АНД 2694/2018 - Решение - 30-08-2018

Решение по Наказателно дело 2694/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1510

 

гр.Пловдив, 30.08.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на втори август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 2694/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, срещу наказателно постановление № К-039020 от 19.02.2018 г. издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 113 ал.1, вр. чл. 105 ЗЗП.

В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения. Като такива се изтъкват липса на дата и място на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които същото е извършено. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, в частност за недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. При условията на евентуалност се посочва, че определеният размер на имуществена санкция е необосновано висок. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП, при условията на евентуалност – намаляване на имуществената санкция до предвидения минимален размер.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.11.2017 г. потребителят Б.Д. подала жалба до Регионален център на КЗП Пловдив срещу търговеца Теленор, ЕИК: 130460283. В жалбата се излагали твърдения, че на 06.06.2017 същата сключила с търговеца договор за лизинг на мобилен апарат „Smart 4G” със сериен номер: ***********, за което и била издадена фактура № 1480077578. Впоследствие същият отказал да работи, а дисплеят му станал черен. На 05.11.2017 г. Д. отишла да предяви рекламация на мобилното устройство в офис на търговеца, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Перущица“ – МОЛ Пловдив. Служител на дружеството приел мобилния апарат, като в протокола за приемане било отбелязано „особени белези на телефона: следи от употреба“. На 12.11.2017 г. на потребителя Д. и било обяснено, че не и се признава гаранцията на телефона. В протокола за предаване на устройство била посочена причина за отнемане на гаранцията: „окисление и повреда на основаната платка и други компонентни, вследствие на проникнала течност в телефона“.

По повод на подадената жалба била извършена проверка от свидетеля С. А. на длъжност „с.и. при КЗП - Регионална дирекция Пловдив. При проверката се установило, че рекламациите на потребителя били вписани в регистъра на предявените рекламации, а в протокол за приемане на устройството от 05.11.2017 г. е записано: „екрана на моменти е тъмен и не се вижда“. С констативен протокол № К-0104394/01.12.2017 г. на търговеца били дадени предписания на 12.12.2017 г. да представи независима експертна оценка от сервиз за апарата на потребителя Д..

С писмо изх. № 861/06.12.2017 г. „Теленор България“ ЕАД изпратило на КЗП – Регионална дирекция Пловдив, независима техническа експертиза № S009207091/29.11.2017 г. от Сръчко сервиз ЕООД на телефон със сериен номер: ***********. Комисията, извършила експертизата, констатирала, че телефонният апарат е мокрен, налична е корозия по платката и конектора на дисплея.

На 12.12.2017 г. св. А. извършила повторна проверка, като констатирала, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, а именно: в периода на рекламацията /от 05.11.2017 г. до 06.12.2017 г./, в едномесечен срок, да преведе стоката в съответствие с договора за продажба съобразно чл. 113 ал.1 ЗЗП. Установено било, че при приемане на рекламацията на 05.11.2017 г. никъде не било посочено, че са налице следи или някакви други признаци от мокрене, а такива са били открити впоследствие, като същите би могло да бъдат причинени от неправилно съхранение, транспорт или други действия от служителите на дружеството или оторизирания сервиз. Предвид обстоятелството, че мобилният апарат бил приет в сервиза на 05.11.2017 г., а протоколът, с който е отказана гаранцията бил издаден по-късно – на 09.11.2017 г., свидетелят А. направила извод, че търговецът е извършил нарушение по чл. 113 ал.1, вр. чл. 105 ЗЗП. За това същата съставила АУАН № К-039020/12.12.2017 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.А., която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – писма от Теленор България ЕАД до КЗП – Регионална дирекция Пловдив, изх. № 861/06.12.2017 г. и 847/29.11.2017 г., Сервизен протокол от 08.11.2017 г., Протокол за независима техническа експертиза № S009207091/29.11.2017 г., информация от КЗП РД Пловдив за депозираната жалба № П-03-2344/14.11.2017 г., гаранционна карта, фактура № 1480077578/06.06.2017 г., договор за лизинг от 06.06.2017 г., протокол за предаване на устройство от 12.11.2017 г. протокол за приемане на устройство от 05.11.2017 г., протокол за проверка на документи № К-0104394/01.12.2017 г., констативен протокол № К-2639605/17.11.2017 г.  и АУАН № К – 039020/12.12.2017 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представените Заповед № 289/ 22.04.2015 г. и Заповед № 389 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи, че не се споделя възражението на жалбоподателя, че в НП и АУАН не са посочени дата и място на извършване на деянието, представляващо административно нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. По силата на чл. 113 от ЗЗП при предявена рекламация продавачът е длъжен да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. В настоящия случай рекламацията е предявена на 05.11.2017 г., те.е жалбоподателят бездейства до 05.12.2017 г., поради което на 06.12.2017 г. е налице нарушение. Не е вярно, че не е отразено място на нарушението - това очевидно е отразения от актосъставителя търговски обект на жалбоподателя, където на потребителя не е предадена приведена в съответствие с договора за продажба потребителска стока, въпреки предявената рекламация /така Решение № 1427/20.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1015/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1200/28.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1214/2018 г. на Административен съд – Пловдив/. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се оспорва, че експертна оценка за повредата на телефона е извършена, което обстоятелство и фигурира и в АУАН, и в НП. Следователно не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за едностранно посочване на доказателства. Дали същата ще бъде кредитирана или не е въпрос на вътрешно убеждение на наказващият орган, което не може да обоснове допуснато съществено процесуално нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 113 ал.1, вр. чл. 105 ЗЗП, съгласно който когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

