АНД 1509/2018 - Мотиви - 01-08-2018

Мотиви по Наказателно дело 1509/2018г.

Мотиви по АНД 1509/2018 г. на Районен съд - Пловдив, XXI н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 149/2017 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, водено срещу обвиняемия Г.Д.Г., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу Г. е повдигнато обвинение за това, че на 25.02.2013 г. в гр. Пловдив, като представител на „Инка Тел“ ООД-Пловдив, ЕИК: 160079747 - представител на „Глобъл-Нет Солюшънс“ ЕООД-София, ЕИК: 131179449 - основен търговски представител на „Космо България Мобайл“ ЕАД - София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД-София/ сам е съставил неистински частен документ - допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********* от 25.02.2013 г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД - София с ЕИК: 130460283 и Г.Т.Г., ЕГН: ********** за телефонен номер *********, като е положил в него подпис за „потребител“ и му е придал вид, че е подписан от Г.Т.Г., ЕГН: ********** и на 25.02.2013 г. го е употребил пред „Космо България Мобайл“ ЕАД - София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД - София/, за да докаже, че съществуват описаните в него права и задължения на Г.Т.Г., както и че съществуват описаните в него правни отношения между Г.Т.Г.и „Космо България Мобайл“ ЕАД-София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД - София/ -престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Г.Д.Г., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до две години. Обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК към момента на извършване на деянието, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение. Счита, че от събраните и проверени доказателства се установява обвиняемият Г. да е осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му във вина престъпление. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предлага на съда да бъде наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева предвид настъпилите несъставомерни вредоносни последици от деянието.

Обвиняемият се възползва от правото си да не дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения заявява, че работи и получава месечна заплата от 650 лева, като моли да му бъде наложена глоба в минимален размер, тъй като има да погасява свои задължения и по парични заеми. В последната си дума отново моли да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния възможен размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Г.Д.Г. е роден на *** ***, б., български гражданин, живущ ***, със средно-специално образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********.

Дружество с ограничена отговорност „Инка тел“ ООД имало сключен договор за франчайз с „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД – официален представител на „Космо България Мобайл“ /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД/ от 30.12.2011 г. до 15.05.2014 г. и в тази връзка предлагало всички продукти и услуги на мобилния оператор „Глобул“ /с ново наименование „Теленор“/, включително да сключва от името и за сметка на „Глобул“ договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях.

В „Инка тел“ ООД - гр. Пловдив от 2010 г. съдружници били обвиняемият Г.Д.Г. и В.А.Г.. Дружеството стопанисвало два магазина на територията на гр. Пловдив -един на ул. „Д. Т.“ и един в подлеза на Централна гара, на който управител към 2013 г. бил обвиняемият Г. и където същият имал обособено работно място. Там от възложителя „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД били инсталирани компютърни програми, чрез които се осъществявал достъп до системата на мобилния оператор „Глобул“. Още в деня на сключването им договорите с клиентите и допълнителните споразумения към тях се генерирали в тази система, чрез прилагането им в сканиран вариант и до около час по-късно същите се активирали. Служителят, сключил новия договор или допълнително споразумение, го генерирал лично в системата. Ежемесечно „Глобъл Нет Солюшънс“ задавали на представителя си „Инка тел“ ООД показатели за работа -определен брой договори, които трябвало да бъдат сключени и предоставяне на други услуги. Критериите били заложени в договора помежду им и при изпълнението им се получавали бонуси към заплатите на конкретните служители.

Обвиняемият Г.Г. бил наясно с бонусната система и за да подобри показателите на управлявания от него обект на 25.02.2013 г. съставил допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********* между „Космо България Мобайл“ ЕАД-София с ЕИК: 130460283 и Г.Т.Г.с ЕГН: ********** за телефонен номер *********, като се подписал за „потребител“ вместо сочената за издател Г.Т.Г.и изписал собственоръчно трите й имена. На същата дата чрез компютъра на работното си място Г.Г. употребил допълнителното споразумение, като го сканирал и въвел в електронната система на „Космо България Мобайл“, за да докаже, че съществуват описаните в него права и задължения на Г. Г.и че съществуват описаните правни отношения между нея и „Космо България Мобайл“ ЕАД.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите – Г.Т.Г., Д.Т.Г., К.Д.Г., В.А.У., Ц.Д.Р., Б.Е.М., А.И.Т., А.И.Т., З.К.А.-Х. и Б.К.С.. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателствени средства - депозираните показания на разпитаните свидетели. Същите са подробни, последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които лично са възприели като свидетели очевидци, не се установяват и обстоятелства, поради които да се приеме, че свидетелите са предубедени. По тези съображения съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото съгласно установения в процесуалния закон ред.

