АНД 2109/2018 - Решение - 03-08-2018

Решение по Наказателно дело 2109/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1403

гр. Пловдив, 03.08.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА  НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2109/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.                                                 

Съдът е сезиран с жалба от М.И.Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0329-001576 от 29.12.2017г. на Началник на РУП Раковски към ОДМВР - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в  размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Жалбоподателят М.И.Д., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. По съображения, изложени в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление.

 Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

 От фактическа страна съдът установи следното:

 На 11.12.2017г. в 22.20ч. жалбоподателят Д. управлявала л. а. "Мерцедес А 170 ЦДИ" с рег. № …, собственост на Й. Т. Д., в гр. Раковски, на ул. "Г.С.Раковски", при което била спряна за проверка от служители на РУ Раковски. В хода на проверката било установено, че за управлявания от водача автомобил и регистриран на територията на Република България, който не бил спрян от движение, нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на проверката.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 928573/12.12.2017г. срещу водача М.Д. за извършено от нея нарушение по чл. 638, ал.3 от ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения.

 Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на М.И.Д. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Й.В.Г. - актосъставител, които съдът кредитира като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Св. Г. сочи, че поддържа акта, въпреки че нарушението не е било констатирано от него, а от негови колеги, както и че не е имало свидетели при установяване на нарушението, а само един свидетел по съставяне на АУАН.

От обективна страна фактите по делото се установяват и от събраните по същото писмени доказателства – АУАН с бланков № 928573/12.12.2017г., служебно изготвена справка от Гаранционен фонд,  копие от застрахователна полица "Гражданска отговорност на автомобилистите“, справка в централна база – КАТ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

На базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че категорично е установено действително, че към датата 11.12.2017г. в 22.20 часа, за описания в АУАН и наказателното постановление автомобил не е имало сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и че същият не е бил собственост на жалбоподателя, която на посочената в НП дата и място го е управлявала, с което е осъществила състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посоченото обстоятелство че автомобила не е имал сключена и валидно действаща задължителна застраховка ГО не се отрича дори и от самия жалбоподател, която заявява пред съда, че се е заблудила.

Въпреки гореизложеното, обаче настоящият касационен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на  разпоредбата на  чл.40, ал.3 от  ЗАНН,  с което е нарушено правото на  защита на  жалбоподателя.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за  изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

           От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на  чл.40 от  ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на  АУАН в зависимост от  това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на   нарушението или не.  Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на   двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение.  В настоящия случай от приетите по делото доказателства се установи, че  посочения в АУАН  свидетел И. Г. Г. се явява свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено в съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало  актосъставителят да състави АУАН в присъствието на  още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на  един свидетел,  определя и заключението на съда, че това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна  на атакуваното  НП. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция  за  справедливост на процедурата и липса  на произвол.

Отделно от горното съдът намира за необходимо да отбележи, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, касещо реквизита по чл. 57, ал.1, т.7, предл.1 от ЗАНН, а именно - видът на наказанието. По казуса нарушението е извършено от жалбоподателя М.И.Д., в качеството й на физическо лице, въпреки това й е била наложена имуществена санкция - присъща по закон единствено за юридическите лица и едноличните търговци, с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните правила не може да се санира в настоящата инстанция и се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За пълнота настоящият състав следва да маркира и още едно процесуално нарушение изразяващо се в посочено в АУАН извършено нарушение на чл.638, ал.3 от ЗДвП, а в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.638, ал.3 от КЗ. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че за да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация в АУАН и НП във всички случаи води до накърняване правото на защита на нарушителя защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава - срещу фактите така както са описани в обстоятелствената част или срещу съставомерните факти, които следват от състава на повдигнатото обвинение с посочената правна квалификация. В случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗДвП. Същата може да намери приложение при такива допуснати нарушения в административното производство, които не са свързани с повдигането на обвинението на нарушителя, тоест с описание на съставомерните признаци от обективна и субективна страна, време и място на извършване на нарушението, правна квалификация. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване, според което по реда на чл. 53, ал.2 могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване - така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № ЗЗ56 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Предвид на изложеното до тук Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което последното следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                    

                                                     Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0329-001576 от 29.12.2017г. на Началник на РУП Раковски към ОДМВР - гр. Пловдив, с което на М.И.Д., ЕГН ********** е наложено наказание имуществена санкция в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.