В настоящия случай безспорно от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, предявена на дата 05.11.2017 г. като към датата на съставянето на АУАН на 12.12.2017 г. телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба, а едномесечния законоустановен срок е изтекъл на 06.12.2017 г. Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 113 ал.1, вр. чл. 105 ЗЗП. Доколкото се касае за ЮЛ, не следва да бъде обсъждана субективна страна на деянието.

Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на търговеца, че рекламацията не е удовлетворена поради наличието в телефонния апарат на течност, което сочело на неправилна експлоатация и съпричиняване на повредата от страна на потребителя. При преценка на този довод, следва да се посочи обстоятелството, че наличието на окиследние и повредата на основната платка и други компоненти, влесдствие на проникнала течност в телефона, е  записано не при приемането му за ремонт на 05.11.2017 г., а по-късно - едва в сервизен протокол от 09.11.2017 г. От правна страна следва да се има предивид, че на правото на потребителя по чл. 113, ал. 1 ЗЗП съответства единствено и само задължение на продавача, като отношения на последния с трети лица, на които е възложил изпълнение на определени дейности, включително ремонт и т.н., са без значение за потребителя. В този смисъл, единственият документ, който би могъл да служи с оглед преценка състоянието на вещта към момента на предаването и от потребителя на продавача, е Протоколът за приемане на устройството от 05.11.2017 г., подписан от представител на лизингодателя, в който последният декларира установеното състояние на вещта към датата на предаването и потребителя като страна по този договор. Потребителят не би могъл да знае и да предвиди, че след предоставяне на телефона при предявяване на рекламацията, по отношение на устройството ще последва друга и различна от първата повреда, за която е предявена рекламация. Потребителят е обвързан от описанието на стоката при приемането й за рекламация и последващо състояние на телефона, различно от това, в което е предаден и което е описано и удостоверено при приемането му, не обвързва лицето. В случая няма доказателства за твърдението, че устройството е мокрено към момента на предаването му и приемането му от продавача. Всички впоследствие установени повреди не са противопоставими на потребителя, доколкото същия е обвързан от състоянието на вещта, посочено при приемане на телефона, към който момент следва описанието на съществуващата повреда да е обективно установимо - взаимно от потребителя и приемащия служител на продавача. Продавачът има интерес от създаване на необходимия ред при предявяване на рекламация. Същият удостоверява състоянието на стоката в протокол за приемането й - към този момент е налице необходимост от проявяване грижата на търговеца по отношение продадена от него стока за пълно описание на констатираните от него "особени белези на телефона" в съответната графа от протокола /така Решение № 1200/28.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1214/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1026/08.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 479/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1883/06.11.2017 г. по н. д. № 2182/2017 г. на Административен съд – Пловдив и др. /

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Наказващия административен орган обаче е определил имуществената санкция в размер над законоустановения минимум 500 лв., предвиден в санкционната норма на чл.222а от ЗЗП за този вид нарушения, а именно в размер на 800 лв., за което не са изложени съображения. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, които да обосноват определяне на санкцията в този размер. Няма данни за наличие на каквито и да е било отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27 ЗАНН, които да обуславят по-висок размер на санкцията от минималния такъв.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН, но санкцията следва да бъде определена в предвидения от закона минимален размер. Това обуславя изменение на обжалваното НП.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № К-039020 от 19.02.2018 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 113 ал.1, вр. чл. 105 ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 800 /осемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