Настоящият съдебен състав прие като годни писмени доказателства, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени към делото материали, както следва: превод от английски език на български език на договор, сключен между „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД от 29.12.2011 г. (лист 4-6 от том II от ДП, с оригинал приложен на лист 7-8 от том II от ДП); Договор, сключен между „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД и „Инка Тел“ ООД от 30.12.2011 г. (лист 116-157 от том I от досъдебното производство); Допълнително споразумение от 15.05.2014 г. за прекратяване на договор за търговско представителство от 30.12.2011 г. между „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД и „Инка Тел“ ООД (лист 158-162 от том I от досъдебното производство); Писмо с изх. № 13-00-1838/28.12.2017 г. от Директор на ТД на НАП – Пловдив (лист 164 от том I от досъдебното производство); Удостоверение с изх. № 20171220100329/20.12.2017 г., издадено от Агенция по вписванията, към МП (лист 167-168 от том I от досъдебното производство); Характеристична справка за обвиняемия Г.Д.Г. (лист 172 от том I от досъдебното производство); Справка за лице – АИС „БДС“ по отношение на обв. Г.Д.Г. (лист 182 от том I от досъдебното производство); Справки от Търговски регистър за „Инка Тел“ ООД за актуално състояние, за запор върху дружествен дял, за обявени актове, за актуален учредителен акт (лист 186-189 от том I от досъдебното производство). Така събраните и проверени писмени доказателства са еднопосочни и подкрепят установената от съда фактическа обстановка. Тъй като писмените доказателствени материали по делото също са безпротиворечиви по отношение на фактите, които са включени в предмета на доказване, и по аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК настоящият състав намира, че не е необходимо да ги обсъжда и анализира по-подробно.

Изцяло се кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза  № 667 от 04.10.2017 г. (лист 18-31 от том II от досъдебното производство). Съдът цени същото като обективно, обосновано и добросъвестно дадено. Вещото лице е отговорило в пълнота на поставените му с постановлението за назначаване на експертизата задачи, като подробно е изложило и мотивите, по които е достигнало до своите експертни изводи. На следващо място съдът съобрази и че експертното заключение е изготвено от лице, притежаващо необходимите специални знания в съответната област на науката. До своите изводи вещото лице е стигнало след като се е снабдило със сравнителен материал, необходим за провеждане на изследването, както и е използвал оригиналите на изследваните документи, които са били достъпни за визуален оглед и изследване. Установява се, че експертът е използвал методите на визуално изследване, под лупа и с помощта на микроскоп при увеличение до 100 пъти, както и сравнително изследване на ръкописни текстове и подписи с идентификационна цел. От заключението на вещото лице се установява, че подписът и текстът, изпълнени в графите „потребител“ в допълнително споразумение от дата 25.02.2013 г. към договор за мобилен номер *********, не са изпълнени от св. Г.Т.Г., както и че същите са изпълнени от обвиняемия Г.Д.Г..  

От справка за съдимост на обвиняемия Г.Д.Г. се установява, че същият не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК към датата на извършване на процесното деяние.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият Г.Д.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 25.02.2013 г. в гр. Пловдив, като представител на „Инка Тел“ ООД-Пловдив, ЕИК: 160079747 - представител на „Глобъл-Нет Солюшънс“ ЕООД-София, ЕИК: 131179449 - основен търговски представител на „Космо България Мобайл“ ЕАД - София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД-София/ сам е съставил неистински частен документ - допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********* от 25.02.2013 г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД - София с ЕИК: 130460283 и Г.Т.Г., ЕГН: ********** за телефонен номер *********, като е положил в него подпис за „потребител“ и му е придал вид, че е подписан от Г.Т.Г., ЕГН: ********** и на 25.02.2013 г. го е употребил пред „Космо България Мобайл“ ЕАД - София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД - София/, за да докаже, че съществуват описаните в него права и задължения на Г.Т.Г., както и че съществуват описаните в него правни отношения между Г.Т.Г.и „Космо България Мобайл“ ЕАД-София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД - София/

