АНД 2661/2018 - Решение - 07-08-2018

Решение по Наказателно дело 2661/2018г.

                                  Р Е Ш Е Н И Е № 1420

                                                        07.08.2018 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:                   

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2661/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 18-1030-000463/12.02.2018 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението по т. 2 от НП, като излага своите твърдения за обстоятелствата по делото и моли съдът да ги кредитира при формиране на фактическите си изводи. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло – както по т. 1, така и по т. 2. В съдебно заседание жалбоподателят Д. се явява лично, поддържа жалбата и наведените с нея възражения.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 24947/25.04.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.  

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.С.Д., спрямо когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.02.2018 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 22.02.2018 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.01.2018 г. около 13:00 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Лев Толстой“ и бул. „Санкт Петербург“ жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил с марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № **, като се движил в крайната лява пътна лента на платното за движение. По това време на същия пътен участък, но в средната пътна лента се придвижвал патрулният автомобил, в който се намирал св. К.Д.П. – ** към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Движението в кръстовището се регулирало от светофар, като над светофара, разположен в крайната лява пътна лента, в която се намирал автомобилът на жалбоподателя, бил поставен и пътен знак Г3 – „движение само наляво след знака“. В момент, когато пътният светофар подавал светлинен сигнал с червен цвят на светлината за движение наляво и зелен цвят на светлината за движение направо, жалбоподателят продължил движението си направо, в посока изток, от крайната лява лента на платното за движение. Патрулният автомобил също продължил движението си направо, настигнал автомобила, управляван от жалбоподателя, и го спрял. На място св. П. установил водача на автомобила – жалбоподателя Д., и в присъствието на свидетел съставил против Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 004892 от 15.01.2018 г., като му връчил препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на св. К.Д.П. се установяват мястото, на извършване на нарушението, и авторството на жалбоподателя на деянията, за които е санкциониран. Установяват се още разположението на автомобилите на платното за движение, като управляваният от жалбоподателя Д. лек автомобил се е намирал в крайна лява лента, поставените пътни знаци – знак Г3 над светофара в лявата пътна лента, както и какво са били светлинните сигнали на светофара за движение направо и наляво след светофара. Съдът дава вяра на показанията на св. К.П., същите са подробни и последователни, в тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец, не се установяват и основания, от които да се приеме, че той е бил предубеден и не е възпроизвел добросъвестно пред съда известните му по делото обстоятелства.

От Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна: 

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че като участник в движението не е съобразил поведението си с пътните знаци. От събраните по делото доказателства, включително от показанията на св. П., на които съдът изцяло даде вяра, се установи, че на посочените в НП време и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **, поради което е имал качеството на „участник в движението“ по смисъла на ЗДвП и е бил годен субект на административното нарушение, за което е наказан. На следващо място установява се от обективна страна, че на пътната лента, по която се е предвижвал жалбоподателят, е имало поставен пътен знак Г3. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г. и в сила от 01.06.1996 г.) цитираният знак представлява пътен знак със задължително предписание и наименование „Движение само наляво след знака“. Тъй като не се установява да е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДвП, изключваща задължението за съобразяване с предписанието на знака, то за жалбоподателя е възникнало задължението да съобрази поведението си с пътен знак Г3. От показанията на свидетеля очевидец П., които съвпадат и с твърденията на жалбоподателя, се изяснява, че последният е продължил движението си направо след знака, т.е. отклонил се е от задължителното предписание за движение само наляво след знака. С това нарушението се явява довършено от обективна страна, тъй като същото е на просто извършване, без да е налице необходимост от настъпването на някакъв последващ изпълнителното деяние резултат. Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Видно от твърденията на жалбоподателя в жалбата и от възраженията му в АУАН, той е възприел пътния знак Г3 и неговото задължително предписание, но въпреки това съзнателно се е отклонил от него, като е продължил движението си направо след знака. Въпреки че по делото е доказано извършването на нарушението по т. 1 от НП, съдът намира, че е допуснато нарушение при определяне на следващото се за така извършеното деяние наказание и по-конкретно при определяне на приложимата санкционна норма. В случая жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. При така установените по делото факти обаче наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 30 лева водач, който „навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство“. Това е така, тъй като по делото не се установява да е имало забрана лекият автомобил на жалбоподателя да се намира на платното за движение на мястото, описано в НП – не се твърди, нито се установява да е имало забрана за разположение на МПС нито в лявата пътна лента преди светофара, нито за разположение на моторни превозни средства в лентата направо след светофара. В случая противоправното поведение на жалбоподателя се е изразило не в мястото, където е разположил своя лек автомобил, а в начина, по който е достигнал до това място – чрез навлизане след пътния знак Г3 направо след светофара, забраняващ навлизането на пътни превозни средства в тази посока. Именно поради това обстоятелство приложение в случая е следвало да намери разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП, а наложеното наказание да бъде „Глоба“ в размер на 30 лева. Така допуснатото нарушение е съществено и не би могло да се санира едва във въззивното производство, поради което като незаконосъобразно наказателното постановление следва да бъде отменено в тази си част.

 

По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразило се в несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали. По делото се установи по категоричен начин, че движението на процесното кръстовище е било регулирано и с пътни светофари. Съгласно глава осма от ППЗДвП подаваните от светофара светлинни сигнали имат следното значение: червена светлина - означава преминаването е забранено, а зелена светлина означава преминаването е разрешено. По делото по категоричен начин се установи, че към момента, когато жалбоподателят е навлязъл и е преминал направо след светофара, последният е подавал забраняващ червен светлинен сигнал за движение наляво след знака Г3 и зелен светлинен сигнал за движение направо след светофара. Установи се на следващо място от показанията на св. П., че движението на жалбоподателя е било именно в посока направо след светофара. При тези факти съдът намира, че неправилно АНО е приел с това си поведение жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение по т. 2 от НП. Действително съвкупността от двете нарушения – по т. 1 и т. 2 от НП, е обективно възможна, но тя би била налице, ако намирайки се в крайната лява лента на платното за движение, жалбоподателят беше продължил движението си направо след знака в момент, когато светофарът е подавал забраняващ червен сигнал за движение направо. Не такава обаче е процесната хипотеза и в тази връзка следва да се прави разграничение между предписанията, които дават пътните знаци и светлинните сигнали на светофара. Последните указват режима на преминаване в съответната посока, в случая посоката на движение на жалбоподателя е била направо след светофара, а режимът на преминаване е бил – зелена светлина „Преминаването е разрешено“. По тези съображения съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна нарушението, за което е наказан по т. 2 от НП, а възраженията му в този смисъл, наведени с жалбата, се ценят за основателни. Обстоятелството, че Д. е предприел движението си направо от пътна лента, от която е била налице забрана за движение в тази посока, представлява нарушение на задължението за съобразяване на поведението с пътните знаци. В тази връзка съдът констатира, че действително се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението по т. 1 от НП, но поради допуснатото съществено процесуално нарушение, описано в съответната част от мотивите на съдебното решение, то НП беше отменено и в тази си част. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта си по т. 1 и неправилно в частта си по т. 2, което налага същото да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-000463 от 12.02.2018 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:

1) чл. 183, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и

2) чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.