АНД 2832/2018 - Решение - 24-08-2018

Решение по Наказателно дело 2832/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1499

 

гр.Пловдив, 24.08.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесет юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 2832/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „АСК Транспорт“ ЕООД, ЕИК: 202357355, срещу наказателно постановление № 323531-F360616 от 07.03.2018 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 3 ал. 12 и чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ал.8 ЗЗД, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗЗДС.

В жалбата се излагат съображения, че не са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 ал.1 ЗАНН и чл. 52 ЗАНН. Според жалбоподателя е налице разминаване между описаното нарушение от и дадената му правна квалификация, доколкото в НП е посочено, че дружеството не е монтирало ЕСФП, но му е ангажирана отговорност за липса на регистрация на ФУ/ИАСУТД. Възразява се за допуснати процесуални нарушения, а именно липса на необходимите реквизити на АУАН по чл. 42 т.4 ЗАНН и на НП по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. Посочва се още че не са разграничени формите на изпълнително деяние по чл. 185 ал.2 ЗДДС, а именно: дали се касае за извършване на нарушение или за допускане на такова. При условията на евентуалност жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като навежда доводи за маловажност на извършеното нарушение. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, поддържа депозираната жалбата, като излага съображения, идентични с посочените по-горе.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния представител, взима становище за неоснователност на подадената жалба. Излага съображения, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила. Посочва се, че като изискване за отчитане на приходите и разходите на горивото е въведено с изменение на наредба Н-18, направено на 30.11.2015 г. Досежно дали се касае за трайно прекрепени съдове, въззиваемата страна се позовава на показанията на свидетеля К., според която съдовете нямат колелца. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че не се споделят възраженията на жалбоподателя за неспазване на преклузивните срокове по 34 ал.1 ЗАНН и чл. 52 ЗАНН. Така нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение /така Решение № 1603/08.08.2016 г. по н. д. № 132 /2016 г. на Административен съд – Пловдив/. В настоящия случай това е датата на извършената от свидетеля К. проверка, а именно на 01.08.2017 г. От този момент е започнал да тече предвиденият тримесечен срок по чл. 34 ал.1 б. „в“, през който е съставен процесният АУАН – на дата 31.10.2017 г. Спазена е и втората хипотеза на посочената разпоредба – „но не по-късно от изтичане на една година от извършване нарушение“, доколкото се касае за продължено нарушение. НП е издадено на 07.03.2018 г., т.е. в предвидения в чл. 34 ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата на жалбоподателя, тъй като административнонаказващият орган не се е произнесъл по преписката в едномесечен срок. Срокът по чл. 52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до отмяна НП, стига същото да е издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, което е и сторено /така Решение № 1624/13.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1295/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 559/07.04.2017 г. по н. д. № 108/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1527/27.07.2016 г. по н. д. № 1205 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др./.

Въпреки изложеното според съда обжалваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установи, че първоначално, за констатираното административно нарушение, вменено на жалбоподателя, е издаден АУАН от 04.08.2017 г. С резолюция за прекратяване на административнонаказателната преписка № 294552- F319849/25.10.2017 г. на зам.директора на ТД на НАП Пловдив, административнонаказателното производство е било прекратено. След това за процесното нарушение е издаден последващ АУАН от 31.10.2017 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление. Описанието на нарушението от фактическа страна и в двата АУАН е идентично. Хипотезите, при които се прекратява административнонаказателната преписка, са изчерпателно изброени в чл. 54 от ЗАНН и всяка от тях изключва носенето на административнонаказателна отговорност. Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в АУАН не е основание за прекратяване на преписката. В този случай се издава наказателно постановление при условията на 53 ал. 2 ЗАНН. Така или иначе, в конкретния случай преписката е прекратена с резолюцията по чл. 54 ЗАНН, т.е административнонаказващият орган се е произнесъл, че нарушителят не следва да носи административнонаказателна отговорност за това нарушение. Недопустимо е при тези условия да се образува нова преписка със съставяне на нов акт за същото административно нарушение срещу същото лице, както и да бъде издадено и наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 6 НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В настоящата хипотеза е налице влязло в сила разпореждане за прекратяване на административнонаказателната преписка, тъй като резолюцията по чл. 54 от ЗАНН не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, т.е влиза в сила веднага. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 6 НПК е субсидиарно приложима в производствата по ЗАНН съгласно чл. 84 от с.з. /така Решение № 2376/15.12.2016 г. по н. д. № 2577 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 390/ 15.02.2013 г. по н. д. № 3758 / 2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 330/15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3616 / 2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1974/17.11.2017 г. по н. д. № 2186/2017 г. на Административен съд – Пловдив и др./