По несъмнен начин по делото се установява, че съставеният документ  - допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********* от 25.02.2013 г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД - София с ЕИК: 130460283 и Г.Т.Г., ЕГН: ********** за телефонен номер *********, е неистински. Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Следователно при преценката за истинност на документа е без значение дали документът е с вярно или с невярно съдържание, а единствено дали авторът, посочен в документа, е действително съставилото го лице. Неистинността на документа се свързва единствено с неговия автор, поради което той ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният. С полагането на подпис за „потребител“ от страна на обвиняемия той е придал вид, че инкриминираният документ представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на неговия фактически автор, който в случая е бил обвиняемият. Установява се на следващо и място и че така съставеният документ е „частен“ по смисъла на закона. Частен документ е всеки, който не съдържа белезите на официалния документ. Кой документ е официален е изрично посочено в разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК. Процесното допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги не е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му, нито от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, следователно не е официален, а частен документ. Престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е двуактно и за да бъде довършено, от обективна страна е необходимо деецът да го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. От доказателствата по делото се установи, че на инкриминираната дата, след като е положил подпис в процесния документ, обвиняемият, използвайки компютъра на работното си място, е сканирал и въвел в електронната система на „Космо България Мобайл“ така съставения неистински документ. По този начин обвиняемият е употребил този документ пред „Космо България Мобайл“. Това е така, защото именно посредством използването на инсталираната компютърна програма на работното място на обвиняемия се е осъществявал достъп до системата на мобилния оператор „Глобул“, а чрез прилагането в сканиран вариант на сключените договори с клиентите и допълнителните споразумения към тях, те са се активирали. Именно с употребата на съставения неистински частен документ престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е довършено. Авторството на деянието се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза, което съдът изцяло кредитира и от което се изясни, че именно обвиняемият Г. е изпълнил подписа за „потребител“, както и изписаният ръкописен текст в инкриминирания документ. Сведения за механизма на работа в дружеството „Инка Тел“ ООД, мястото на работа на обвиняемия и неговите задължения се черпят и от свидетелските показания.

От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му обвиняемият е съзнавал, че чрез полагането на подписа си в графата „потребител“ в инкриминирания документ му е предал вид, че представлява писмено изявление на друго лице – св. Г.Т.Г., поради което е формирал съзнание, че документът е неистински. На следващо място съзнавал е и че сам е съставил този документ, тъй като лично е извършил описаните действия. Чрез сканирането и въвеждането на документа в електронната система на „Космо България Мобайл“ той е формирал съзнание и че го употребява, като тази употреба е била с определена цел – да докаже, че съществуват описаните в документа права и задължения на Г.Т.Г., както и че съществуват описаните в него правни отношения между Г.Т.Г.и „Космо България Мобайл“ ЕАД-София /с ново наименование „Теленор България“ ЕАД - София/. Като преследваната с употребата на документа цел също е била обхваната от умисъла на обвиняемия Г.. Следователно в съзнанието си той е формирал представа за всички елементи от състава на престъплението, а деянието се явява съставомерно и от субективна страна.

По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно установено, че обвиняемият Г.Д.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обв. Г. престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до две години, обвиняемият не е бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, към момента на извършване на деянието и няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият Г.Д.Г. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление и разкаяние за стореното, указаното съдействие при разследването и доброто процесуално поведение, добрите характеристични данни на обвиняемия и чистото му съдебно минало. Съдът взе предвид и данните за влошеното имотно състояние, съществуващи изискуеми парични задължения, както и размера на месечния доход на обвиняемия. Предвид изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващите обстоятелства. Следва да бъде отчетена и застъпената позиция от прокурора за последвалите деянието вредоносни, макар и несъставомерни, последици, което се цени като отегчаващо обстоятелство. Настоящият състав приема, че при преценката за размера на наказанието следва да се отчете и относителната тежест, която имат установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което наказанието следва да се наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като все пак същото бъде индивидуализирано в размер над минималния предвиден от законодателя, поради което и с решението си наложи на обвиняемия Г. административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лева. Съдът счита, че при налагане на наказание под този размер същото не би представлявало достатъчно ефикасна по своя интензитет принуда спрямо личността на обвиняемия и в този смисъл не би постигнало преследваните предупредителни и превъзпитателни цели на наказанието.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с решението си обвиняемия Г.Д.Г. да заплати направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева по сметка на ОД на МВР - Пловдив в полза на Държавата. Сторените разноски са за изготвената съдебно-почеркова експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