с липса на възникнала непосредствена опасност  /чието наличие  не се твърди и не се установява  в случая/  - т.е. в чл.183, ал.3, т.6  от ЗДвП  специална разпоредба, в която санкцията е глоба в размер от 30 лв. Досежно наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС, наложени за второто нарушение, по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, същите са определени на 100 лв. и три месеца, тоест в предвидените от закона граници – глоба от 50 до 200 лв. и срок от 1 до 6 месеца, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Тези наказания са определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, предвид факта, че жалбоподателят, не само не е намалил скоростта на управляваното МПС, а е трябвало да бъде преследван от контролните органи и спрян със звуков и светлинен сигнал едва на 7-8 км от мястото, на което е бил подаден сигналът със стоп палка, което е идиция за проявено от жалбоподателя грубо нарушение на правилата на ЗДвП и неуважение към  органите на реда.

Изложеното налага извода, че наказанията са били правилно и законосъобразно определени, като със същите биха се изпълнили целите на административното наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и се явяват справедливи.

 При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, издадени са от компетентни лица, както и са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление № 16-0273-000770 от 14.11.2016г. на Началник  РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП и чл. 183,ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на И.Д.Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания:  “Глоба” в размер на 20лв.; “Глоба” в размер на 100 лв. и  „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; “Глоба” в размер на 10 лв. за административни нарушения съответно по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че в хода на същото са направени разноски по воденето му, като са били изплатени от бюджета на Районен съд - Пловдив пътни разходи на свидетеля Г., то следва жалбоподателят И.Д.Д. да бъде осъден да заплати стойността им в размер на 20 лв. в полза на ВСС по сметка на ПРС.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.К.