Отделно от изложеното както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е записана следната фактическа обстановка: На 01.08.2017 г. в 10:00 часа свидетеля Д.К., извършила проверка в обект, представляващ ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 214, стопанисвана от „АСК Транспорт“ ЕООД, ЕИК: 202357355. Обектът се използвал за зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и селскостопанска техника за собствени нужди. При извършване на проверката било установено, че с фактура № 1600017991/ 26.07.2017 г. жалбоподателят закупил дизелово гориво Б6 – 5000 литра, което било доставено в проверявания обект на следващия ден – 27.07.2017 г. Горивото било използвано за зареждане на собствени МПС. Констатирано било, че не е монтирало в обекта си в срок до 30.11.2015 г. електронна система за фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на извършените зареждания на горива. Поради изложеното св. К. съставила АУАН за нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 3 ал. 12 и чл. 3 ал.2 и 3 от същата наредба, вр. чл. 118 ал.8 ЗДДС, а именно: че жалбоподателят използва посочения обект за зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и селскостопанска техника за собствени нужди с течни горива, поради което за него е възникнало задължение при всяко зареждане от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост на 1000 литра да регистрира и отчита зареждането чрез ЕСФП.

И в двата акта /АУАН и НП/ е записано, че жалбоподателят осъществява зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари за вместимост над 1000 литра. Прави впечатление, че двете предложения на нормата на чл.3 ал. 12 от Наредба Н-18 са дадени алтернативно, като задължение както на актосъставителят, така и на административнонаказващият орган е да посочат в коя от двете хипотези попада жалбоподателя, за да бъде гарантирано правото му на защита в пълен обем и същият да разбере въз основа на коя разпоредба е ангажирана неговата отговорност. Отделно от изложеното и в двата акта не се съдържат контретни факти за нито една от двете посочени алтернативи на чл. 3 ал.12 от Наредба Н-18. Така не става ясно дали се касае за подземен резервоар или прекрепен към земята такъв, ако е последното дали е неподвижно прекрепен, дали неговата вместимост е над 1000 литра и по какъв начин това е установено. Единствената конкретна фактическа обстановка в АУАН и НП касае наличие на фактура за закупуване на гориво в размер на 5000 литра. Не става ясно обаче по какъв начин това гориво бива използвано за зареждането на превозни средства, машини, съоръжения и селскостопанска техника за собствени нужди. Останалата част от двата акта е копиране текста на правните норми, които са вменени като нарушени от жалбоподателя, но не и конкретни факти, които да бъдат подведени под съответните норми.

От правна страна следва да се отбележи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42 т.3т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство /така Решение № 1558/ 03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1293/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2246 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1868/2013 г. на Административен съд - Пловдив/.

Нарушението не се санира и с представените допълнително писмени доказателства в открито съдебно заседание, доколкото е недопустимо за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се съдържа в други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършано, както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се ангажира административно-наказателната отговорност на виновното лице. Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в жалбата доводи се явяват основателни /така Решение № 2048 от 28.10.2015 г. по н. д. № 1695 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив/.

Поради всичко изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В този случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите за материалната законосъобразност на НП и приложението на чл. 28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 323531-F360616 от 07.03.2018 г., издадено Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „АСК Транспорт“ ЕООД, ЕИК: 202357355, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 214, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 3 ал. 12 и чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ал.8 ЗЗД, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗЗДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС